Топ 10 на световните събития през 2014 г.

Украинската криза постави света на ръба на нова Студена война

На площада в Киев след щурма на милицията. Снимка: от тв екрана

2014-а ще остане в историята с две значителни политико-военни кризи, които за първи път след края на Студената война рязко променят не само общия климат на световната арена, но и правилата на играта – това са украинската криза и кървавият халифат на джихадистите от „Ислямска държава“.

1. Събитие номер едно на годината несъмнено е украинската сага – продължаващ низ от събития, всяко от които има своята изключителност и собствени сериозни последици и отражения върху цялостния международен климат.

Годината започна с революционните събития на киевския Майдан, прераснали във въоръжен бунт, довел до свалянето на президента Виктор Янукович на 22 февруари. Той успя да избяга в Русия. Москва, изпуснала контрола над събитията в Киев, реши, че не може да остави стратегическия Кримски полуостров, даващ контрол над целия черноморски регион, в ръцете на новите прозападни управници в Киев.

След набързо организиран референдум рускоезичното население на досегашната автономна Кримска република в състава на Украйна Москва обяви повторното присъединяване на Крим и Севастопол – базата на руския Черноморски флот, към „майка Русия“. Това стана в присъствието на многобройни военни части без опознавателни знаци, които според Кремъл бяха местни доброволци, а според повечето експерти – редовни руски войници, завзели ключови обекти там.

Кризата още повече се задълбочи, когато избухна въоръженият бунт на проруските сепаратисти в Източна Украйна. Той се концентрира в две области – Донецка и Луганска, които след набързо скалъпени референдуми също се обявиха за независими „народни републики“. Москва този път не ги призна официално и не ги анексира, като се отказа да повтаря кримския сценарий, защото разцепването на Украйна, поне засега, не е в неин интерес, а и защото конфронтацията с НАТО и Запада можеше лесно да излезе от контрол и да добие чисто военни измерения.

Стигна се до военен конфликт, какъвто Европа не беше виждала от времената на юговойните преди 20 години. Жертвите до момента по различни данни са над 3000, много от тях цивилни граждани, жени и деца.

Една от най-трагичните страници във въоръжения конфликт бе свалянето на малайзийския пътнически самолет по редовен полет МН17 от Амстердам за Куала Лумпур над района на сраженията в Донецка област. Загинаха всичките 298 пътници на борда. Светът бе потресен и възмутен, а двете воюващи страни и досега взаимно си прехвърлят вината за трагедията.

Под силен западен натиск срещу Русия да прекрати подкрепата си за сепаратистите се стигна до мирни преговори в Минск в рамките на т.нар. контактна група и бяха приети т.нар. Мински споразумения. Така конфликтът бе замразен в търсене на трайно уреждане. Но такова на хоризонта все още не се вижда, а нарушенията на споразуменията са ежедневие.

2. Шокирани от поведението на Русия в украинската криза заради анексирането на Крим и подкрепата за сепаратистите в Източна Украйна, САЩ, ЕС и други западни страни започнаха поетапно налагане на санкции срещу Русия. Това още повече изостри отношенията между Москва и Запада и покачи напрежението като цяло на международната сцена. Заговори се за връщане към Студената война.

3. През 2014 г. сякаш изневиделица се появи джихадисткият тайфун „Ислямска държава в Ирак и Леванта“. Световните експерти и политици явно проспаха възхода на тази сунитска ислямистка групировка, избуяла върху пламъците на гражданската война в Сирия и неразбориите в Ирак при управлението на бившия шиитски премиер Нури ал Малики. След като окончателно скъса с Ал Каида, групировката на митичния бъдещ „халиф“ Абу Бакр ал Багдади успя по знайни и незнайни пътища да събере неколкохилядна армия от ислямски фанатици от цял свят и да тръгне на щурм през североизточните територии на Сирия и през Северен Ирак.

Когато деморализираната иракска армия побягна от бойните полета, зарязвайки на терена, т.е. в ръцете на нахъсаните джихадисти, модерни американски оръжия за стотици милиони долари, отредите на
Ал Багдади се оказаха само на няколко десетки километра от Багдад. И побързаха да сменят името си само на „Ислямска държава“ (ИД) – недвусмислен намек, че новите воини на исляма вече виждат мечтата си за ислямски халифат
като реалност, засега през територията само на две държави – Сирия и Ирак.

А когато фанатиците от ИД започнаха да режат глави на американски и британски заложници, светът изтръпна от ужас от средновековното варварство през XXI век, а Америка трябваше да реагира. След дълги колебания Вашингтон взе решение да започне въздушни удари срещу силите и позициите на ИД в Ирак и
Сирия, заставайки начело на нова антиджихадистка коалиция. Засега САЩ, едва измъкнали се от иракската война, не се канят да изпращат войски за директен бой, но ако ИД се окаже достатъчно жилава, американски политици не изключват и такъв вариант.

