Разочарованите Западни Балкани

Гражданите от Западните Балкани са разочаровани. Те продължават да искат да влязат в ЕС, но им липсва първоначалната еуфория от времето, когато Брюксел много обещаваше.

Когато през 2001г. войната на Балканите окончателно приключи, гражданите на тези страни, изпълнени с надежда, се насочиха към Европа, пише „Тагесцайтунг“ и добавя: „Макар Европа да не успя в опитите си да спре сблъсъците, последваха обещания към държавите от Югоизточна Европа – мир, стабилност, демокрация, зачитане на човешките права, икономическо развитие. Европейският съюз се ангажира да даде перспектива на всички страни от региона, перспектива под формата на членство в съюза.

На обществата, които страдаха при комунизма, Брюксел искаше да помогне и да им даде възможност за скок в пазарната икономика. Сред народите, които живеят на тези територии, обещанието на ЕС в началото доведе до еуфория“, твърди авторът на текста в берлинския вестник. За икономически развитите държави като Словения и Хърватия влизането в света на пазарното стопанство до известна степен бе успешно. Останалите страни потънаха в брутален неокапитализъм. Корупцията излезе от контрол, властта бе заграбена от безотговорни елити.

Доколко отделните общества в региона бяха зрели, можеше да се види в опитите да се укротят споменатите елити и да се изгради нормална европейска държава, посочва Ерих Ратфелдер в статия под заглавие „Разочарованите страни на Балканите“. В Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония и Косово това изобщо не успява. Но голямото мнозинство от гражданите в тези страни искат интеграция, искат да се освободят от доминацията на старите елити, искат да живеят в нормална европейска държава.

В интерес на истината никой вече не вярва, че в Европа текат мед и мляко. Защото в Словения и Хърватия в икономически план едва ли нещо се е променило. Така в тази част на Европа се стигна до парадоксалната ситуация, в която стават все по-големи критиките по адрес на ЕС. При това онова, което желаят гражданите на новите членки на съюза Словения и Хърватия, които икономически куцат, е да бъдат напълно равноправни с останалите граждани на обединена Европа, пише в заключение „Тагесцайтунг“.

АЛБАНИЯ СЕ СДОБИВА С НАЙ-ГОЛЯМАТА ДЖАМИЯ НА БАЛКАНИТЕ

Хората излизат от джамията след общата молитва. Матилда Душку със зачервени бузи стои в двора на джамията Етем Бей. Тя е дошла само за малко. 29-годишната жена е дете от смесен брак, бащата е католик, майката е мюсюлманка. Тя работи в пощата, радва се, че вече не може да закопчае палтото си, защото е бременна, пише в свой репортаж „Зюдойче цайтунг“.

Тази млада жена през февруари ще стане майка. Рядко й се удава възможност да разговаря с чужденци. Казва, че би искала Тирана да има по-голяма джамия. Съдейки по всичко, желанието й ще се изпълни.

Турската религиозна общност в албанската столица планира да изгради най-голямата джамия на Балканите. В този обект на молитва биха могли да присъстват около 4 500 вярващи. От една страна изграждането на джамия е съвсем логична реакция, от друга страна обаче показва колко е трудно на Албания да намери своята идентичност. След социалистическата диктатура от деветдесетте години, за мюсюлманите, православните и католиците започна дълъг процес на религиозно съзряване. Диктаторът Енвер Ходжа през 1967г. провъзгласи Албания за първата атеистична страна в света. Албания все още се възстановява от тези времена.

Нито една друга страна в Европа няма толкова голям брой вярващи мюсюлмани. Около 70 процента от албанците са мюсюлмани. Но Ватикана през деветдесетте години помагаше в изграждането на католическа църква, за да могат хиляди католически вярващи да намерят своето място. По този път тръгнаха и православните християни от Гърция, които изградиха църква с подобен размер. Единствено мюсюлманите останаха да се молят в старата джамия, изградена още по време на Османската империя.

„Зюдойче цайтунг“ цитира изявлението на Мехмет Гьормез, шеф на турската религиозна общност, който твърди, че изграждането е не само религиозно, но политическо решение. Албания и Турция споделят една и съща история, култура и география, убеден е Гьормез. За него изграждането на джамията е не само държавен въпрос. Той е уверен, че Турция дълго време след края на Османската империя гледа на себе си като на защитник на мюсюлманите на Балканите.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.