Станко от Австралия: България прилича много на балканските страни и същевременно е уникална
.jpg)
Станко Грегеч, чийто родители навремето емигрират от бивша Югославия, разказва защо е създал блога за история на Балканите Vintage Balkans, и защо избира живот в Хърватия, емигрирайки от Австралия. Историкът с балкански корени смята, че освен травми от миналото, историята на Балканите съдържа много позитивни неща, които чакат да бъдат споделени.
„Балканите генерират повече история, отколкото могат да консумират”, припомня репликата на Чърчил историкът по образование Станко или Стан (по-кратката версия е по-удобна за произнасяне и употреба на Запад). Той смята, че тази история може да е изпълнена с позитивизъм. Основната му мотивация да създаде платформата е да изгради по-различен образ на Балканите от този, който сме свикнали да виждаме. Това е и целта на Vintage Balkans, генериращ визуални архиви за региона и отделните балкански страни от последните 120 години на века.
Първоначално замислен за хора от англоезични държави (според Стан много хора имат произход от Балканите), блогът постепенно привлича и от балканските – в настоящето последните съставляват две трети от читателите. Страницата, която предстои да премине към уеб платформа, има над 26 хиляди последователи във Фейсбук. Тя побира в себе си всичко – от картичка от тогавашния Balkanzug (конкурент на Ориент Експрес) до портрети, снимки от ежедневието, исторически кадри.
.jpg)
Снимките от България са важна част от мета-архива и включват разнообразни периоди – от следосвобожденска България до периода на социализма. Особена популярност в интернет например набра фотографията на 15-годишната Мис България Бранимира Антонова от конкурса през 1967 г., който се провежда еднократно. Впоследствие форматът бива заклеймен като нежелано западно влияние. Друга снимка на следосвобожденска София предизвика десетки коментари и спорове доколко историческо оправдано е тогавашното разрушаване на сгради от времето на Османската империя.
„Обратната връзка, която получавам от хора от Балканите е, че те настина не са се докосвали в такава степен до подобна информация за съседите си. Те са имали по-тясната гледна точка на собствената си култура или страна. И колкото и странно да звучи, много хора бяха приятно изненадани да научат, че има толкова познати за тях неща, които могат да се намерят и в друга култура. И оценяват това, че историята им може да е обект на размисъл – по неутрален начин, който не е предварително или едностранчиво интерпретиран (или изучаван от ранна възраст). Това, което стана ясно за мен е, че съществува огромна нужда от тази позитивна перспектива и също –историята на този регион да се разказва по неутрален и уважителен начин”, разказва Станко.
Целта нa Vintage Balkans е да се разкрива колкото се може повече различни страни, периоди от живота на Балканите. Стан постоянно открива нови фотографски архиви, съдържащи „фантастични стари фотографски колекции”. До много от тях има свободен достъп в интернет, както например колекциите на US Library of Congress, съдържаща оригинални и оцветени снимки от края на XIX век.
И колкото по-популярен става сайтът, толкова повече хора доброволно изпращат материали или линкове към нови източници. Страницата основно се поддържа от Стан, но намира съдействие от различни страни, както и сътрудници от България в лицето на Иван Василев и Джеймс Кручман, и от Сърбия – от Огниен Цвиянович (автор на блога Humans of the Past). Джеймс Кручман например работи по фотографски проект в един от най-бедните български региони – Северозапада, където преоткрива запазени български традиции. Роденият в Източна Англия фотограф, който напуска страната си на 22 години, винаги е бил силно привличан от Балканите (според него недостатъчно изследван район) заради традициите, историята и природата. У нас живее от почти 5 години.
Станко и Стан
Станко живее на Балканите от средата на 2014 г., за да изследва корените си, историята на региона и отделните балкански страни. След двумесечно пътешествие из Балканите той се установява на Адриатическото крайбрежие на Хърватия, гр. Ровин. Родителите му са родом от северно селище на границата на Унгария и Хърватия (с тогавашно население около 3000 души), което от 1945 г. е част от Югославия. В края на 50-те години на миналия век те решават да избягат, емигрирайки в Австралия.
Станко се ражда през 1958 г. в Западна Европа, по време на трудния път към Новия свят. Още с раждането си той вече е достатъчно далеч от жужащия и разтърсван от исторически тътени район на Балканите, но по-късно ще преодолее географската и историческа дистанция, както и езикова (той започва да учи хърватски език).
По-голямата част от живота си Стан прекарва в Австралия и Нова Зеландия. От малък развива силен интерес към историята, което води до дипломирането му по специалност Европейска история в Университета Оукланд в Нова Зеландия и Великобритания. Vintage Balkans му позволява да синтезира всичките си интереси (включително професията в сферата на маркетинга и дигиталните медии).
Тревожната и позитивната история на Балканите
За Станко е ясно, че понятието Балкани се свързва с „тревожна история” и тази негативна конотация е модерна до днес сред политическите и академични кръгове. Балканите могат да се асоциират и “с конфликти и войни, хаотична политика и с малки, фрагментирани държави, имащи проблеми с това да живеят заедно”, което се потвърждава и от събитията през 90-те години.
„В никакъв случай не отричаме лошите неща, които са се случили, или които трябва да бъдат чути на индивидуално или национално ниво. Ние просто избираме още един, различен фокус. И аз вярвам, че това е нещото, което представлява огромен интерес за нарастващата ни аудитория. На хората им е писнало от риториката и традиционното мрачно представяне на балканската история. Те искат връзка с нещо автентично и позитивно, което им дава и по-широко усещане за това кои са и какво общо имат със съседите си. Много хора в региона не биха искали да бъдат описвани или класифицирани като „балканци” днес, смятат, че това е старомодно или дори – оскърбително”, добавя Станко.
„Въпреки това аз виждам потенциала скорошната история да бъде представена в позитивна светлина и да се потърсят елементите, обединяващи хората”, смята той, посочвайки богатата история и култури, които са се обогатявали взаимно.
„Това включва и влиянията, идващи от окупиращи нации – само помислете за унгарския гулаш, австрийския шницел или турските кебапи и кафе! Какво биха били Балканите без тези неща? Каквото и да мислим по отношение на политиките в региона, историята му е запленяваща смесица от тези влияния, които са част от живота и спомените на хората”, разказва Станко.
След посещение си в България той изгражда мнение, че страната има богата и пленителна култура и има много общи елементи с други славянски или балкански страни, но същевременно е„уникална”. Смята, че България и славянските й съседи не винаги са осъзнавали споделените лингвистични и културни традиции, а присъединяването към ЕС позволява поместването на българите в рамка на хармонични съседски отношения. „Така различията остават, но идеята за бъдещи конфликти сега изглежда невъзможна”.
Полемиките
Въпреки че страницата в никакъв случай не е политическа и се опитва да е неутрална, има случаи, когато по думите на Станко читателите са „разстроени” и изразяват емоционални мнения за това какво се е случило (или какво не се е случило) в определен исторически момент. Това често е свързано с постове и снимки от трудни исторически периоди, когато територията на определена страна е обект на спорове или ревизия.
Така например, „всичко свързано с Македония или Косово предизвиква този вид коментари”, разказва Станко. Или пък с граничните райони между Албания и Гърция. „Тези явления показват, че балканската история наистина е пълна с противоречия и постоянни дебати. Затова и не се опиваме да се преструваме, че случаят не е такъв”.
„Светът обаче щеше да е много по-бедно място без културното наследство на Балканите и без това прекрасно разнообразие от хора и земи. Има толкова много причини за радост, съдържащи се в тази идентичност”, заключава Стан, готвейки се за скорошно пътешествие до родното място на родителите си.