Битов расизъм = криптофашизъм
Ще започна с изброяването на няколко станали напоследък банални новини.
На 7 декември 2014 г. министърът на здравеопазването Петър Москов написа следното в своя профил във „Фейсбук“: „Само за последните 24 часа има два нови случая на нападение и побой над лекари от Спешна помощ. Рецидивист от Исперих и група цигани от Радомирско са новите звезди. […] До тук с приказките за това кой какви права имал и с призивите и обещанията да не правим повече така! Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност дори дивите животни разбират когато искаш да им помогнеш и не нападат.“ Към 23 декември 2014 г. това е „харесано“ от 281 души, а в следващите коментари определено преобладават „браво“, „най-сетне“, „крайно време беше“, „само така“. Има и обратни коментари, но те направо се изгубват сред общата подкрепяща еуфория.
Журналистът Михаил Кръстев публикува във Форумнюз дописка по съобщение на граждани, че на 13 декември 2014 г.: „Група от над 20 цигани предизвикаха същинско меле в столичния автобус № 310, съобщиха за ФОРУМНЮЗ читатели, станали свидетели на случката. В резултат на нападението младеж на 21 години е откаран в болница, откъдето е изписан тази сутрин“. Дописката бързо е подета и в други сайтове като Фрогнюз, Блиц, вестник „Атака“, OffNews, както и в многобройни профили на Фейсбук. Дописката цитира очевидци: „Беше жестоко. Завлякоха момчетата на колелото на рейса, събориха едното на пода и започнаха да скачат по главата и тялото му. Катереха се по дръжките и скачаха отгоре му”, разказа за сайта свидетел на случката. По думите й е настъпил голям хаос, а шофьорът им отворил вратите да излязат, за да не изпочупят рейса.“ Авторът твърди, че СДВР е съобщило за инцидента и за арестувани 16 роми, повечето от които непълнолетни, заради побоя.
На 17 декември 2014 г. в НС лидерът на Патриотичния фронт Валери Симеонов изчете декларация в подкрепа на Москов, в която заяви: „Безспорен е фактът, че голяма част от циганския етнос живее извън всякакви закони, правила, общочовешки норми на поведение. […] За тях кражбата и грабежът са се превърнали в начин на препитание. Нарушаването на закона – в норма на поведение. Раждането на деца – в доходоносен бизнес за сметка на държавата. Възпитаването на малолетните в просия, проституция, кражба и пласмент на наркотици – в грижа за поколението. […]Защо хората, които по време на социализма – преди 25 години – работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос в създаването на обществени блага, сега са се превърнали в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати без да полагат труд, помощи по болест без да са болни, детски – за деца, които играят с прасетата на улицата и майчински за жени с инстинкти на улични кучки.“
Тези събития са свързани помежду си – очевидно непремереното и необмислено изказване на Петър Москов (който после се извини за някои от думите си), именно като публично говорене на министър, предизвикаха своеобразно „наддаване“. Първо, съобщението за „побоя в автобус 310“ в София, за който освен в няколко сайта, не открих никакво потвърждение от страна на СДВР или на Столична община. Което ме кара да се питам, има ли изобщо такова събитие или става дума за класическа дезинформация, целяща да нагнети напрежението, вече подпалено от думите на министъра. Последното по някакъв начин се потвърждава от последвалите реакции. Сайтът „Ултрас България“ апелира на 21 декември 2014 г.: „Последните дни напрежението в София нарасна драстично след нападението на група цигани расисти срещу българските момчета в квартал Люлин. Говореше се за отмъщение и за наказания , но дали този случай няма да бъде отново подминат. Всички помним Катуница и знаем , че заедно можем всичко. Знаем , че когато сме единни няма какво да ни спре. Ние от екипа на Ултрас България Ви призоваваме да не оставате безучастни срещу своеволията на циганите! И както всички знаете „Стига футболно деление , време е за национално обединение!““.
А някои от цитираните медии съобщават по-късно: „Докато вчера хора се събраха на протест срещу ксенофобията, в интернет форуми валяха коментари от радикално настроени футболни фенове, които обсъждаха как да бъдат открити биячите от автобус 310. „Циганите доказаха, че без бой и рестриктивни мерки нямат скрупули! По същия начин паразитите се възползват от гостоприемника си, докато не го унищожат или той не намери начин да се отърве от тях! Ние избираме кое от двете ще се случи?!“, е едно от сравнително по-толерантните мнения в hooligans.bg. Призивите за саморазправа валят от привърженици на ЦСКА и на „Левски“, като много от коментиращите дори не се крият зад анонимни псевдоними. „Всички заедно за България! Сектор Б+Сектор Г=БГ“, пишат в ultrasbg.com. От коментарите става ясно, че фенове, а и жители на „Люлин“ от дни издирват побойниците, защото смятат, че съдебната система няма да въздаде справедливост.“ Дали това е така, не знам, но написаното прилича на класическо подстрекателство.
