„Хлорираните пилета“, ТТИП и ТТТ – защо САЩ искат търговски споразумения на изток и на запад

ДПА

Американският президент Барак Обама скоро ще разбере дали новият Конгрес, контролиран от републиканците, ще бъде достатъчно приятелски настроен към предложените търговски споразумения, за да преодолее препъникамъни като „хлорираните пилета“. Той обеща, че ще работи усилено по споразуменията въпреки твърдото противопоставяне на профсъюзите, природозащитни групи и дори на съпартийци демократи.

Вълненията около „хлорираните пилета“ и други сценарии заглушиха всяка положителна новина, дошла от преговорите миналата година по мащабното търговско споразумение между САЩ и Европейския съюз.

Нещата не стояха по-добре и с другото споразумение, което САЩ се стремят да сключат с партньорите си от Тихоокеанския регион. То срещна съпротивата на профсъюзите и членове на Конгреса, които заявяват, че договорът може да подкопае способността на правителството да защити американската икономика.

Шумът около „хлорираните пилета“ накара германския канцлер Ангела Меркел да обещае, че „ужасите и плашещите сценарии“, които се разпространяват за споразумението между ЕС и САЩ, няма да се случат.

Само че също като някои други европейски лидери и като Обама тя твърдо подкрепи споразумението. На фона на високата безработица в Европа споразумението ще бъде безценно, отбеляза Меркел. За Обама търговската политика през 2015 година ще бъде област, по която ще работи от сутрин до вечер.

Обърнатото на изток споразумение – Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП-TTIP) ще свърже още по-здраво САЩ и 28-те страни от ЕС.

Споразумението с поглед на запад – Транс-тихоокеанското партньорство – ТТП (TPP) ще обхваща САЩ и държавите по тихоокеанското крайбрежие Австралия, Бруней, Чили, Япония, Канада, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур и Виетнам, но не и Китай. Територията на това споразумение ще включва 35 % от световната международна търговия и почти половината от световното население.

Европа и САЩ вече изготвят най-голямото търговско споразумение с ниски мита. Новият документ цели да премахне регулаторните бариери и ще покрива стандартите за безопасност на храните, като използването на хлор за измиването на пилета, (което се приема в САЩ, но не и в Европа), защитата на личните данни и други бариери, които не са свързани с мита.

Азиатското споразумение ще бъде по-традиционен търговски пакт, който ще намали митата, ще установи правила при патентите и авторските права и ще урежда въпроси, свързани с конкуренцията между международните фирми и компаниите, подкрепяни от правителствата.

Администрацията на Обама рекламира азиатското споразумение като начин да се повиши износа за Тихоокеанския регион в момент на засилена конкуренция от Китай. То върви по-бързо към приключване, отколкото атлантическото споразумение, а опонентите не мълчат.

Трима членове на Конгреса – всичките демократи – писаха през декември на Обама за притесненията си, породени от механизма за уреждане на споровете между компаниите и държавите (ISDS), предвиден в споразумението, както и от някои финансови въпроси.

Обама обаче вече даде да се разбере, че е склонен да отправи предизвикателство към демократите като постигне компромис с републиканците, които установяват цялостен контрол върху Конгреса през януари.

Търговията е една от малкото области, в която републиканците могат да предложат сътрудничество, а Обама, който се стреми да затвърди наследството си през последните две години на президентския пост, може да е повече от склонен да приеме.

Същевременно преговарящите по атлантическото търговско споразумение обявиха „нов старт“ за 2015 година. Седмият кръг преговори през февруари в Брюксел е сигнал за по-критична фаза на преговорите, тъй като няма много време до новия срок за приключване на преговорите – края на 2015 година.

Стъпката към „нов старт“ бе направена след първата официална среща между новия еврокомисар по търговията Сесилия Малмстрьом и постоянния американски търговски представител Майкъл Фроман през декември.

Моментът бе добър да се придаде нова форма на преговорите след смяната на караула в Брюксел и частичните избори в САЩ.

Той може също така да съдейства за промяна в тона след враждебното приемане на ТТИП в Европа. Тревър Кинкейд, заместник-помощник на търговския представител на САЩ, посочи, че има напредък, но не могат да бъдат обявени следващи стъпки, тъй като всичко подлежи на промяна, докато не бъде подписано споразумението.

Кинкейд посочи, че въпреки потенциалните блага, които европейското споразумение може да донесе, подкрепящите го са се постарали да представят силни аргументи. Има толкова митове за това какво ще прави ТТИП, посочи пред ДПА Кинкейд. „Занижаването на стандартите не е цел на ТТИП“ и двете страни направиха много ясни изявления, за да разяснят това, допълни той.

Сесилия Малмстрьом посочи, че част от „новия старт“ ще бъдат усилията да обясни и да разсее митовете около някои елементи от ТТИП на фона на скептицизма на обществеността.

Този месец може да се провери как ще се развият нещата със споразумението в САЩ, тъй като се очаква републиканците в Сената да предложат на преговарящите да бъдат предоставени специален вид правомощия за една по-ускорена процедура.

Ако това предложение бъде прието, окончателното споразумение ще отиде в Конгреса, за да бъде или просто одобрено, или отхвърлено. Преговарящите посочват, че без тези специални правомощия американските конгресмени могат да се противопоставят на всяка част от цялостния документ и да го унищожат парче по парче.

Противниците на тези специални правомощия посочват, че те са в корените си неправилни, тъй като премахват възможността да бъдат обсъдени въпроси, които пряко засягат живота на хората.

Демократите в Сената блокираха усилията за предоставяне на специални правомощия миналата година, но, както и при определянето на съдба на търговските споразумения, резултатът би могъл да бъде различен с овладяването на двете камари от републиканците.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.