Как доц. Бенева ограмотява министър Танев кой е проф. Асен Златаров

Отворено писмо до министъра на образованието и науката проф. дпн Тодор Танев

Проф. Тодор Танев. Снимка: сайт на МОН

Уважаеми г-н Танев,
Възмутена съм от проведения от Вас „урок” в кабинета по химия в СОУ „Хр. Ботев” гр. Враца на 23.12.2014 г. По някакво стечение на обстоятелствата в същия кабинет няколко месеца преди Вас съобщих на ученици от 10. клас, че във връзка със 130-годишнината от рождението на проф. д-р Асен Златаров фондация „Вигория” обявява конкурс на тема: „Идеалът винаги побеждава, стига да е смислен, висок и човечен”  Асен Златаров – живот и дейност. В конкурса могат да участват учители по химия, физика и биология и ученици от цялата страна. Дейностите за участие в конкурса, могат да бъдат: презентации, есета, стихотворения, рисунки, лекции, дискусии, вечери, постери, интегрални уроци, изложби, сценки, рецитали и др. Конкурсът ще се проведе със съдействието на Министерството на образованието и науката, Факултета по химия и фармация към Софийския университет, на Регионален исторически музей – Хасково и Национален политехнически музей – София. Краен срок за предаване на материалите за участие в конкурса: 20. 04. 2015 г. Резултатите ще бъдат обявени до 20 май 2015 г.

Информирам Ви, че през 1985 г. 100-годишнината от рождението на Златаров бе включена в календара на Юнеско и по решение на тогавашното министерство на образованието бе проведено национално състезание за ученици в Хасково. Участниците в състезанието (29 ученици – по един от всеки окръг) показаха пред авторитетно жури и пред хасковското гражданство задълбочено познаване на жизнения и творчески път на проф. д-р Ас. Златаров –  познаване, каквото на Вас по всичко личи, че Ви липсва. Надявам се, че след този факт ще се почувствате неловко от това, че точно на тези ученици казахте за Златаров, че е човек, който „нищо не е направил“.

Тази Ваша откровена некомпетентност, с която агресивно заблуждавате учители, ученици и масовата аудитория, ме предизвиква да Ви разкажа няколко факта от биографията на този „незначителен“ учен. Ас. Златаров има защитен през 1908 г. в Гренобъл докторат по физика и химия; издава няколко университетски учебника „Основи на науката на храненето”, „Курс по биохимия. Отдел „Броматология”, „Начала на неорганичната химия”, „Начала на органичната химия”, „Ръководство за практически занятия по химия”, както и три учебника за ученици.

Сигурна съм, че не Ви е известно, че името на Ас. Златаров се свързва с една нова цветна реакция за откриване на азотиста киселина, за която съобщава през 1916 г. у нас, а през 1923 г. и в Германия. Така „Реакцията на Златаров” вече се препоръчва от много наши и чужди автори като изключително чувствителна за откриване на азотиста киселина в питейна вода (0,00005 g в 1 л. вода).

Публикациите на Ас. Златаров са 660, в които на достъпен език той популяризира научни постижения в областта на химията, физиката и биологията – теорията за относителността, космогонни теории за слънчевата система, биохимични представи за живота и смъртта, еволюционното учение на Дарвин и пр. Неведнъж той издига глас срещу различни правонарушения, прояви на низост и корист. Неговото честно и смело перо се вълнува от „Аферата Драйфус”, от трагедията на Яворов, от смъртта на Н. В. Ракитин, от расизма и настъпващия фашизъм. Идейна чистота и гражданска доблест, на които хора като Вас трябва да се учат, лъха от статиите му „Повече култура”, „Правата на жените”, „Нашето село” „Интелигенцията ни и народа”, „Днешната нравствена криза”, „Пред призрака на нова война” и др.

Всеки университетски преподавател би се гордял с брошури и книги като „Химическата война и гибелта на човечеството”, „Гибелни блаженства. Раят и пъкълът на еуфористичните отрови”, „Що е живот и защо е смъртта”, „Айнщайн и световните тайни”, „Прагът на живота и микробиологията”, „Из тайните на морето”, които придобиват най-широка популярност. И до днес учените се опират на статиите на Златаров, посветени на строежа на веществото и приложението на атомната и слънчевата енергия.

Множество са научните въпроси, по които пише Златаров. И не само. Той посвещава много свои статии на жизнения и творчески път на бележити учени и откриватели със значителни приноси в областта на природните науки като Д. Ив. Менделеев, Йохан Кеплер, Михаел Фарадей, Томас Едисон, Хенри Рудолф Херц, Мария Кюри и др., както и на изтъкнати европейски писатели и общественици – В. Гьоте, Х. Хайне, Е. Зола, А. Франс, Р. Ролан и др. Златаров пише статии за Хр. Ботев и В. Левски, анализира произведения на Н. Лилиев, Гео Милев, Т. Г. Влайков, Пенчо Славейков, Ст. Чилингиров, Ив. Вазов, Д. Дебелянов, Ал. Константинов и др. Всички, които са се докоснали до неговото творчество, са разбрали колко многостранни са били неговите интереси и колко високо гражданска и професионална е била мисълта му.

