Етническият конфликт в Шри Ланка отново е на фокус за изборите

ДПА

Гражданската война на Шри Ланка срещу тамилските сепаратисти приключи през 2009 г., когато бунтовниците бяха разбити от правителствените сили. Но спомените са все още живи и наследството на конфликта е основна тема в утрешните президентски избори.

Пет години след официалното й приключване, гражданската война в Шри Ланка отново е на фокус при подготовката на страната за изборите в четвъртък. 69-годишният президент Махинда Раджапакса оглавяваше военната кампания, довела до разгрома на бунтовниците и сложила край на 26-годишния конфликт, а сега се бори да бъде преизбран за трети пореден мандат.

Главният му опонент е Маитхрипала Сирисена, 63-годишният бивш здравен министър, който напусна поста си през ноември и е подкрепян от няколко опозиционни и малцинствени партии, включително тези на тамилите и мюсюлманите в страната.

15-те милиона избиратели в страната имат още 17 опции, но широко разпространено е схващането, че вотът се свежда до съревнование между двама мъже – Раджапакса и Сирисена.

Президентът предупреди, че сепаратистката заплаха в населения предимно с тамили север си остава, и тя произхожда главно от тамили, избягали в чужбина. „Бяхме принудени да възобновим проверките на притежатели на чуждестранни паспорти, идващи в северната част на страната, за да предотвратим влизането там на подозрителни личности“, каза той.

Но според Сирисена и неговите съюзници няма реална заплаха от прегрупиране на (сепаратистката групировка) „Тигри за освобождението на Тамил Илам“. Подобни твърдения са опит на Раджапакса да си осигури подкрепа от общността на синхалите, които съставляват 75 на сто от 20-милионното население, като подклажда страхове от тамилското малцинство, което е 11 процента.

„Раджапакса няма друга възможност, освен да бъде зависим от военната си победа и да ни нарича предатели, тъй като имаме подкрепата на малцинствените партии“, отвърна Сирисена.

Раджапакса използва в кампанията си билбордове, изобразяващи военните операции срещу бунтовниците или сцени на улици, осеяни с окървавени тела след бомбени атентати на сепаратистите.

Лагерът на президента призова и за обществена подкрепа, която да му помогне да устои на международния натиск срещу него за предполагаеми военни престъпления. Миналата година в ООН бе приета резолюция срещу Шри Ланка, настояваща за международно разследване на смъртта на 40 000 цивилни във финалните фази на конфликта през 2009 г.

„Краят на конфликта бе полезен и с това, че донесе стабилност не само на страната, но и на азиатския регион, – каза президентският говорител Мохан Самаранаяка. – Тази стабилност трябва да се запази в името на сигурността в региона.“

Една от главните тамилски партии, която преди бе тясно свързана с бунтовниците, подкрепя Сирисена. Но лидерът на Тамилския национален съюз – Раджавартхиам Сампантхан, отрича обвинението на Раджапакса, че те водят кампания за сепаратистка кауза. „Ние нямаме тайни споразумения с опозиционния кандидат“, каза Сампантхан, но добави: „Ние вярваме, че деволюция (децентрализация) може да се постигне само при победа на опозиционния кандидат“.

Алиансът на Сирисена – Нов демократичен фронт, включва главната опозиционна Обединена национална партия, ръководена от бившия премиер Ранил Викремасингхе, и марксисткият Народен освободителен фронт (известен с латинските си инициали JVP).

Над 25 депутати от Обединения народен алианс за свобода – президентският политически блок, включително и осем министри и заместник-министри, също напуснаха правителството, за да подкрепят Сирисена. Едно от обещанията на опозицията е да премахне системата на изпълнителна президентска власт.

Според Раджапакса несекващите заплахи за държавата все още налагат необходимостта от запазване на изключителни пълномощия (на президентската институция) за потушаване на тамилския бунт (ако се наложи).

Сирисена смята, че с тази система се злоупотребява и се насажда корупция, като дава за пример, че повечето големи проекти за изграждане на пътища се възлагат на китайски компании без търгове. „Това даде голяма власт на семейството на Раджапакса“, отбеляза той.

По-големият брат на президента е председател на парламента, един от по-младите му братя държи мощното министерство на икономиката, а друг е министър на отбраната. Един от синовете на Раджапакса е депутат в парламента.

Опозицията обещава още през първите си 100 дни на власт да направи промяна, която ще изисква президентът редовно да се отчита пред парламента. Раджапакса пък каза, че ще обмисли конституционна реформа само след „широка дискусия“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.