Дефлация: по-ниските цени засилват страховете на икономистите

ДПА

Инстинктивно човек би могъл да си помисли, че спадащите цени са благословия. Според икономистите обаче дефлацията не е нещо чак толкова хубаво. Ако цените се понижат още повече, потребителите ще очакват това да продължи, ще спрат да купуват и ще навредят на икономиката. Ключовият въпрос е да се разбере кога всъщност настъпва дефлация. Икономистите по света са разтревожени. Цените, виждате ли, изглежда се понижават.

Да, понижават се. Защото стоките за всекидневна употреба поевтиняват. Това се нарича дефлация и тя е проблем, въпреки че може силно да се развълнувате от възможността да харчите по-малко за кола или къща, или бензин, или дрехи. Има и вторично затруднение – как икономистите да накарат хората да разберат, че спадащите цени могат да бъдат проблем. „Проблемът е, когато хората са убедени, че цените ще се понижат“, казва Роланд Дьорн, икономист от изследователския институт RWI в германския град Есен.

„Те предполагат, че ако купят определен продукт след един ден, то той ще бъде по-евтин. Ще се въздържат от покупки“, обяснява експертът. Това обаче не стига съвсем до същността на проблема. Все пак, ако основните ви доходи и разходи останат постоянни, какви ви интересува, че цените се понижават? Отговорът е, че е трудно да си в безопасност и да стоиш настрани, ако настъпи дефлация.

Когато цените започнат да спадат, компаниите трябва да отговорят по някакъв начин, защото печалбите им ще намалеят. Това означава съкращаване на работни места, намаляване на заплати или, в най-лошия случай, излизане от бизнеса. Случили се това в достатъчно много сектори на икономиката, то почти всички ще пострадат. Дори ако работник успее да запази работата си, най-вероятно той или тя ще получава по-малко.

От друга страна, ако работникът получава по-малко, но всички цени се понижават, положението наистина ли е толкова лошо? Отговорът би бил не, ако предположим, че той няма дългове. Щом обаче се включат задълженията, картината става става неприятна. Заплатите може и да се понижат, но равнището на задълженията остава непроменено. Това означава, че при дефлация всеки, който е взел пари на заем, ще трябва да връща същите суми, но при по-малки доходи.

Поради тази причина според експертите е необходимо да има известна инфлация. Тя не само сочи подобряване на състоянието на икономиката, но и повишава жизнения стандарт на средния гражданин в относителни измерения – заплатата му се увеличава, но нивото на задълженията му като цяло ще нараства с по-бавен темп. „Когато има инфлация, дългът ви става по-малък с всяка година, защото доходите ви растат заедно с инфлацията“, отбелязва Дьорн.

Ситуацията се обръща при дефлация, обяснява икономистът. „Когато цените намаляват, то тогава (…) броят часове, които трябва да работите, за да можете да си изплатите дълговете, в крайна сметка се увеличава“, казва той. Дефлацията не е нещо, което политиците могат да се правят, че не забелязват. Развитите икономики са ужасени от сценария в Япония, където дефлацията се вкорени преди над две десетилетия и упорито присъства въпреки решителните действия на правителството напоследък. „Разбира се, те са в развито общество.

Все пак Япония е много под нивото, което очаквахме в началото на 90-те години. Можеха да се справят много по-добре“, посочва Грегъри Клейс от брюкселския институт Брьогел. Нещата още повече се усложняват от дебата каква да бъде защитата, когато някой регион навлиза в дефлация. „Дори въпреки факта, че еврозоната като цяло все още не е навлязла в дефлация, тази картина е тревожна“, пише Клейс в изследване, публикувано по-рано тази година.

Той твърди, че се е опитвал да докаже, че Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да действа по-активно, изкупувайки активи, което на теория би трябвало да повиши търсенето, да стимулира икономиката и да доведе до ускоряване на инфлацията. „Те действаха твърде бавно. През април предполагахме, че вземат мерки, но започнаха да ги въвеждат едва сега“, подчертава икономистът. Дьорн не е толкова сигурен.

Той отбелязва, че цените изглежда се понижават, но това до голяма степен се дължи на низходящите колебания в цените на енергията и храните. И да, макар че средниостатистическият гражданин ще има възможност да спести повече пари, ако тези ключови разходи се свият, то според Дьорн не може да се установи дефлационна тенденция въз основата на колебания в краткосрочна перспектива в цените на няколко стоки.

Преди да се превърнат в проблем очакванията, че цените ще спаднат, трябва да бъдат дълбоко вкоренени и да подтикват хората да отлагат покупките си. „Не мисля, че хората са започнали да залагат на спад на цените. Те все още очакват, че цените ще се повишат“, посочва той. Въпреки това е ясно, че проблемът все пак оказва силно влияние върху европейските законодатели.

Темата се повдига редовно на месечните пресконференции на президента на ЕЦБ Марио Драги, подтиквайки го редовно да обещава, че е готов да направи всичко възможно, за да предотврати опасността от по-ниски цени. Както обаче той посочи през декември, по този въпрос нищо не е ясно. „Трябва да определим прекия ефект, непрекия ефект и също така дали ще има вторични ефекти. Някои от тези последици са положителни, други не са положителни. Според мен това е причина просто да помислим повече“, каза президентът на ЕЦБ.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.