Уважаеми г-н министър, добре е да знаете, че Златаров има редица статии за учителите и за образованието. Самият той счита себе си учител на студентите и на народа. Българското студентство и младежта приемат Златаров като свой любим, духовен водач – факт, който Вие едва ли можете да кажете за своите студенти. Според него: „Младежта е съкровището на човечеството, най-свидният негов цвят и най-съкровената му надежда”. Златаров обича студентите силно, топло, искрено и произнася най-сърдечните и стимулиращи думи: „Вие сте златната валута на българския народ, повишавайте ценностите на тая валута тук и в чужбина!
Искате ли да станете достойни за народа си – служете му с горещо и пламенно сърце, всецяло, безвъзмездно, и той ще ви награди! Няма по-голяма награда в нашия живот от признателността на народа”.

Г-н министър, и още един факт, който не може да не Ви развълнува. Златаров умира на 22.12.1936 г. А само една нощ преди операцията във Виена (06.12.1936 г.) той пише писмо-завет към своите студенти, които горещо обича. В тази нощ Златаров не мисли за операционната маса, не мисли за себе си, а се обръща към тези, които са бъдещето и утрешния ден. Каква безкористност, каква забрава на личното, на болката, на смъртта, която зловещо го дебне!

„Искал бих в една последна лекция на студентите да им кажа няколко прости, но важни неща: да ги имат като напътствие и като спомен от мен. Щях да им внуша, че трябва като младежи да отгледат три добродетели: любов към труда, любов към истината, любов към народа. Да обичат България, да я обичат чисто и предано и никога от тази си обич да не правят кариера… Искал бих на тая младеж да кажа да скъпят българската реч: какво богатство, какво чудо е тя”.

За Златаров и неговите приноси са написани стотици статии, а също и много книги. И това е така, защото той обича живота и светлината, красотата и хората, служи им с перо и слово, посвещава им най-хубавите си разработки, изпълнени с научни истини, философски сентенции, съкровени размисли и поетични видения. Освен учен, общественик и писател публицист, Златаров е ненадминат популяризатор на природонаучни и социалноикономически знания сред народа. Има ли български учен, който е изнесъл повече от 1000 сказки и беседи в цялата страна? За обаянието на неговите сказки и беседи си спомня известният наш писател Ст. Чилингиров: „Тишината на залата продължаваше и на улицата. Може би мнозина, а негле и всички, чуваха неговия слаб, но звучен глас, който гали и опиянява, сякаш мнозина преповтарят в паметта си хубостите на неговата красиво построена и още по-красиво произнесена реч (ст. „Писател и общественик”).

Г-н министър, ако имате време и желание да прочетете написаното дотук, както и книгата на Ас. Златаров „В страната на Съветите”, може би ще намерите смелост да се извините на учениците от Враца и техните учители както за некомпетентните квалификации на бележити личности, така и за собствения си, абсолютно неподходящ за един министър, начин на изразяване.

Г-н министър, недопустимо е човек с Вашето положение да каже, че портретът на М. В. Ломоносов в кабинета по химия „е сложен наужким и той не е направил нищо особено”.
За да не изпадате в подобни ситуации, ще Ви кажа няколко факта около този химик, които всеки средно интелигентен човек трябва да знае. Неслучайно А. С. Пушкин пише: „Ломоносов е велик човек… Създава първия университет, по-добре е да се каже, той сам е първият наш университет”. Научната дейност на Ломоносов е многостранна. Той има съществени приноси за развитието на рудодобива, обогатяването на рудите, металургичната им преработка в чисти метали и сплави. Като основоположник на химичната наука в Русия, Ломоносов пръв въвежда количествения (тегловен) анализ в химията, създава учение за атомно-молекулния строеж на веществото, обосновава връзките между химията, геометрията, механиката и оптиката за разгадаване  тайните на природата.

Ломоносов и френският учен Антоан Лоран Лавоазие са откриватели на всеобщия закон за запазване масата на веществата и енергията при химичните процеси. Този закон е от голямо значение за практиката. Въз основа на него  в лабораториите и в заводите изчисляват добивите на веществата. А учениците се научават правилно да пишат химичните уравнения само ако строго спазват закона за запазване масата на веществата при всяка химична реакция.

Ломоносов създава още молекулно-кинетичната теория за топлината и пръв открива, че разтворите имат по-ниска температура на замръзване, отколкото чистия разтворител.
Той изобретява тръба за гледане през нощта, разработва оригинална конструкция на слънчева печка, перископ и други уреди. Едновременно с акад. Г. В. Рихман провежда опити за изучаване на атмосферното електричество.

Литературното творчество на Ломоносов е твърде разнообразно. С перото на поета той показва величието на науките и на огромното им значение за живота на хората. Ломоносов пише оди, стихотворения, ораторска проза, поеми, трагедии. Неговата „Руска граматика” претърпява 14 издания и не загубва значението си и до днес. Избраните му съчинения са издадени в десет тома, а през 1949 година в Петербург е открит музей на Ломоносов. За Вас, г-н министър, ще направят ли бъдещите поколения музей, както за този „незначителен“ учен?

Г-н министър, това, което посочих по-горе, е само част от направеното от  Ломоносов. Вашата реплика „Той не е направил нищо особено” не случайно е посрещната със смях от учениците. Те още в шести клас изучават закона за запазване масата на веществата, а в седми клас спазват този закон при изравняване на химичните уравнения.  Учителите по химия в това елитно училище много правилно са поставили в кабинета по химия портретите на бележити учени химици. Срамно е за един министър на образованието с лека ръка да отрича постигнатото от тези учени и фактически да нанесе обида и на самите учители.
В заключение ще Ви припомня една мъдрост на Помпоний, която не е зле да приемете като съвет и да спазвате в бъдещите си публични изяви: „Aко не умееш да говориш, научи се да мълчиш.“

София, 08.01.2015 г.

доц. д-р Свобода Бенева

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.