Политическа криза и предсрочни избори в Гърция

Изборът на президент на Гърция, което теоретично е една проста парламентарна процедура, се превърна в най-големия политически хаос в страната от началото на икономическата криза. Депутатите не успяха да изберат нов президент в понеделник, във финалния кръг на триетапното гласуване, и това отвори пътя за свикване на предсрочни парламентарни избори, които може да доведат на власт екстремистката партия СИРИЗА, която не е съгласна с условията в международния план за спасяване на страната. С непредвидими последици за целия Европейски съюз.

Политическата ситуация в Гърция безпокои Брюксел, защото предсрочни избори, чиито резултат е идването на власт в Атина на една политическа формация – а именно радикалната левица СИРИЗА, която желае предоговаряне на условията в спасителния план с кредиторите на Гърция и дори преструктуриране на гръцкия дълг – поставя трудни проблеми както пред Европейската комисия, така и пред инвеститорите. Опасенията ясно бяха обобщени в скорошно изявление на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че „не желае екстремистки сили да дойдат на власт“. Новият комисар по икономическите въпроси, Пиер Московиси, посети Атина преди две седмици, за да изтъкне предимствата на спасителната програма за Гърция. Еврокомисарят засегна въпроса за евентуално ново сътресение, което би погубило крехкото възстановяване на Гърция и може би и останалата част на континента. Освен това и експерти предупреждават за влиянието, което ще окаже гръцката политическа нестабилност върху Европа. Веднага след третия кръг на гласуване в парламента борсата в Атина отчете срив с 11 процента.

Провалът на избора за държавен глава води до разпускане на парламента и организиране на предсрочни избори, обявени от премиера Самарас за 25 януари. Проучванията прогнозират победа за радикалната левица СИРИЗА, както и че партиите, които четири десетилетия се сменяха в управлението – консерваторите на гръцкия премиер Андонис Самарас и социалистите от ПАСОК, ще напуснат властта. Конфликтите помежду им, изпъкнали на фона на икономическата криза, както и създаването на нови партии, промениха традиционната политическа карта на Гърция. Предсрочните избори ще бъдат на 25 януари, според премиера Самарас, и партиите и коалициите задвижиха предизборната машина и лобистката подкрепа.

СИРИЗА, ЧЕРВЕНОТО ПЛАШИЛО

Партия СИРИЗА, радикалната левица, която желае предоговаряне на споразуменията за спасяване на Гърция с МВФ и ЕС и заличаване на голяма част от задълженията й, води в проучванията на общественото мнение от месеци насам, но преднината й намалява в последните седмици. Премиерът Самарас предупреди гърците за проблемите, които ще настъпят в случай, че СИРИЗА дойде на власт, и отправи призив за борба срещу силите на злото. Европейската комисия го подкрепя, но никога няма да се намеси в национална предизборна кампания. Харизматичният лидер на СИРИЗА Алексис Ципрас се представя за спасител на населението, потиснато от мерките за икономии, но ако дойде на власт няма да има друга опция освен да преговаря с европейците, с инвеститорите, с МВФ, защото Гърция не би могла да оцелее сама.

Според западни анализатори предсрочните избори в Гърция може да доведат на власт радикалната левица СИРИЗА, а лидерът й Алексис Ципрас възнамерява да сложи край на мерките за икономии, налагани от Германия в евро зоната. Плановете на СИРИЗА може да стреснат партньорите от еврозоната в случай на изборна победа, последвана от изпълнение на обещанието за край на програмите за икономии и реформи едновременно с отлагане на приватизации. Освен това, според думите на говорителя на политическата формация, партията възнамерява да поиска от Германия обезщетение за Втората световна война. Плановете са част от „Програмата от Солун“ на СИРИЗА, изготвена през септември в този голям гръцки град. За голяма част от гърците тези обещания са привлекателни на фона на рекордната безработица след пет години на мерки за икономии, изисквани от Брюксел и Франкфурт – седалището на Европейската централна банка.

СИСТЕМА ПРЕД РАЗПАД

Гръцката действителност показва, че традиционната политическа система се разпада под влиянието на световните промени, като 51 от гърците предпочитат да не гласуват, 84 на сто нямат доверие в правителството си, а 83 на сто – и в парламента. Две паралелни реалности – тази на хората и тази на системата, упражняване на власт срещу едно гневно население. Решението би било един парламент без прецедент чрез въвличането на нови леви партии и малки формации извън традиционните партии. Що се отнася до традиционната система, гръцките анализатори се питат дали разпадът й е бил причинен от кризата или именно тази криза е извадила на показ хората, които не са работили за страната си. Системата досега беше монополизирана от един елит, от едни олигарси или от една каста, контролираща политическите игри, медиите и бизнеса. Но правилата се промениха. Ще видим колко силно.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.