Негражданско общество – антигей активистите на Словакия

Милиарди евро, долари, британски лири, крони и друга западна валута бяха похарчени през последните 20 години в опит да се развие гражданско общество в постокомунистическа Централна и Източна Европа, голяма част от тях – без успех. Предстоящ референдум в Словакия обаче показва, че на някои места гражданите са способни да се организират в преследване на политически цели, макар тези цели да не са типичните за либералния дневен ред на международните неправителствени организации.

Само за пет месеца гражданският „Съюз за семейството“ (СзС) събра над 400 000 подписа (около 8 процента от населението) в петиция за ограничаване на семейните права на хомосексуалните.Петицията призовава за референдум, насочен към затягане на правната дефиниция за семейство и забрана еднополови двойки да осиновяват деца. Президентът Андрей Киска насрочи референдума за 7 февруари. Миналата година лявата по определение управляваща партия „Смер“ прокара конституционна забрана на еднополовите бракове, но според СзС тя не стига достатъчно далеч да гарантира светостта на семейството и да защити децата. „За нас правата на децата са по-важни от правата на възрастните“, казва Антон Хромик, адвокат и един от водачите на СзС.

Общественият консерватизъм е типичен за голяма част от района. В Полша абортите все още са забранени, а 65 процента от хърватите гласуваха през 2013 г. гей-браковете да бъдат обявени за незаконни. Организирани политически движения като СзС са по-необичайни. Референдумът, който прокарва организацията, ще постави три отделни въпроса: Съгласни ли сте единствено съюзът между мъж и жена да бъде смятан за брак? Съгласни ли сте, че еднополови двойки или групи не бива да имат право да осиновяват и отглеждат деца? Съгласни ли сте, че училищата не могат да изискват от децата да участват в обучение, отнасящо се за сексуално поведение или евтаназия, ако родителите не са съгласни?“.

„Не сме против сексуалното образование, а против сексуалното обучение“, казва Хромик, който има пет деца. „В Словакия, без сексуално обучение в училищата, имаме по-малко случаи на бременност сред тийнейджърите, отколкото във Великобритания“.

Твърдението на Хромик е основателно, но Великобритания е изолиран случай: тя има едно от най-високите равнище на тийнейджърска бременност в развития свят, докато други страни със задължителни програми за сексуално образование като Франция, Германия, Япония и скандинавските страни могат да се похвалят с едни от най-ниските нива. Делът на забременелите девойки на възраст между 15 и 19 години в самата Словакия (около 18 на хиляда момичета) я причислява по-скоро към страните с високо равнище, което е още по-забележително имайки предвид, че общият й коефициент на плодовитост е много по-нисък от този на Великобритания.

Колкото до осиновяванията, изследване от 2012 г. на университета в Нотингам установи, че Словакия има най-много изоставени деца от обхванатите от изследването 22 страни от Европейския съюз – 4,9 на 1000 родени. Близо 40 на сто от словашките сираци биват настанявани по-скоро в държавни институции, отколкото при приемни семейства (в САЩ те са около 14 процента) което означава, че има много деца, които може да се възползват от голям брой желаещи да ги осиновят родители.

Хромик признава, че системата за осиновяване в страната трябва да бъде реформирана, но според него еднополовите двойки не са част от решението. Никоя от над 100-те организации, които подкрепят каузата на СзС, не е по-влиятелна от Католическата църква, към която причисляват себе си 63 процента от словаците. Някои проповеди намекват за референдума в близките седмици. „В семейна обстановка на любов през празниците призоваваме вярващите и всички добронамерени хора през февруари да упражнят активно правото си и да отговорят утвърдително на зададените въпроси“, посочи Словашката конференция на епископите в изявления на 18 декември 2014 г.

При възможностите на църквата да мобилизира гласоподавателите, почти няма съмнение, че над 50 процента от участващите ще гласуват в полза на инициативите от допитването. За да добие референдумът законова сила, в него трябва да участват половината от регистрираните гласоподаватели. Единственият плебисцит в историята на Словакия, когато този праг е бил надхвърлен, е пред 2003 г., когато беше проправен пътят за присъединяване на страната към ЕС година по-късно. Други три допитвания не постигнаха това равнище на активност. В референдума за забрана на гей браковете през 2013 г. в Хърватия участваха едва 38 процента от регистрираните гласоподаватели.

Словашките организации на ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър) са по-малки, по-слабо организирани и непропорционално съсредоточени в столицата Братислава. Вместо да водят кампания срещу инициативите, те насърчават хората изобщо да не гласуват, опасявайки се, че тези, които гласуват с „не“ може да увеличат избирателната активност над 50 процента.

Те заплашват също да атакуват в Европейските съдилища всяка инициатива, която постигне успех. И накрая, референдум, провален от ниската активност на гласоподавателите, може да се окаже най-убедителния признак, че Словакия е зряла демокрация от 21-ви век. Това ще покаже не само, че Словакия има организации на гражданското общество, способни да прокарват каузите си в националния дневен ред, а и че, точно както е в повечето напреднали страни, доминиращата сила в съвременната политика е апатията на избирателите.

БТА