Ердоган по стъпките на Ататюрк, но в различна „освободителна война“

Ердоган произнася речта си от балкона след победата на изборите. Снимка: от екрана

Точно както Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на турската република и неин пръв президент, Реджеп Тайип Ердоган също потегли от Самсун, преди да стигне до президентството. Ататюрк измина този път за над четири години и преживя война, отнела живота на близо десет хиляди души. Във втория случай, както Ердоган заяви, войната тепърва започва.

„Преди 95 години Мустафа Кемал пристигна в Самсун. В Самсун беше направена първата крачка от Освободителната война“, каза Ердоган на митинг в града, от който започна кампанията си за президентските избори, изкачили го на поста. „След 95 години ние също правим стъпка, не по-малко важна от тогавашната стъпка, и започваме президентските избори на нова Турция от Самсун“.

Турция нарича „освободителна война“ гръцко-турския военен конфликт (1919-1922 г.) след Първата световна война, продиктуван от съпротивата срещу следвоенното разкъсване на Турция и особено срещу опитите на Гърция да завземе Смирна (Измир) и околностите на града. Войната завърши с разгром на Гърция и възстановяване на част от турските територии, отнети на Турция от Антантата.

Историята помни Ататюрк преди всичко със създаването през 1923 г. на светската република от руините на Османската империя. Начело на новата държава той предприема програма за обществени и политически реформи за модернизирането на Турция, целящи да придадат западен облик на републиката, включително мерки за еманципация на жените и премахване на ислямските институции. Ататюрк променя законите, облеклото, календара и азбуката, а във външната политика установява приятелски отношения със съседите. Той е единственият човек, който има право да носи фамилията Ататюрк – „Баща на турците“, дадена му след въвеждането на фамилните имена в Турция през 1935 г. – три години преди неговата кончина.

Днес, по-малко от десет години преди стогодишнината на републиката, Ердоган, когото някои иронично наричат „султан“, се зае да върне османския блясък на страната, а заедно с него и някои ретроградни практики. По пътя си към тази цел тази година той извоюва важна победа – на 10 август спечели убедително с над 50 на сто от гласовете президентските избори – сами по себе си исторически, тъй като бяха първите преки избори за президент в историята на Турция.

И макар че не застана начело на президентство, което държи изпълнителната власт, както показа, че би желал, през първите сто дни от управлението си даде да се разбере, че няма да се ограничи до церемониалните функции на поста, а както самият той обяви, ще бъде „деен, леещ пот президент“, който ще участва заедно с правителството в разрешаването на всеки един проблем на страната. В предизборната кампания той анонсира концепцията си за „нова Турция“, която, както критиците му се опасяват, ще отдалечи Турция от Запада и ценностите на Ататюрк.

Американското списание „Нешънъл интерест“ нарече Ердоган „анти Ататюрк“ и предупреди, че „наследството на човека, отвел Турция в 20 век, е поставено под заплаха заради противниковата визия на Реджеп Тайип Ердоган“.

Действително, досега Ердоган успя да покаже, че се движи в различна, и дори противоположна посока на пътя, следван от Ататюрк.

Основателят на републиката въведе серия от реформи, осигуряващи гражданска и политическа равнопоставеност на жените, като от 1930 г., тоест доста преди Франция например, те получиха и правото да гласуват. Вместо еманципация Ердоган предлага на жените да заложат на майчинството – роля, отредена им от природата, а не да се стремят към „противоестествено равенство“ с мъжете. Той се обяви за това семействата да имат най-малко по три деца, за предпочитане пет, и разпалено критикуваше абортите, а също и цезаровото сечение. Под управлението му носенето на ислямски забрадки бе разрешено последователно в университетите, в държавните учреждения и в парламента, а от тази година правителството позволи и на ученичките да носят ислямски забрадки още от около десетгодишна възраст.

„Нашата религия определи място за жените: майчинството. Не могат да бъдат поставяни жените и мъжете наравно, това противоречи на природата“, изтъкна Ердоган, навличайки си гнева на феминистките в страната, където през последните години насилието над жени се увеличава рязко.

Азбучната реформа Ататюрк извърши през 1928 г., заменяйки арабските букви с версия на латиницата, която се използва и до днес. Предприети бяха и целенасочени действия към прочистването на турския език от персийските и арабски заемки (съставляващи до 70 процента от лексиката по онова време) и граматически конструкции. Днес в Турция протича усилена дискусия за връщането на османския турски език в училищата като задължителен предмет – идея, която отстоява сегашният турски президент.

„Независимо дали го искат или не, османски ще се изучава и преподава в тази страна“, подчерта Ердоган, намесвайки се в разгорещения дебат за евентуално включване на часове по османски език в учебните програми. Мнозина разчетоха в ентусиазма на управляващите за въвеждане на учебни часове по османски сигнал за желанието им да наложат своята интерпретация на историята и своите ценности в образователната система.

Във външнополитически план Ердоган също оставя впечатлението, че все повече изневерява на прозападната ориентация на Ататюрк. Отношенията с Европейския съюз са в застой през последните години, западните съюзници са притеснени от авторитарните подходи на сегашния турски президент, а стратегията за „нулеви проблеми“ със страните от региона остана на хартия – Турция е в лоши отношения със Сирия, Ирак, Египет, както и със Саудитска Арабия.

Безпокойство у западните партньори буди също затягането на хватката на президента Реджеп Тайип Ердоган върху властта – неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) държи мнозинството в парламента, подкрепяни от правителството кандидати спечелиха осем от десетте места в главната съдебна институция на Турция, беше извършена чистка сред полицаи, съдии и прокурори, засегнала хиляди служители, и бяха предоставени по-големи правомощия на полицията и разузнаването, което още от преди е известно като близко до управляващите.

Тревога предизвикват и подозренията за стремеж към „ислямизация“ на обществото, което е в пълен контраст с линията на първия президент на Република Турция. Ердоган не крие своята набожност и предприе стъпки към налагането на по-консервативен начин на живот сред обществото, като например премахването на забраната за забрадките и въведените ограничения върху употребата на цигари и алкохол в страната. Междувременно като гъби никнат нови джамии, които Ердоган очаква да напълни с „религиозната младеж“, за която призовава. Наскоро Дирекцията по религиозите въпроси към турското правителство, която замени през 1924 г. Шейх юл-исляма (главният мюфтия по времето на Османската империя), обяви намерението си да построи джамия в кампуса на всеки един държавен университет в страната.

„Джамиите са нашите казарми, минаретата наши байонети, куполите наши каски и вярващите – наши войници“ – тези думи от стихотворение, което Ердоган изрецитира на митинг, бяха причината за изпращането му в затвора през 1997 г. – не толкова далечна във времето, но сякаш в съвсем различна Турция – онази, където ислямизмът нямаше място, а военните, главни гаранти на светските принципи на Ататюрк, заплашваха с танковете си всеки, възнамеряващ да оспори това.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.