Страх от „ислямизация“ и загуба на идентичност обхваща европейците

Франс прес

Демонстрациите „срещу ислямизирането“ в Германия протичат в унисон с усещането за криза на идентичност в редица региони на Европа, някои от тях – обекти на масова имиграция.

„Общо взето, Европа развива някакъв страх, антиислямска фобия“, заяви активистът от левицата Даниел Кон-Бендит, избиран последователно за евродепутат на „зелените“ в Германия и във Франция, във връзка с демонстрациите, организирани в Германия от движението ПЕГИДА – „Патриотични европейци срещу ислямизирането на Запада“).

Ново шествие на ПЕГИДА събра в понеделник в Дрезден – столица на източната провинция Саксония, 18 000 души – рекорден брой от октомври насам, когато се зароди това движение, избиращо за мишени ту исляма, ту медиите („всичките лъжат“), ту политическите елити, обвинявани, че разводняват германската християнска култура.

„Знамената на Св. Георги се реят в Дрезден, развявани от ПЕГИДА – в този момент ми се ще да бъда именно в Дрезден“, писа в понеделник в Туитър британският активист от десницата Тони Робинсън. Знамето на Св. Георги е било издигано през 11-и век от християните, участвали в Реконкистата и кръстоносните походи срещу мюсюлманите.

Германската политическа класа осъди шествията, съпровождани с крясъци „Ние сме народът!“, и в понеделник се състояха контрадемонстрации. Канцлерката Ангела Меркел заклейми „омразата“, която блика от антиислямските сборища.

„Страната ни за жалост не се показва твърде гостоприемна към чужденците“, смята германският психолог Ролф ван Дик от Франкфурт. Според анкети от периода 2000-2010 г., 20 до 30 процента от населението подкрепят ислямофобите, напомня той. Мюсюлманите обаче са едва 5 на сто сред всички жители на Германия.

„Любопитно е, че явлението не се дължи на кризата. Германия се развива добре. А в Дрезден няма мюсюлмани. Хората обаче имат чувството, че изживяват ужаса, свързван с „Ислямска държава“. Плашат ги глобалната телевизия и интернетът. Така човек може да живее вдън Саксония, но да остане с чувството, че някой го напада!“, пояснява Кон-Бендит.

„Щом нямаш контакт с околните и не ги познаваш, започваш да се страхуваш от тях“, добавя европейски чиновник. „Видяхме това на референдума за минаретата в Швейцария. Хората от затънтените села, сиреч най-слабозасегнатите, бяха и най-враждебни към минаретата“, припомня експертът на ЕС, пожелал анонимност.

„Реално съществуващият международен тероризъм, а и вътрешният в някои европейски държави придават легитимност на тези демонстрации“, заключава Катрин Витол дьо Вандан, френска социоложка.

Опожарени джамии

Швеция, чиито жители се гордеят с гостоприемство към имигрантите, се кани да посрещне тази година 100 000 кандидати за убежище, сиреч над 1 процент от населението – общо 9,6 милиона души.

При все това крайнодясната партия „Шведски демократи“ стана третата политическа сила в страната, тръбейки за дългосрочните последици от евентуална масова имиграция.

А пожарите в три местни джамии бяха възприети като знак за растяща ислямофобия, нищо че първото бедствие, изглежда, беше нещастен случай. Мнозина шведи излязоха в петък на улицата в знак на солидарност със своите съотечественици мюсюлмани.

Във Франция, страна с голяма имигрантска общност също като Германия, медиите подеха дискусия за твърденията на писателя Рено Камю, близък до крайната десница – той бие тревога, че иде „голямо изтласкване“ и предстои мюсюлмани имигранти да завладеят Стария свят.

Ново измерение придаде на тези дебати през есента книгата „Самоубийството на Франция“. Полемистът Ерик Земур, осъден през 2010 г. за разпалване на расова омраза, обсипва с критики Европа и имиграцията, в които вижда причини за бедите и несигурността, връхлетели французите.

Подклажда ги също излязлата тази седмица нова книга на романиста Мишел Уелбек – „Подчинение“. Тя описва тъкмо въображаема Франция през управлението на президент, закърмен с исляма и спечелил изборите през 2022 г. на втори тур, подкрепен от левите и от десните сили срещу кандидатката на крайната десница.

„Ню Йорк таймс“: Появата на ПЕГИДА отново разпали стария въпрос: кой всъщност може да се нарича германец Американският вестник „Ню Йорк таймс“ се спира днес на шествията на антиислямското движение ПЕГИДА в Германия, като казва, че те са галванизирали и двете страни в дебата за имиграцията в страната и отново са разпалили дискусията за националната идентичност.

Обезпокоени от големия наплив на бежанци от Близкия изток, Африка и други региони на войни и размирици, все повече протестиращи се включват в ежеседмичните шествия на ПЕГИДА в Дрезден, надигайки глас срещу вредното, според тях, влияние на чужденците и особено на мюсюлманите върху националното културно-историческо наследство.

Но въпросите, повдигнати от ПЕГИДА, предизвикаха ответна реакция от онези, които отхвърлят посланието на това спонтанно възникнало движение, и които искат Германия да е по-толерантна страна. И в хода на тези дебати отново се повдига въпросът, на който страната търси отговор от десетилетия: кой всъщност може да се нарича германец?

Вестникът обръща внимание на аргументите на германския бизнес, според които демонстрациите на ПЕГИДА накърняват имиджа на Германия в чужбина и не помагат за привличане на квалифицирани имигранти, от каквито страната се нуждае. Тези аргументи срещат широка подкрепа, което се вижда от масовите контрашествия в подкрепа на имигрантите, пише „Ню Йорк таймс“. Отбелязва се и петицията на десетки видни германци като опит да се покаже, че германският елит е за открито, толерантно и мултикултурно общество.

По-нататък вестникът отбелязва, че антиимиграционни и антимюсюлмански настроения тлеят из цяла Европа в момент, когато хиляди бежанци прииждат по време на икономическа слабост и на нарастващи страхове, предизвикани от бруталните действие на „Ислямска държава“ и на други екстремистки мюсюлмански групировки. Въпреки авторитета й на най-мощна икономика на Европа, Германия не е имунизирана срещу опасенията, на които ПЕГИДА даде гласност и според които имигрантите изцеждат обществените ресурси.

Надигането на антиислямското движение поставя и въпроси за езика, обичаите и религията, включително и това дали само тези, които говорят немски така добре, както местните, могат да бъдат смятани за германци. Вестникът привежда констатацията от петицията на политиците, учените и интелектуалците, според които в обществото е възникнал разрив. „Всеки втори запитан се изказва в полза на мултикултурността, но в същото време всеки трети иска по-смела изява на патриотични чувства, които изключват имигрантите“, се казва в петицията.

След като подчертава, че дори канцлерът Ангела Меркел е надигнала открито глас срещу ПЕГИДА и ксенофобските настроения в страната, показвайки видимата еволюция на нейната партия през последните 15 г. по тези въпроси, вестникът се спира на резултатите от задълбочено проучване на Хумболдовия университет в Берлин, базирано на анкета сред 8270 души. Констатацията в проучването е, че „да си германец днес е нещо, което може да се научи и придобие“, следователно вече не е въпрос на етническо потекло.

В заключение „Ню Йорк таймс“ отбелязва, че еволюцията на Германия към страна – смес от култури и произход, е била демонстрирана и на световното първенство по футбол в Бразилия миналата година, където Германия спечели титлата с отбор, три от звездите на който имаха различен етнически произход. Всъщност, 16 милиона днешни германски граждани имат имигрантско потекло, добавя авторът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.