Стари проблеми и нови изпитания пред Западните Балкани

Западните Балкани изпращат една тежка година в политически и икономически план, изпълнена с напрежение във вътрешните и междудържавните отношения. Катастрофалните наводнения през май, възстановяването от които ще продължи с години, провалилите се проекти на стойност милиони евро, наложителните орязвания на доходите попариха надеждите за по-добър живот и през следващата 2015 г.

Политиците са единодушни, че се налагат всеобхватни реформи, но признават, че страхът от тях не е преодолян.

ИКОНОМИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В СЪРБИЯ НАПРИМЕР НАЛОЖИ ДА БЪДАТ ОРЯЗАНИ ПО-ВИСОКИТЕ ЗАПЛАТИ И ПЕНСИИ С 10 ПРОЦЕНТА

Това незабавно изведе на улиците лекари, учители, адвокати и държавни служители. Въпреки това обаче управляващата Сръбска прогресивна партия запазва подкрепата на над половината избиратели, а нейният лидер и премиер Александър Вучич е на път да се превърне в човека, който решава всичко в страната – от най-големите до най-дребните проблеми. Една от най-влиятелните партии – Демократическата партия на Сърбия на бившия президент и премиер Воислав Кощуница за първи път не влезе в парламента и се разпада, след като Кощуница подаде оставка и членове на нейното ръководство и влиятелни представители я напуснаха. Слаба надежда за крайната десница в Сърбия вдъхна завръщането от затвора на Международния трибунал в Хага на Воислав Шешел, но здравословното му състояние едва ли ще позволи по-сериозен политически ангажимент. Управляващите реагираха нервно, възприемайки освобождаването му като заговор на Запада срещу сръбското правителство.

Във външнополитически план Сърбия се опитваше да маневрира между Русия и стремежа си към членство в ЕС. Сърбия отказа да въведе санкции срещу Русия, но същевременно призна териториалната цялост на Украйна. Въпреки съюза с Русия и военния парад в Белград, на който присъстваше руският президент Владимир Путин, Сърбия не се отказа от целта да влезе в ЕС. Изявлението на Путин за прекратяване на проекта „Южен поток“ беше студен душ за Белград, но може да се окаже ключов момент за окончателното излизане на Сърбия от руската прегръдка и насочването й на Запад.

НАДЕЖДИТЕ ЗА ПОДОбРЯВАНЕ НА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СЪРБИЯ И АЛБАНИЯ БЯХА ПОПАРЕНИ,

когато дълго подготвяното посещение на албанския премиер Еди Рама в Белград, първото на албански министър-председател от 68 години, отначало бе отложено след инцидента на стадион „Партизан“ в Белград, над който по време на мач между отборите на Сърбия и Албания прелетя дрон с карта на „Велика Албания“. Когато най-сетне визитата се състоя, на пресконференцията Еди Рама призова Сърбия да признае независимостта на Косово, което бе възприето като провокация и съответно Вучич „отговори на огъня“. Рама посети и населеното с етнически албанци Прешево в Южна Сърбия, където бе посрещнат като „техен премиер“. Добре е обаче, че и двете страни искат да се присъединят към ЕС възможно по-бързо. Това ги принуждава да разговарят, да нормализират отношенията си и да се договарят за общи проекти, например да искат от ЕС финансиране за изграждане на ж.п. линия и магистрала, която ще минава през Косово.

АЛБАНСКИЯТ ПРЕМИЕР ЕДИ РАМА ИМА ДА РЕШАВА СЕРИОЗНИ ПРОБЛЕМИ

Депутатите от опозицията бойкотират работата на парламента от септември. Те критикуват икономическата политика на правителството, която води до увеличаване на данъците, на цените на електроенергията и на безработицата, достигнала 17,7 процента. От трезора на централната банка „изчезнаха“ седем милиона долара. Досегашният й управител Ардиан Фулани и 14 други служители на банката бяха задържани и Фулани бе поставен под домашен арест. Предстои да му бъдат повдигнати и обвинения за измами при търгове, възлизащи на милиони долари.

И ТАЗИ ГОДИНА БЕ БЕЛЯЗАНА ОТ ЗАСТОЙ В ПРОЦЕСА НА ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ НА МАКЕДОНИЯ

За пореден път бе посочено, че докато не бъде решен спорът с Гърция за името на страната, напредък няма да има. Същевременно по време на последното си посещение в Скопие в качеството си на докладчик на Европейския парламент за Македония евродепутатът Ричард Хоуит и новият докладчик Иво Вайгъл предупредиха, че

„В ТОЗИ РАЙОН ИМА МНОГО ЕМОЦИИ И СКРИТИ ОПАСНОСТИ“

и за избягването им Македония трябва да получи нова динамика на европейската си интеграция. Застоят логично доведе до напрежение и в отношенията между македонци и етнически албанци.

Тринайсет години след конфликта между македонци и албанци ситуацията отново изглежда взривоопасна, предупреди македонският вестник „Дневник“. През септември тази година бившият лидер на Партията за демократичен просперитет Невзат Халили обяви в Скопие създаването на т.нар. Република Илирида и поиска Македония да се федерализира. През октомври срещу сградата на македонското правителство бяха изстреляни два снаряда. В началото на ноември лица в черни униформи заплашваха работниците, които поставяха водопровод в Тетово. Също в началото на ноември лидерът на опозиционния СДСМ Зоран Заев обяви, че разполага с „бомба от аргументи за злоупотребите на властта в държавата“. Той обаче отказа да я „взриви“, тъй като това ще засегне чувствителността на междуетническите отношения.

