Тримата братушки и гнилата ябълка

Иво Инджев

Трима премиери за една година сменихме. Това е отличителната марка на българската политика през отиващата си 2014-та.

Така и не си сменихме чипа, както царствено ни препоръча Симеон Сакскобургготски , доведеният (да смени сините) син на червените царедворци. Оказа се, че вместо това си сменяме премиерите, но ефектът е като при дърпането на завеската в купето на влака, за да не забелязваме, че той стои на едно място.

Когато си пожелаеш нещо подобно, тримата братя по съдба, колкото и да са различни на вид, ще възкликнат в един глас: положителната промяна не се постига с вълшебна пръчка. Тази приспивна приказка сме я чували многократно.

Да видим тогава каква е реалната приказка, която ни разказаха през изминалата година.

Тримата братя трябваше да опазят България като златна ябълка от крадливата ламя, но ябълката се оказа огризана с 4 милиарда. Вместо някой да отреже лакомите глави, сметката за невиждания грабеж беше прехвърлена на всяка една глава от населението чрез държавния бюджет. И това ако не е вълшебен номер, който отваря апетита на следващите змейове!

Цяла година ламята точеше лиги и за порциите, обещани за разпределяне по трасето на приказния „Южен поток”. Накрая цар Путин се убеди, че никой юнак не може да изпълни условието му да докара от девет европейски кладенеца жива вода и да сбъдне фантастичния му проект. Самодървецът се разгневи на собствената си немощ, но наказа лакомите си слуги като им спря остатъка от корупционната вечеря.

В България ламята дълго не искаше да повярва, че са й отрязали главата с руска секира и продължаваше да си отваря устатата седмици след екзекуцията, обявена от цар Путин на 1 декември в Анкара. „Не може да бъде, не е вярно, не се признаваме за заклани докато не ни уведомят писмено и най-тържествено, че сме умрели”, подвикваха в конвулсии отрязаните глави.

„Може и още как, нека ви боли, нека ви яд”, бодро се обаждаше отмъстителното ехо от Москва, където много се ядосаха на българските челюсти за това, че не хапели достатъчно настървено европейската ръка, що храни публично България, по заръка на цар Путин, поради което и бяха посечени за назидание на все следващ троянски кон с множествени кариеси.

„Ако ще турско да стане, няма да повярваме в прекратяването на проекта, по който си бяхме поделили вече в мечтите си подизпълнителски порции за милиарди”, все по-немощно отвръщаше ехото от България, което руският посланик в Брюксел Владимир Чижов подигра като„гръмко”.

„Стана турско, можем да го наречем Турски поток”, посипа садистично раните на ламята с (черно)морска сол от Русия Дмитрий Медведев, главният везир на Путин. Така той даде знак, че Русия е готова да спонсорира нов възродителен процес, но с обратен знак, преименувайки с турско име обещаното на българските пеликани прекопаване на България за оня що духа (транзитен газ под руско налягане).

Ами сега ? Какво да пазят гладните юнаци, след като и трите глави на енергийния ламтеж (зер от „ламя” ще да идва думата „ламтеж”) паднаха барабар с шлемовете им?

Търкулнаха се Бургас- Александруполис, Белене и Южен поток. Само българският им пастрок Първанов се измъкна политически  невредим от клането, че и с вицепремиерски пост беше награден да изпроводи на коалиционната сватба- заради заслуги към тройния провал на мегаобещанието си за троен шлем и енергиен център на Балканите. Така на най-проваления на едро политик на прехода му се сбъдна пророчеството на Ицата Стоичков : “играиш (зад кулисите), пичелиш”!

Тревожно се щура сега на европейския хиподрум българският троянски кон на Русия и се озърта за зоб на Север.

Би трябвало приказката да свърши дотук, както обикновено става по волята на (между)народната мъдрост в приказките, за да се извлече поуката, че тройната измама би трябвало да накара всеки да разбере, че не трябва да се доверява повече на Иван Глупака. Веднъж стомна за петролопровод, втори път за атомна централа, трети път за газопровод…До каквото се докоснал Иван с неговите обещания, все на прах става.

Най-измамените(в корупционно-комисионните си очаквания)  би трябвало да са най-ядосани. Но не вярват охранителите на гнилите ябълки у нас, че им е спряна кльопачката.

Северният цар го закъса с реколтата от лесни пари и рублата му клюмна, но братушките му тук са зяпнали в очакване чудото с обещаните им срещу послушание гнили ябълки да се повтори. „Ако клечиш достатъчно дълго край южния поток, мръвките , обещани от твоите приятели, все някога ще дойдат”, вярва троянският кон по примера на мъдрия китайски Кон(фуций). Или беше нещо свързано с лаенето? Лао Дзъ? Тцъ-тцъ…

Дааа, очертава се наистина още по-тежка 2015 година за Охранителя и събратята му по охранителен бизнес на гнилите ябълки.

И все пак спретнаха коалиционна сватба за чудо и приказ. Три седмици се пазариха и накрая заживяха щастливо. До следващата венчавка през 2015-та, когато се очертава развод на постните откъм раздаване на ниско платени общински постове избори, чиято мес(т)на същност ги прави недостатъчно привлекателни за хищници, готови на иначе на брак по сметка- особено на фона на отслабена покупателна способност на рублата на българския първичен корупционен пазар.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.