100 години след Първата световна война – какво да промени светът, за да оцелее

В годината, в която отбелязахме навършването на век от началото на Първата световна война, един съвременен младеж на 18 години вероятно недоумява коя е била силата, накарала милиони да оставят живота си по бойните полета, пишат в коментар за печата двама белгийски експерти – дипломатът Томас Антоан и банкерът Ив Спекерт.

Седнал удобно на кресло пред три екрана, свързани с интернет, подготвил заявленията си за кандидатстване в няколко университета и с джобни пари, равни на няколко заплати от предвоенния период, този младеж се чуди каква ярост или принуда са отвели неговия пра-пра-дядо на фронта.

Вярно е, че всички бойци, попаднали под влиянието на пропагандата, са вярвали, че взимат оръжие, за да защитят родината и свободата. Първата световна война е огромно предателство срещу позитивизма на XIX в., когато обществата убедено са вярвали, че са на правия път в постигането на възможно най-доброто бъдеще, посочват в анализа си двамата автори. Само няколко десетилетия бяха достатъчни, за да стане ясно, че победиха злото и насилието, коментират те.

Първата световна война преобърна Европа, науката, политиката, разруши три империи, доведе до депресията от 1929 г., възхода на фашизма и нова, още по-трагична война. Едно поколение бе пожертвано преди век, но последствията доведоха до още по-тежки загуби и за следващото, познало ужаса на геноцида и на ядреното оръжие.

Поставен в тази безизходица, Западът имаше нужда от нов, радикален проект, ново жизнено начало и прекрояване на ценностите и начините на мислене. Проектът за Европейския съюз, залегнал в договора от Рим, подписан на 1 януари 1958 г., е белязан от този ценностен поврат. Той съдържа признанието за обща вина за 30-годишната война (до 1945 г. и края на Втората световна война), както и огромното желание за създаването на федерални институции и регионални механизми, даващи устойчивост на мира, основан на свободата, съпричастието и справедливостта. Така Западът каза „Никога повече!“.

Европейският мир донесе невиждан напредък, довел до консуматорското общество и главоломното развитие на технологиите, до безбрежния достъп до информация. Това благоденствие, това летаргично спокойствие, разбуждат екзистенциалното недоволство на съвременния човек, карат го да се чувства самотен, бунтуват духа му. Съвременното благоденствие е твърде свързано с прекомерното използване на природните залежи, до главозамайващата зависимост от полезните изкопаеми – само за два века изгорихме въглища и нефт, създавани от природата в продължение на милиони години.

С тези бързи стъпки човечеството се е отправило по обратния път – към света на оцеляването, подведен по лозунгите за напредък и икономически растеж. За да се справим с последиците от промените в климата, за да използваме повече възобновяемата енергия, за да опазим природата, ще трябва народите да си сътрудничат повече. Това предполага ново преосмисляне на ценностите, повече не е възможно да играем играта, в която щастието на едни е за сметка на нещастието на други, в която победата е свързана с надмощие над съперника и завладяването на нови ресурси и територии.

Необходимата нова ценностна система за света е залегнала в проекта за ЕС, основан на сътрудничество и съпричастие. В днешния век национализмът трябва да бъде зачеркнат завинаги, този „свещен егоизъм“ е карикатура на патриотизма, пишат двамата автори. Те препоръчват прекратяване на едностранчивите действия в Европа и Азия, обвързани само с икономическия растеж и насочване към постигането на равновесие по отношение на природните запаси, работните места и околната среда.

Според авторите моделът на ЕС следва да послужи за пример в поемането по новия път, съобразен с различието на другия, с нуждите на природата, с възможностите за мирното решаване на конфликтите в Африка, Близкия изток, останалата част от Азия и дори в самата Европа. От това зависи оцеляването на човечеството – или ще намерим начина да живеем заедно, или заедно ще изчезнем, се посочва в заключението на анализа.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.