През декември взривни устройства избухнаха пред полицейските участъци в Тетово и Куманово. Не е сигурно кой стои зад всички тези инциденти, но наистина е необходимо да се установи кой стои зад тези сценарии, които според наблюдатели от македонския вестник „Дневник“ напомнят на събитията от 2001 г., предхождащи войната.

ПЕТНАЙСЕТ ГОДИНИ СЛЕД КОНФЛИКТА КОСОВО ОСТАВА РАЙОН НА БЕЗЗАКОНИЕ,

престъпност, корумпирани политици и военнопрестъпници. Британският прокурор от европейската мисия ЕУЛЕКС Мария Бамие разкри ужасяващи схеми на корупция, стигащи до върха на ЕУЛЕКС. В резултат тя бе отстранена от длъжност, а ЕС започна разследване. Двама членове на Европейския парламент признаха, че ако обвиненията се потвърдят, ще бъде „катастрофа“.
Мисията, която глътна досега стотици хиляди евро, може да се окаже най-големият корупционен скандал в съюза.

През юни в страната се състояха предсрочни парламентарни избори, най-много гласове на които спечели Демократическата партия на Косово на досегашния премиер Хашим Тачи. Опозиционните партии обаче се обединиха в желанието си да му попречат да поеме трети премиерски мандат. Заради неясноти в конституцията Косово изпадна в най-тежката си политическа криза след обявяване на независимостта. В резултат на тайни договорки обаче, шест месеца след изборите се стигна до споразумение между две противопоставени формации – Демократическата партия и Демократичния съюз на Косово на Иса Мустафа, който бе избран за премиер. Политическите анализатори са песимисти – те смятат, че новосъздаденото правителство, формирано под силния натиск на САЩ и ЕС, „не вдъхва надежди, а ги убива“, защото „за политическите кланове икономическото развитие няма значение. Това, което има значение, е борбата за власт“.

Тази година Косово и други страни с мюсюлманско население на Балканите се изправиха пред нов проблем –

НАБИРАНЕ НА ДЖИХАДИСТИ ЗА „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА“.

„Балканите се превърнаха в един от главните райони за набиране в Европа на бойци за „Ислямска държава“. Това сочат данни от тайните служби на балканските страни и американското ЦРУ.Според социолози разрастването на радикалния ислям в страните от региона се дължи на бедността, безработицата, семейното насилие и ниското образование.

Смята се, че около 200 косовари са се присъединили към джихадистите. Освен тях в Сирия и Ирак има и около 140 бойци от Албания, 30 от Черна гора и 20 от Македония.
Миналия месец босненските служби съобщиха, че има индикации, че 340 радикални ислямисти от Босна се сражават в Сирия и Ирак. Връзката с радикалния ислям в Босна и Херцеговина е още от времето на войната през 90-те години. Тогава мюсюлмани от целия свят дойдоха да помагат на своите братя по вяра в борбата против сърбите.

През изминалите години ислямски фондации, често с пари от Саудитска Арабия, интензивно се ангажираха в Босна. Някои села, като Горна Маоча, са се превърнали в ислямистки крепости. Преди много години босненската полиция преброи в страната около 3000 радикални ислямисти. Миналия месец босненските служби съобщиха, че има индикации, че 340 радикални ислямисти от Босна се сражават в Сирия и Ирак.

Граждани на Сърбия от населената предимно с мюсюлмани област Санджак заминават да се бият в Близкия изток. Тенденцията се запазва, въпреки че Сърбия, Македония, Албания, Косово и Черна гора подготвиха закони, съгласно които воюването в чуждестранна армия се наказва с до десет години затвор.

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

изпраща годината и с други сериозни проблеми, нерешени от години. Слабата местна икономика, допълнително ударена от икономическата криза, пострада тежко от безпрецедентните наводнения, засегнали страната през май. Те нанесоха щети на стойност два милиарда евро или 15 процента от БВП на страната. Освен това постоянната политическа криза, в основата на която са междуетническите спорове, продължава да блокира функционирането на централните институции на страната.

Приватизацията се изроди дотам, че приватизираните предприятия бяха разграбени от новите си собственици, което доведе до главоломно нарастване на безработицата и тя вече засяга около 44 процента от населението на Босна. По официални данни 18 процента от нейните 3,8 милиона жители живеят под прага на бедността.

През февруари в страната избухнаха бурни демонстрации срещу властите, по време на които бяха подпалени правителствени сгради в пет града, както и сградата на президентството на страната в Сараево. Това събуди надежди за „босненска пролет“, но те бързо се изпариха. В крайна сметка общите избори през октомври отново дадоха властта в ръцете на националистическите партии, които досега не са намериха решения за икономическите и социалните проблеми на хората и само симулират желание за реформи.

Изявлението на новия председател на Европейската комисия Жанк-Клод Юнкер, че през следващите пет години няма да има разширяване на ЕС, бе обезсърчаващо, но всъщност нито една балканска страна няма да бъде готова да се присъедини към съюза през тези пет години. Все пак европейските министри уточниха, че разширяването остава ключова политика на ЕС и продължава да дава своя принос за мира, демокрацията, сигурността и напредъка на Европа. Убеждението, че този процес ще продължи, е от съществено значение за извършване на реформите, за решаване на проблемите в страните от Западните Балкани, за подобряване на междуетническите и междудържавните отношения, за привличане на дългосрочни инвестиции в икономиката и в крайна сметка за подобряване на живота на хората в тези страни.

БТА