НАТО става основна заплаха в руската военна доктрина

Отбранителното съдържание на руската военна доктрина остава без кардинални промени и в новия вариант на документа. Променен е обаче „характерът на военните опасности и заплахи“ за Русия, пише „Независимая газета“.

Новата редакция на доктрината, одобрена от президента Владимир Путин на 26 декември, изброява 14 външни опасности за сигурността на федерацията – на първо място разширяването на военния потенциал на НАТО и разширяването на алианса на Изток.

В документа се появяват нови постановки и термини, свързани най-вече с експанзията на НАТО, стратегията за „глобален удар“ и събитията в Северна Африка, Сирия, Ирак, Афганистан и Украйна. Руският Съвет за сигурност подчертава „необходимостта от поддържане на равноправен диалог с ЕС и НАТО, от съдействие за изграждане на нов модел за сигурност в Азиатско-Тихоокеанския регион, отбелязва „Независимая газета“.

Като основни партньори на Русия са посочени другите страни от БРИКС – Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка, а в колективната отбрана – членките на Организацията на Договора за колективна сигурност. В новата доктрина е отразен и стремежът към създаване на обща отбрана и сигурност с Абхазия и Южна Осетия, както предвиждат договорите с тях, сключени от Москва тази есен.

Въвежда се ново понятие – „неядрено възпиране“, с оглед да се поддържа висока степен на бойна готовност на конвенционалните въоръжени сили, цитира вестникът коментар на федералния Съвет за сигурност.

В тази връзка според „Независимая газета“ доктрината разглежда и вътрешните военни рискове – от насилствена промяна на конституционния строй, етнически и религиозен тероризъм, рушене на историческите и духовните традиции чрез типични „непреки действия“.

Текстът уточнява, че има опасност с тази цел да се използват „протестният потенциал на населението, радикални и екстремистки организации, частни военни компании“. Вестникът допуска, че тези трактовки се дължат на събитията в Украйна.

Също като в предишния документ обаче се изтъква, че е малко вероятно да започне мащабна война срещу Русия. Без промяна остават принципите, определящи използването на въоръжените сили, и редът за употреба на ядрено оръжие.

Според високопоставен служител от администрацията на САЩ, цитиран вчера от медиите, „Белият дом споделя позицията на Русия по повод заплахата от екстремизма и оръжията за масово поразяване, но не е съгласен с оценката на евентуалните заплахи от страна на НАТО“, пише „Независимая газета“.

„Тази доктрина на Путин не е съвсем ново явление“ – разработвана е три години, коментира Ерик Ширяев, експерт от САЩ. „Заплахата от световна ядрена война намаля, но Русия се изправи пред нови опасности и други конфликти“, добавя той.

„Всяко силно правителство трябва да има ясно формулирана и точна военна доктрина, но от друга страна знаем колко е тежко тя да бъде следвана“, допълва политологът.

„Нашата доктрина отговаря на реалностите, в които живеем. Смятам, че нашата и международната общественост ще съзре нови смисли в уточнената военна доктрина на Руската федерация“, казва пред „Независимая газета“ армейски генерал Юрий Балуевски, разработвал и предишния, и новия вариант на документа.

Авторите му са взели предвид дискусиите сред руски експерти от последните години за „поуките от примера на Сирия и Украйна, където уличните протести прераснаха във въоръжена гражданска война“, заявява пред „Свободная преса“ Олег Владикин от редакцията на в. „Независимое военное обозрение“, организирал подобни дебати.

Военната доктрина на Русия заявява, че държавното й ръководство има готовност да води бойни действия въз основа на нови принципи, включително чрез тотална мобилизация на страната, нейната икономика, нейния политически и културен живот. Тази готовност обаче буди сериозни съмнения. Превъоръжаването на армията се вижда от всички, но управленският корпус едва ли е готов да премине към мобилизационен стил в управлението, добавя Владикин.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.