Изборите в Гърция – една от най-несигурните битки през последните години

Надпреварата на предсрочните парламентарни избори в Гърция може да се окаже една от най-несигурните изборни битки и това е така, защото последните сондажи показват, че се свива ножицата между двете партии, претендентки за властта – крайнолявата СИРИЗА и дясноценстристката Нова демокрация /в момента тя е около три процента/. Този факт поражда надежди сред „сините“ от Нова демокрация, които твърдят, че са в състояние да постигнат успех на този вот и да обърнат очаквания резултат в своя полза.

В същото време, ако СИРИЗА спечели, твърде вероятно е, че ще трябва да се изчака до следващия ден, за да се види дали тя ще може да състави правителство било самостоятелно, било с друга политическа сила, която изрази готовност да си партнира с нея.

Може дори да прозвучи като оксиморон, но възлов момент в цялата тази надпревара би могла да бъде партията „Независими гърци“, която ако не влезе в парламента, колкото е невероятно да изглежда, е възможно да удари една рамо на СИРИЗА!

С днешна дата обаче е може би полезно да се припомнят някои парадоксални моменти от избирателната система, да се види какво очаква страната до 25 януари и най-вече какви биха могли да бъдат евентуалните сценарии след този вот.

От една страна, изборният закон подарява 50 мандата на победителя, дори и този победител да е надделял с един глас разлика, но никой не знае до вечерта на изборите какъв е процентът, който би могъл да осигури възможност за съставяне на самостоятелно правителство. Това е така, защото прословутата цифра от 151 от общо 300 мандата зависи изключително и само от процента на гласове, които ще получат най-малките партии, които няма да влязат в парламента /това се тези, които не са могли да прескочат трипроцентния праг/. С други думи, колкото по-голям е процентът на гласове на тази малки партии, толкова възможността да бъде съставено самостоятелно правителство намалява и тя може да падне от 39 на сто до 36 на сто, а даже и по-надолу, ако останалите партии, примерно получат общо над 11 на сто от гласовете.

Това означава, че ако партии, като „Независими гърци“, като новата формация на Папандреу или даже ПАСОК останат извън парламента, този процент, за който става дума, може да надхвърли 10 на сто. В този случай може да се приеме, че самостоятелно правителство е възможно да бъде сформирано с 35 и даже по-малко на сто от гласовете.

При всички случаи това, което следва да се има предвид, е, че на изборите на 25 януари възможността за сформиране на самостоятелен кабинет ще бъде предопределена от по-малките партии, които сега са в парламента, като „Независими гърци“, ПАСОК, „Златна зора“ комунистическата партия или от тези, които силно се надяват да влязат в парламента като „Реката“ и други, но в крайна сметка биха могли да не се окажат там. Ако това се случи, този праг за самостоятелен кабинет ще падне значително. За партията Демократична левица ДИМАР не става дума, тъй като социолозите смятат, че тя ще се числи към така наречените останали партии.

Що се отнася до кандидат депутатите, съгласно закона те имат право да се явят веднъж по чуждите радиотелевизионни канали и по два пъти в местните медии. До 12 януари пък партиите са длъжни да обявят всички свои кандидати, дори и тези, които ще бъдат избирани с листи за цялата страна. Засега не се знае дали лидерите на политическите партии ще се явят на телевизионен дебат, тъй като Нова демокрация, както и през 2012 г., не прие предложенията на СИРИЗА за такъв дебат. За първи път обаче съгласно новия закон на национални избори прогнозните резултати от социологическите проучвания ще бъдат оповестявани до полунощ в петък преди вота в неделя на 25 януари.

Какво се предвижда, ако победителят на тези избори не получи възможност да състави самостоятелен кабинет, нещо, което се случи през май 2012 г. В такъв случай президентът Каролос Папуляс ще покани ръководителя на първата партия на 26 януари и ще му връчи мандат за съставяне на правителство. Ако след три дни усилията й се окажат напразни, Папуляс връчва нов мандат на лидера на втората партия, която ако също не успее, се дават мандат на третата политическа сила. В случай на провал, държавният глава е длъжен да направи последен опит, а ако и той се окаже безрезултатен, назначава за премиер председателя на Върховния съд, разпуска парламента и обявява нови избори със служебно правителство. Тези избори трябва да се произведат най-късно до месец.

Парадокс съществува и с избора на президент. Ако в Гърция не бъде сформирано правителство, също е възможно да се случи нещо уникално, тъй като, както е известно, новият парламент ще трябва да избере нов президент. Съгласно предвидения график след изборите на 25 януари новият парламент ще трябва да бъде свикан на 5 февруари, а на 6 февруари да бъде даден старт на процедурата по избора на нов държавен глава. Но, ако до тогава не бъде сформирано правителство, се получава абсурдното нещо, а то е, че ще има парламент, който ще се окаже пред разпускане, ако не излъчи нов президент.

БТА