Ново изпитание с корупция за турското правителство

в. Хюриет дейли нюз

Парламентарната комисия за разследване на обвиненията за корупция срещу четирима бивши министри от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) се предвижда днес, 5 януари, да има критично гласуване.

Гласуването ще бъде за това дали делата на бившите министри на вътрешните работи Муаммер Гюлер, на икономиката Зафер Чаглаян, на околната среда и горите Ердоган Байрактар и на ЕС Егемен Багъш да бъдат изпратени в пленарната зала на турския парламент. Ако бъде направено това, парламентът ще гласува дали да бъдат вдигнати имунитетите на бившите министри, за да бъдат съдени от Върховния съд, т. е. Конституционния съд.

Въпреки неискрените твърдения за подкрепа от премиера Ахмет Давутоглу и други високопоставени представители на ПСР, че ще зачетат всяко решение на комисията, проправителствените коментатори оказват натиск върху членовете на комисията през последните няколко дни и подготвят общественото мнение за „ясния вот“ на комисията. Общото между тези коментатори и служители на ПСР от средните редици е същото: Да бъдат изпратени бивши министри във Върховния съд, ще означава да ПСР да сведе глава пред „опита за преврат“.

Защо това е така? Защо ядрото на ПСР се стреми толкова силно да предотврати възможността бившите му министри да бъдат оправдани пред съда и пред обществото, ако наистина са невинни, или да бъдат наказани, ако наистина са извършили или са замесени в престъпление? Това не е ли част от върховенството на закона и от необходимостта от съвременно добро управление?

Отговорът се крие в двойното разследване, предприето на 17 и 25 декември 2013 г.; първото бе срещу редица бизнесмени, чиновници, партийни представители, включително тези четирима министри, а второто бе отново срещу подобни лица, но този път – по-големи бизнесмени плюс имена, близки до и дори членове на семейството на тогавашния премиер и сегашен президент Тайип Ердоган.

Ердоган не можеше да го обяви за опит за преврат пред обществото веднага след първото разследване на 17 декември и изключи от кабинета министрите, чиито имена бяха споменати. Но когато в деня, в който той отстрани от състава на кабинета тези министри, бе предприето второ разследване, този път, засягащо името му и имена от семейството му, той нарече това „опит за преврат, не разследване за корупция“.

Ердоган бързо насочи пръста си към един от най-близките си съюзници – Фетхуллах Гюлен, умерен ислямистки идеолог, живеещ в САЩ, с влиятелни поддръжници в системите на турското образование, съдебната система и полицията при управлението на Ердоган през последните 12 години.

Ердоган действа бързо и решително. Той първо ги назова „паралелна структура в държавата“. Тогава той активира доминиращата позиция на ПСР в парламента, за да бъдат променени правилата на играта в съдебната система, „укротявайки“ прокурори, съдии и полицейски служители, за които се смяташе, че са симпатизанти на Гюлен. Нови прокурори и съдии оттеглиха всички обвинения относно твърденията за корупция (най-големите в турската история) и гюленистите бяха изобличени като най-големия проблем за сигурността на държавата (по-голям от проблема, свързан с Кюрдската работническа партия – ПКК) на последното заседание на Съвета за национална сигурност на 30 декември 2014 г.

Има друг проблем. Не цялата парламентарна група на Партията на справедливостта и развитието смята, че четиримата бивши министри не трябва да бъдат съдени, дори да можеше да даде сигурно оправдание на двойното разследване за корупция. Политическите наблюдатели в Анкара смятат, че ако бе оставена от Ердоган и Давутоглу да решава сама, парламентарната група на ПСР ще бъде повече от щастлива да изпрати най-малкото Гюлер, Чаглаян и Багъш пред съда.

Фактът, че има медиен натиск върху членовете на комисията, може да бъде индикация, че Ердоган и Давутоглу не са на 100 процента сигурни за членовете на ПСР в комисията. От 15 членове на комисията девет са депутати от ПСР; само техните гласове ще бъдат достатъчни да се каже, че няма нужда да се съдят бившите министри.

Има много спекулации в Анкара, че за Ердоган е особено дискомфортно що се отнася до възможността Багъш, който бе много близък до Ердоган години наред, докато той му бе личен преводач и съветник, да бъде изправен пред съда.

Ако това бъде решено от комисията, ще има закрито гласуване в парламента и никой не може да бъде сигурен за изхода. И ако те бъдат изправени пред съда, те ще бъдат подложени на обезпокоителни разпити, които могат частично, ако не и изцяло, да излязат наяве в пресата. Дори да не бъдат намерени за виновни, съдебният процес може да остави нови петна и да доведе до нови въпроси за наследството от Ердоган и ПСР.

По-нататъшна сложност представлява фактът, че Хашим Кълъч, председателят на Конституционния съд, каза пред в. „Сьозджю“ миналата седмица, че членовете на неговия съд са подложени на политически натиск, намеквайки, че натискът идва от правителствените кръгове.

За да не се разгласява случая повече сред обществото, докато страната се насочва към общи избори през юни, нито Ердоган, нито Давутоглу искат твърденията за корупция да отидат в съда.

Почти сигурно е, че ако комисията действа в съответствие с желанията на ръководството Ердоган-Давутоглу, четиримата бивши министри ще кажат силно, че не е било извършено нищо нередно и всичко това е било заговор на гюленистите. Дали това наистина ще ги изчисти от всички подозрения в мислите на хората? Това е друг въпрос.

Гласуването обаче все пак ще бъде още един изпит за правителството на Давутоглу по отношение на обещанията за ефективна борба срещу корупцията.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.