Икономиката и Русия ще доминират през първото латвийско председателство на ЕС

ДПА

През първата половина на 2015 г. Латвия ще води първото си председателство на ЕС, но няма да има много време за ориентиране в механизмите, тъй като съюзът е изправен пред належащи предизвикателства – от отношенията с Русия до спешно необходим инвестиционен план, целящ тласък на икономиката. – – – – – – –

Латвия, която на 1 януари за първи път в историята си поема председателството на ЕС, наследява някои тежки предизвикателства в период на напрегнати отношения с Русия и спешен списък със задачи, насочени към стимулиране на инвестициите в креещата икономика на общността.

„Това ще бъде изпълнено с предизвикателства председателство за Латвия“, каза министър-председателката Лаймдота Страуюма и добави, че страната ще подходи към него „с най-голяма отговорност“.

Балтийската държава, чието население наброява едва над 2 милиона, обобщава своите приоритети за следващите шест месеца под мотото на конкурентна, дигитална и ангажирана Европа.

Но дневният ред вероятно ще бъде доминиран до голяма степен от събитията на изток от границите на Латвия, където кризата в Източна Украйна повдига стратегически въпроси за отношенията на Европа с Москва.

Предстои да бъде направен преглед на санкциите, наложени на Русия заради извършеното от нея присъединяване на Крим и ролята й в Украйна. За да бъде удължено действието на мерките след техния първоначален едногодишен срок, е необходимо единодушие между 28-те държави членки на ЕС.

„Нито една държава членка на ЕС не иска завръщане към Студената война и никой не иска постоянни санкции“, каза Страуюма. Латвия, в която има голямо рускоезично малцинство, е сред тези, които се чувстват най-силно заплашени от действията на Москва.

Повечето са съгласни, че е нужно да се поддържа натискът върху Москва, но също така се полагат дипломатически усилия за решаване на кризата. Има и широко разпространена тревога във връзка с острите икономически неволи на Русия, които се влошават от западните санкции.

Предстои държавите членки да проведат стратегически обсъждания за това как е най-добре да се действа с Русия – външните министри от ЕС ще обсъждат въпроса през януари, а после ще има преговори между лидерите на общността през март.

Отношенията с Москва също така вероятно ще хвърлят сянка върху срещата на върха през май в Рига с шест бивши съветски републики – Украйна, Грузия, Молдова, Армения, Азербайджан и Беларус. Събитието е определяно като ключов момент от латвийското председателство.

Срещата на върха в Рига ще има „глобална важност“, каза председателят на Европейския парламент Мартин Шулц и добави, че отношенията с тези страни засягат „някои от най-трудните проблеми, пред които сме изправени“.

На последната среща на върха на Източното партньорство, която се състоя във Вилнюс през ноември 2013 г., тогавашният президент на Украйна Виктор Янукович не подписа ключови споразумения с ЕС, както беше първоначално планирано, и по този начин предизвика събитията, които доведоха до напускането му и посяха семената на сегашната криза.

Впоследствие и Украйна, и Грузия, и Молдова подписаха споразумения с ЕС, насочени към изграждане на по-близки политически връзки и премахване на търговските пречки.

Русия критикува договорите, като изразява притеснения, че те може да навредят на нейната икономика и са несъвместими с установената от Москва зона за свободна търговия.

Латвия се надява, че срещата на върха в Рига ще бъде „важно събитие“, водещо до напредък в области като безвизовото пътуване за Украйна и Грузия. Но много неща зависят от реформите, предприемани от Киев и Тбилиси.

Вторият главен въпрос в председателството на Латвия ще бъде прилагането на инвестиционен план за 315 милиарда евро (384 милиарда долара), възхваляван като ключ към създаване на растеж и работни места в общността.

Еврозоната излезе от рецесия миналата година, но растежът е бавен, безработицата е упорито висока, а инфлацията е много под набелязания праг. Също така отново се появяват проблеми в получаващата спасителна помощ Гърция.

Съгласно инвестиционния план би трябвало от средата на 2015 г. да потекат пари за финансиране на проекти. Но Латвия най-напред ще трябва да посредничи за приемане на сложни законодателни текстове, при което държавите членки имат разногласия по въпроси като това как да се измерва приносът на отделните страни във финансирането съгласно строгите бюджетни правила на ЕС.

Латвия също така ще бъде подложена на натиск да даде импулс на преговорите за споразумение за свободна търговия със Съединените щати, след като лидерите на ЕС призоваха преговорите да приключат до края на 2015 г.

Напредъкът по Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство е по-бавен от очакваното. Има опасения, че споразумението може да разводни стандартите и да позволи на корпорациите да блокират неизгодни регулиращи мерки.

За Латвия първото й председателство на ЕС ще бъде също така важна възможност да рекламира страната. „Латвия ще бъде отговорен, прагматичен и честен посредник“, каза външният министър Едгарс Ринкевич и обеща, че ще бъдат положени „всички усилия, така че това да бъде един успешен семестър“.

Според изследване на счетоводната фирма Кей Пи Ем Джи се очаква Латвия да получи от председателството икономически ползи на стойност 70 милиона евро. Според правителствения говорител Янис Берзинш то също така засилва латвийската подкрепа за ЕС.

Макар да няма официални данни колко струва председателството, Берзинш каза, че Латвия не гледа само финансовата страна. „Тук е заложена нашата репутация“, заяви той за ДПА.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.