Подстрекателството явно е подействало, защото на 22 декември 2014 г. агенция „Фокус“ цитира главния секретар на МВР Светлозар Лазаров, който съобщава: „Вчера от 13.00 до 15.00 часа в градинката „Кристал“ имаше протест по отношение на етническата толерантност спрямо ромите. В тази връзка постъпи информация, че се подготвя масирана атака срещу лицата, участвали в протеста и други техни близки. Засечена е група в района на „Западен парк” от над 100 лица, въоръжени с хладно оръжие, метални пръти, бухалки, ножове, боксове, маски, пиротехнически изделия“. Лазаров обяснява, че става дума за група от стотина души, „свързани с големите фен-клубове на футболни отбори в столицата“, от които 33 са били задържани от полицията.
Междувременно се случиха и реакции на тези събития. Изказването на Москов взриви социалните мрежи и той отнесе и много критики. БХК, правозащитници като Емил Коен и Даница Сачева, експерти като Николай Слатински, Михаил Екимджиев, Вени Марковски, дори журналисти като Иво Инджев, партията ДРОМ и много други (нямам място да изброя всички) определиха изказването като подбуждане към расова омраза, дискриминационно, популистко. ДПС поискаха оставката му в НС, подкрепени от депутата на БСП Георги Кадиев. Жалко, че нямаше официални изявления на други партии – било заради страх да не изгубят коалиционен партньор, била заради страх да не изгубят избиратели, които мислят като Москов. Не реагира министър-председателят, не реагира президентът. Малко повече бяха реакциите по повод на декларацията на Валери Симеонов в НС: гневните реакции на посолството на САЩ накара повече политици да реагират и те – трябваше външен подтик, за да усетят, че е премината някаква важна граница на толерантността.
Всъщност, за какво става дума? Има ли расизъм в българското общество? „Демонстрация под надслов „Мирен протест срещу дискриминацията и расизма спрямо ромите в България” се проведе в неделя по обед в София. Протестът, организиран в социалните мрежи, събра в градинката пред „Кристал” около сто души – интелектуалци, журналисти, университетски преподаватели, активисти на леви, либерални и ромски организации, неколцина политици, студенти, граждани.“ – съобщава сайтът „Маргиналия“ Сред организаторите се виждаха хора от „Солидарна България“, от еврейската организация „Б’ней Брит“, университетски преподаватели, журналисти, ромски активисти. Много други сайтове обаче посочиха, че протестът е бил малоброен, че на него „не е имало роми“, дори някои извадиха дежурните обвинения, че протестиращите са платени. Типични манипулации, искащи да покажат, че „морално-политическото единство на нацията“ не е накърнено, че „мнозинството“ мисли иначе.
Протестът събра на площада стотина почтени и активни граждани, мнозина други (множеството им е неизчислимо) не можаха да дойдат по различни причини – било защото не се бяха информирали навреме, било защото не можеха физически. Числото на протестиращите не е от значение в случая – те просто са гласовете на едно значително множество от граждани, които отхвърлят не само езика на омразата, но принципа на омразата, основана на етнически, религиозни, расови или други различия. При това – демонстрацията събра иначе много различни в политическите си разбирания хора. Участниците в демонстрацията заслужават респект, одобрение и подкрепа!
Но какво става с обществото и неговите интелектуални елити? Защо все пак полкова силно се чуват расистки, ксенофобски, ултранационалистически изказвания? Защо има толкова много мобилизации, готови да превърнат омразата в саморазправа?
Тук въпросът трябва да бъде разграничен. Умберто Еко в едно есе от 2002 г. за това, дали италианците са антисемити, обяснява, че трябва да правим разграничение между интелектуалния антисемитизъм и народния антисемитизъм.[1] В по-широк план това напълно се отнася и за всички други прояви на расизма. Народният или битовият расизъм е породен от страха пред хора, които говорят на неразбираем език, изглеждат различно, правят непонятни неща (ритуали, магии, песни, танци), не са „съвсем като нас“. Той се проявява във всекидневното говорене, но много по-малко във всекидневното действие – много хора са склонни да се подиграят или кажат нещо неприятно да „другите“, но не са склонни и няма да приемат да им направят нещо лошо.
Интелектуалният расизъм е нещо друго – той не е неосъзнат и може да влияе върху поведението на много хора. Той е в състояние да превърне латентният битов расизъм в истинско насилие. Затова е и по-опасен.