4. Сред събитията на годината отново изпъква и другата съвсем реална война в Близкия изток – поредното масирано израелско нахлуване в Газа с цел да бъдат наказани палестинците в анклава, контролиран от ислямисткото движение „Хамас“, заради ракетния обстрел срещу Израел. Израелската армия вероятно успя да разруши значителна част от подземната тунелна мрежа, която прави палестинските екстремисти, готвещи атаки и диверсии срещу Израел, така неуловими за прицелни израелски въздушни удари. Но никой не си прави илюзията, че Израел си е осигурил безопасност пред лицето на бъдещи въоръжени палестински акции както от Газа, така и от окупирания Западен бряг. А и самият Израел непрекъснато е обект на остри международни критики заради продължаващия строеж на еврейски селища на окупирания Западен бряг. Така мирният процес там фактически остава блокиран и всички усилия на ниво дипломация да го съживят потъват като в пустинен пясък.

5. Епидемия от ебола порази няколко държави от Западна Африка и стресна света. Хеморагичната треска, за която все още няма лечение, вече взе над 6000 жертви от общо над 17 000 регистрирани случаи на заразени.
Отначало светът погледна като че ли несериозно, защото ебола и преди се е явявала периодично в затънтени райони на Африка. Този път обаче епидемията прехвърли няколко граници. Разпространението й продължава безконтролно в три страни – Либерия, Гвинея и Сиера Леоне, застрашавайки да разруши и без това крехките им икономики, ако не и самите държави.

СЗО и редица хуманитарни организации се опитват да канализират международните усилия в помощ на засегнатите страни, но все още тези усилия се оказват недостатъчно адекватни. Най-тревожното, че жертви на заразата стават и медицински работници, призвани да помагат на болните и да ограничават епидемията. Това прави много трудно организирането на медицински центрове на място.

6. Сериозни промени през годината настъпиха в Европейския съюз, макар и леко засенчени от кризата в Украйна. Избран бе нов Европейски парламент, в който продължават да доминират трите основни политически течения – умерена десница, умерена левица и либерали-центристи. Но рязко се увеличи представителството на крайнодесните, ксенофобските, националистическите и евроскептичните партии, което говори, че консенсусът за единното бъдеще на Европа вече е сериозно нарушен.

За председател на Европейската комисия след доста търкания и препирни бе избран убеден проевропеец – десноцентристът Жан-Клод Юнкер, а председател на Европейския съвет пък за първи път стана източноевропеец – бившият полски премиер Доналд Туск, също представител на ЕНП. Новите ръководители на ЕС имат тежката, ако не и непосилна задача да възстановят доверието в неговите институции и вярата на европейските народи, че само единна Европа може да запази мястото си в света на люлка на съвременната цивилизация.

7. Великобритания успя да избегне на косъм разпада, след като шотландците се произнесоха на референдум за запазване на тривековния си съюз с Англия. Остава съмнително обаче дали Великобритания ще остане в Европейския съюз, ако въпросът бъде поставен на референдум, както обещава сегашният консервативен премиер Дейвид Камерън. Редица експерти предричат огромни трусове и в самия ЕС при евентуално излизане на Обединеното кралство. Сигурно е едно – на парламентарните избори догодина партията ЮКИП на антиевропееца Найджъл Фараж сериозно ще застраши положението на традиционните партии и особено на консерваторите, които така и не успяват да се разграничат ясно от еврофобите.

8. В Испания правителството в Мадрид успя с процедурни механизми да предотврати легален референдум за независимост и отцепване на Каталуния. Властите в богатата североизточна провинция с център Барселона все пак проведоха допитване без юридическа сила и привържениците на независимостта го спечелиха.
Така че бъдещето на Каталуния остава неясно. А и самата Испания е изправена пред сложни проблеми след абдикацията на крал Хуан Карлос и възкачването на престола на сина му Фелипе, който трябва да възстановява накърнения от корупционни скандали авторитет на кралското семейство и на монархическата институция изобщо.

9. Либия затъна още повече в хаос след свалянето на диктатора Кадафи преди 3 г. Страната практически се разцепи на две и е с две правителства, след като ислямисткото крило на бившите бунтовници се опита да завземе властта. Така сега ислямистите са на власт в Триполи, опирайки се на състава на учредителния парламент, а законното правителство, избрано от новия парламент, оперира от Тобрук. Сраженията между двете „армии“ периодично избухват на различни места – Триполи, летището край столицата, Бенгази. Говори се и за намеса на джихадистите от „Ислямска държава“ в конфликта, в който за момента няма никакви изгледи за скорошно разрешаване.

10. Това бе година на големи самолетни катастрофи. На 7 март безследно изчезна малайзийски боинг на път от Куала Лумпур за Пекин. На борда му имаше 239 души пътници и екипаж. След неколкомесечна акция за издирването му на огромен периметър с радиус от няколко хиляди километра и до днес от самолета няма и следа. Това е една от най-големите мистерии в световната авиация досега. На 17 юли дойде трагедията с втори малайзийски самолет – полет МН17, който се разби над Източна Украйна. Преобладаващото мнение е, че той е бил свален, прелитайки над зоната на сраженията между украинските сили и проруските сепаратисти. Загинаха всичките 298 души на борда. Седмица по-късно – на 24 юли, алжирски самолет се разби в пустинята Сахара над Северно Мали. Загинаха 116 души.

В категорията на големите катастрофи на годината следва да поставим и потъването на южнокорейския туристически ферибот край остров Чеджу на 16 април. Загинаха 302 души от общо 476 на борда. Последваха тежки присъди за екипажа и собствениците на кораба, след като бе преценено, че преобръщането на кораба е резултат от неправилно преустройство на плавателния съд и от човешки грешки при експлоатацията му.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.