Разочарованите Западни Балкани
Гражданите от Западните Балкани са разочаровани. Те продължават да искат да влязат в ЕС, но им липсва първоначалната еуфория от времето, когато Брюксел много обещаваше.
Когато през 2001г. войната на Балканите окончателно приключи, гражданите на тези страни, изпълнени с надежда, се насочиха към Европа, пише „Тагесцайтунг“ и добавя: „Макар Европа да не успя в опитите си да спре сблъсъците, последваха обещания към държавите от Югоизточна Европа – мир, стабилност, демокрация, зачитане на човешките права, икономическо развитие. Европейският съюз се ангажира да даде перспектива на всички страни от региона, перспектива под формата на членство в съюза.
На обществата, които страдаха при комунизма, Брюксел искаше да помогне и да им даде възможност за скок в пазарната икономика. Сред народите, които живеят на тези територии, обещанието на ЕС в началото доведе до еуфория“, твърди авторът на текста в берлинския вестник. За икономически развитите държави като Словения и Хърватия влизането в света на пазарното стопанство до известна степен бе успешно. Останалите страни потънаха в брутален неокапитализъм. Корупцията излезе от контрол, властта бе заграбена от безотговорни елити.
Доколко отделните общества в региона бяха зрели, можеше да се види в опитите да се укротят споменатите елити и да се изгради нормална европейска държава, посочва Ерих Ратфелдер в статия под заглавие „Разочарованите страни на Балканите“. В Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония и Косово това изобщо не успява. Но голямото мнозинство от гражданите в тези страни искат интеграция, искат да се освободят от доминацията на старите елити, искат да живеят в нормална европейска държава.
В интерес на истината никой вече не вярва, че в Европа текат мед и мляко. Защото в Словения и Хърватия в икономически план едва ли нещо се е променило. Така в тази част на Европа се стигна до парадоксалната ситуация, в която стават все по-големи критиките по адрес на ЕС. При това онова, което желаят гражданите на новите членки на съюза Словения и Хърватия, които икономически куцат, е да бъдат напълно равноправни с останалите граждани на обединена Европа, пише в заключение „Тагесцайтунг“.
АЛБАНИЯ СЕ СДОБИВА С НАЙ-ГОЛЯМАТА ДЖАМИЯ НА БАЛКАНИТЕ
Хората излизат от джамията след общата молитва. Матилда Душку със зачервени бузи стои в двора на джамията Етем Бей. Тя е дошла само за малко. 29-годишната жена е дете от смесен брак, бащата е католик, майката е мюсюлманка. Тя работи в пощата, радва се, че вече не може да закопчае палтото си, защото е бременна, пише в свой репортаж „Зюдойче цайтунг“.
Тази млада жена през февруари ще стане майка. Рядко й се удава възможност да разговаря с чужденци. Казва, че би искала Тирана да има по-голяма джамия. Съдейки по всичко, желанието й ще се изпълни.
Турската религиозна общност в албанската столица планира да изгради най-голямата джамия на Балканите. В този обект на молитва биха могли да присъстват около 4 500 вярващи. От една страна изграждането на джамия е съвсем логична реакция, от друга страна обаче показва колко е трудно на Албания да намери своята идентичност. След социалистическата диктатура от деветдесетте години, за мюсюлманите, православните и католиците започна дълъг процес на религиозно съзряване. Диктаторът Енвер Ходжа през 1967г. провъзгласи Албания за първата атеистична страна в света. Албания все още се възстановява от тези времена.
Нито една друга страна в Европа няма толкова голям брой вярващи мюсюлмани. Около 70 процента от албанците са мюсюлмани. Но Ватикана през деветдесетте години помагаше в изграждането на католическа църква, за да могат хиляди католически вярващи да намерят своето място. По този път тръгнаха и православните християни от Гърция, които изградиха църква с подобен размер. Единствено мюсюлманите останаха да се молят в старата джамия, изградена още по време на Османската империя.
„Зюдойче цайтунг“ цитира изявлението на Мехмет Гьормез, шеф на турската религиозна общност, който твърди, че изграждането е не само религиозно, но политическо решение. Албания и Турция споделят една и съща история, култура и география, убеден е Гьормез. За него изграждането на джамията е не само държавен въпрос. Той е уверен, че Турция дълго време след края на Османската империя гледа на себе си като на защитник на мюсюлманите на Балканите.
БТА