„Дръж печката!“, викаше през 1994 г. по терена Д. Пенев (бързам да се поправя и извиня на Д. Пенев – благодаря на Вени Марковски, че ме поправи – събитието не е от 1994 г., а десетина години по-рано и викащият не е Д. Пенев, а друг български треньор на друг мач – личи си, че не съм футболен запалянко), имайки предвид не отоплителния уред, а чернокожия футболист от френския отбор, за което не получи дори забележка от страна на футболния съюз.
През юли 2012 г. служители от президентската администрация публикуваха „Национална стратегия на Република България за интеграция на ромите (2012-2020)“ под име на файла IntegrateMangali.pdf, за което получиха „забележка“.
През октомври 2014 г. Дянко Марков, „летец бомбардировач, участник във заключителната фаза на Втората световна война, легионер, лагерист в „Белене” и народен представител от СДС в 36-то и 37-то Народно събрание“ е почетен участник в конференция, организирана от евродепутата Андрей Ковачев и ЕНП в рамките на проекта „Изстраданата европейска мечта на България – 1944-1989“. Много еврейски и правозащитни организации не разбраха (и заради това протестираха), защо изстраданата европейска мечта на България се представлява от човек, със сигурност антикомунист, но също така и антисемит (т.е. расист). (вж. и отвореното писмо до Андрей Ковачев). Гостите на конференцията „аплодираха дълго и на крака Дянко Марков“ според сайта Държавна сигурност.com, а съобщението е „харесано“ от 1982 души, сред които дори ръководни дейци в СЕМ.
В началото на декември 2014 г. в сайт за търговия се продаваше спално бельо с нацисткия флаг и щампа с изображение на екстерминационния лагер Аушвиц. Полското посолство реагира гневно, обявата беше свалена, но българските власти запазиха (отново) гордо мълчание. За жалост във „Фейсбук“, на публикувания по този повод пост, освен реакции на възмущение, имаше и такива: „не е важно кой кого убива, не е важно кой кого пребива – най-важно е, че някъде имало един чаршаф…“. Чудя се, какво ли сънува спящият в такива чаршафи?
Битовият расизъм в германското общество от началото на ХХ век, подхранван от интелектуалния расизъм, докара на немците и на света огромно зло. В началото нещата са изглеждали безобидни или поне не толкова опасни – някакви момчета „обиждали евреите“. Днес „някакви момчета“ обиждат ромите – „какво толкова“, ще кажат някои. Проблемът е, че липсата на постоянна реакция на такива прояви проправя пътя към масовото насилие на тоталитарните диктатури. Първоначално е незабележимо, после не толкова страшно, накрая някой спечелва изборите „задълго“…
Знам, че с публикуването на това разсъждение, ще ме нарекат и мене „либерален“ наглец, защото ще ми припишат претенцията да раздавам морални присъди. Всъщност нямам такава претенция – просто ми е много тъжно и вече истински започвам да се страхувам, че така лесно подминаваме симптомите на нещо, което би трябвало отдавна да сме захвърлили на бунището. Едно е laisser-faire в икономиката – тук спорим с неолибералите, друго е laisser-faire по отношение на проявите на расизъм – явление, което навсякъде по света и във всички епохи разрушава обществото и е заплаха към всички, както към малцинството, така и към мнозинството. Всички, които се смятат за либерални, били те десни или леви, трябва да имат съгласие по този въпрос. Защото един сайт злорадо отбеляза, че „едно от най-симпатичните неща, случили се след изказването на министъра на здравеопазването за нападенията над линейките на „Бърза помощ“, беше разразилата се братоубийствена война между соросоидите“.
Ще се върна отново към Умберто Еко, който ни напомня, че генерализациите по отношение на човешките общности винаги граничат с расизъм: „Фактът, че веднъж в Амстердам са ми откраднали портфейла, не ми дава право да направя заключението, че всички холандци са крадци (по този начин се аргументира само расистът)…“[2] Фактът, че някакъв ром е нападнал медицински екип, дошъл да помогне на изпаднали в беда роми, не ни дава правото да наричаме всички роми насилници, защото това е расистки аргумент. Дори и статистиките да посочват, че ромите преобладават сред нападателите на медицински екипи през последните месеци – аргументът пак е расистки, ако отправим обвиненията към общността на ромите. Защото по същия начин ако сред българите сме срещнали някой негодник, това не ни дава основание да смятаме, че всички българи са негодници. Освен ако всички заедно не постъпим като негодници, ставайки расисти.
[1] Еко У. Връща ли се часовникът назад. Горещи войни и медиен популизъм. София, Сиела, 2010, с. 365.