След бурната 2014 г. идната година може изобщо да не е по-спокойна

Ройтерс

От финансова криза в Русия до кибервойна със Северна Корея – през 2014 г. , включително и през последните й дни, по света възникнаха нови горещи точки, с което се създадоха предпоставки новата 2015 г. да е също толкова бурна.

Почти всички големи конфронтации, като например битката с въоръжените бойци от „Ислямска държава“, противостоянието между Запада и Русия заради Украйна, както и борбата с ебола ще се проточат. Скоро може да възникнат и нови.

„Обикновено след година като тази очакванията са нещата да се успокоят“, каза Джон Басет, бивш високопоставен служител в британската служба за електронно разузнаване Център за правителствени комуникации (GCHQ), а сега сътрудник в университета в Оксфорд. „Но нито един от тези проблеми не е решен, а и двигателите на тези процеси не отслабват действието си“.

Причините са различни – икономическата мощ на Запада отстъпи, появиха се нови технологии, регионални съперничества, както и гняв от растящата пропаст между богати и бедни.

През юни доклад на Института за изследване на икономиката и мира показа, че световният мир вече седма поредна година, от 2007 г., се намира в състояние на упадък, което всъщност е преобръщане на десетилетната тенденция на подобрение в тази област.

Същата организация съобщи през ноември, че смъртните случаи в резултат на нападения на въоръжени бойци са се увеличили с 60 процента, достигайки исторически рекорд, основно в Ирак, Сирия, Афганистан, Пакистан и Нигерия. Това се случва в момент когато способността на Запада за военен отговор е ограничена поради бюджетните съкращения на Вашингтон и европейските му съюзници в отбранителния сектор.

ЕНИГМАТА РУСИЯ

Въпреки че политиците в западните страни се надяват икономическата криза в Русия да обуздае амбициите на Владимир Путин, други се опасяват, че тя може да го направи още по-непредвидим.

„Не е задължително тя да накара Русия да си поправи поведението“, казва Кристофър Хармър, бивш пилот от военноморските сили на САЩ, а понастоящем високопоставен сътрудник в Института за изследвания на военните конфликти.

По думите на длъжностни лица в НАТО алиансът ще разглежда всякаква, дори и прикрита агресия срещу членуващите в него балтийски държави като действие, равнозначно на обявяване на война.

Китай увеличава военната си мощ. Пекин претендира за почти цялото Южнокитайско море, за което се смята, че е богато на петрол и природен газ. Бруней, Малайзия, Филипините, Виетнам и Тайван също имат подобни аспирации.

В Източнокитайско море група острови група, за които претендират Китай и Япония, обтегнаха сериозно отношенията им. Според някои длъжностни лица и анализатори заради прекаленото разпростиране на силите на Запада конфронтация в единия край на света може да насърчи потенциални съперници в другия край да си опитат късмета – потенциална причина за увеличилата се агресивност на Северна Корея.

Вашингтон обвини Пхенян за кибератака срещу „Сони пикчърс“ след излизането на филма на компанията, в който се разказва измислена и стория за убийството на държавния ръководител на КНДР Ким Чен-ун. Северна Корея отхвърли обвиненията.

„Неотдавнашната хакерска атака срещу „Сони“ ясно показа уязвимостта на Запада за все по-голямата заплаха от кибернападения“, каза Алъстър Нютън, високопоставен политически анализатор в изследователския институт „Номура“.

ВОДОВЪРТЕЖЪТ НА БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Противниците на Вашингтон започват да стават все по-умели във воденето на „неясна война“, използвайки мъглява тактика или посредници, като например „малките зелени човечета“ с униформи и автомобили без опознавателни знаци, за които Западът твърди, че Русия е разположила в Украйна.

Тактиката на секретни операции може да се окаже недостатъчно удовлетворителна за Израел по отношение способността му да забави иранската ядрена програма. С оглед на поставения краен срок за споразумение по въпроса до средата на 2015 г. някои анализатори смятат, че израелското правителство може да предприеме военен удар, за да я ликвидира.

„Ако Иран договори споразумение, което продължава да е под голям въпрос, то това наистина може да се превърне в двигател на подобен развой“, каза Найджъл Инкстър, бивш заместник-ръководител на британската Секретна разузнавателна служба (МИ-6), а сега завеждащ отдела за транснационални заплахи в Международния институт за стратегически изследвания в Лондон.

По думите му много ще зависи от това дали израелският министър-председател Бенямин Нетаняху ще спечели изборите през март и доколко твърдолинейна ще е последващата коалиция, която ще се състави.

Една заплаха обаче обединява повечето от световните сили. Отблъскването на „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия е важен приоритет за западните държави, за страните от Залива и Турция, както и за Русия и Китай.

Все така неясно е обаче дали те могат да преодолеят различията си за съдбата на сирийския президент Башар Асад.

Вече има притеснения, че операцията срещу „Ислямска държава“, чиято първоначална цел бе да защити бежанците от малцинствените групи в Ирак, вече се разпростира твърде нашироко и се отдалечава от основната цел, а на хоризонта се задават изборите в САЩ.

Над 1000 военнослужещи от [американската] 82-ра въздушно-десантна дивизия ще бъдат разгърнати в Ирак през новата година, за да подпомагат обучението на иракските сили.

Първите месеци на 2015 г. ще се ключови и по отношение борбата с един друг враг – ебола. Намаляването на броя на новите случаи на заболяването в Либерия се обяснява с изпращането на значителен брой американски военни сили, които да строят лечебни центрове в Либерия, но вирусът продължава да се разпространява в Сиера Леоне и Гвинея.

„Това е една наистина необичайно широка гама от предизвикателства“, каза Катлийн Хикс, бивш първи заместник-министър на отбраната на САЩ по политическите въпроси в периода 2012-2013 г., а сега сътрудник на Центъра за стратегически и международни изследвания.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.