„Ню Йорк таймс“: Защо модерни авиолайнери изчезват в съвременния свят на свръхкомуникации

Само девет месеца, след като изчезна самолет на Малайзийските авиолинии, озадачаващото изгубване на още един пътнически самолет отново поставя въпроса как е възможно модерни авиолайнери просто ей така да изчезват в съвременния свят на свръхкомуникации, пише вестник „Ню Йорк таймс“.

Търсенето на полет 8501 на „ЕърЕйша“ край бреговете на Индонезия навлиза в третия си ден и авиационни експерти казват, че трудното локализиране на останките от самолета показва, че проследяването на самолетите е ограничено и че много малко се е променило в това отношение след последното загадъчно изчезване, пише вестникът.

„Ню Йорк таймс“ подчертава, че авиокомпаниите използват сателити, за да осигурят интернет на пътниците, но не предават в реално време данни за местоположението на самолета и състоянието му. Затова и индонезийските власти не са били в състояние да определят дали самолетът със 162 души на борда веднага е паднал в морето или е продължил да се плъзга надолу няколко километра, преди да се разбие във водата, където сега работят спасителни екипи.

Според експерти издирването се усложнява и от факта, че въздушните диспечери са се забавили и не са обявили веднага извънредна ситуация, след като са изгубили връзка със самолета. Това е довело и до забавяне в издирвателните и спасителните операции.

Вестникът цитира американския авиационен консултант Робърт Ман, който казва, че всъщност в продължение на час и половина след изчезването на самолета диспечерите са се опитвали да разберат какво е станало и не са предприели нищо за започване на издирване. А час и половина е много време в авиацията, коментира специалистът.

Други експерти от САЩ посочват, че след отвличанията на самолетите, с които бяха извършени атентатите от 11 септември, американските авиодиспечери са се научили, че трябва много по-бързо да се реагира при такива ситуации и сега биха дали сигнал за тревога до 5-10 минути след прекъсването на връзката.

Забавянето при подаването на сигнал за произшествие, каквото е имало и при промяната на курса на самолета на Малайзийските авиолинии през март, може би се дължи на липса на обучение или на чиновнически страх да се признае, че има сериозен проблем, смятат анализатори.

Вестникът пише и за чисто организационни проблеми в работата на Световната организация за гражданска авиация, която определя международните стандарти. Обсъждаше се разработване на нови правила за проследяване на полетите, но работа върви бавно.

Основната причина е, че е трудно да се постигне консенсус в авиоиндустрията, тъй като това означава допълнителни разходи, а катастрофи стават рядко, коментира пред изданието бивш директор на американската агенция за безопасност на транспорта. Повечето шефове на авиокомпании казват, че няма нужда самолетите постоянно да изпращат данни за местоположението си. При десетки хиляди самолети, които всеки ден са във въздуха, предаването на подобен „порой“ от данни ще струва милиарди долари.

След събитията тази година независими експерти препоръчват като компромисен вариант система, която да започне да излъчва постоянен поток от данни, ако самолетът се отклони от нормалните параметри на полета. Тя е особено необходима при презокеански полети, при които големите самолети често пъти летят извън обсега на радарите на наземните служби. Необходимостта от търсене на решение на този проблем възникна още след катастрофата през 2009 г. на самолет на Ер Франс над Атлантическия океан.

БТА