Румъния „разбира само от страх“

На първото заседание на Висшия съвет на магистратурата, в което участва, президентът Клаус Йоханис подходи силно от самото начало. „Една от основните цели на съдебната система трябва да бъде отмяна на Механизма за сътрудничество и проверка“, подкани той силно и категорично.

Това не е съвсем нова идея. Тя е била споменавана и от Траян Бъсеску, и от Михай Ръзван Унгуряну, когато бе премиер, и вероятно повторена сега от Йоханис тъкмо по негово предложение, бидейки негов съветник. Само дето подобна стъпка в случая на една държава, която още полага усилия в борбата с корупцията и за независимост на правосъдието, би била напълно погрешна. Още повече в контекст, в който от повече от година Европейската комисия обсъжда разширяване на подобен механизъм на равнище всички страни членки.

През 2007 г., когато Румъния влезе в европейското семейство, влезе заедно с България при едно голямо условие. Споразумението бе ясно, записано дори в договора по присъединяване: за известен период от време европейците следваше да наблюдават съдебната ни система, защото имахме големи проблеми в това отношение.

С други думи докладът по Механизма за сътрудничество и проверка бе за Румъния и България един вид увреждане, което трябваше да лекуваме. Осем години след първия доклад по Механизма за сътрудничество и проверка Румъния още не е изпълнила всички цели на Европейската комисия, а основният фактор, който доведе до голям напредък, бе докладът сам по себе си. В случая на Румъния резултатите от Механизма дойдоха повече от страх, че някой, в случая – Европейската комисия, стоеше с пръчка над нас и ни шляпваше по малко всеки път, когато имаше отклонения.

Припомням тук на първо място епизодът от юли 2012 г., завършил с временното отстраняване от поста на бившия президент Траян Бъсеску, след насилствената смяна на омбудсмана и на председателите на двете камари на парламента. В онзи момент европейските партньори, начело с Вивиан Рединг, но и САЩ – с Виктория Нюланд, привлякоха вниманието към атаките срещу правовата държава и независимостта на правосъдието – въпроси, които бяха подчертани в доклада по Механизма на следващата година.

Друг епизод, който ни дръпна надолу, бе „черният вторник“, когато парламентът прие спорни промени в Наказателния кодекс, но и законът за амнистията и помилването – нормативни актове, които не бяха въведени тъкмо заради последствията в международен план и имплицитно критиките в следващия доклад.

С други думи докладът по Механизма за сътрудничество и проверка в крайна сметка не бе увреждане, не повлече страната надолу и не постави пречки по европейския път, а бе инструмент, който дори помогна на Румъния в борбата с корупцията. Колкото по-малко отклонения сме имали и удари върху независимостта на съдебната система, толкова повече сме напредвали в изпълнение на европейските цели и защо не – за присъединяване към Шенгенското пространство.

Фактът, че Румъния постигна огромен напредък през последните осем години, откакто сме наблюдавани чрез докладите по Механизма за сътрудничество и проверка, не е обаче необратимо положение. Румъния още не е готова да се бори с корупцията самостоятелно и със свои оръжия на първо място, защото не е достатъчно подготвена и укрепнала, а политическата класа не дава признаци, че би искала това.

Замислете се, че на Румъния й трябваха повече от седем години, за да започне ефективно разследване по големите дела за незаконни реституции – проблем, подчертан от Европейската комисия още в първия доклад през 2007 г. и който имаше първите големи последствия едва през 2014 г. чрез предварителния арест на бившите шефове на Дирекцията за разследване на престъпленията на организираната престъпност и тероризма Алина Бика и на Национална служба по реституция Кринуца Думитрян.

За съжаление, Румъния все още е като малко дете, което трябва да бъде наблюдавано и което „разбира само от страх“. Ако поставим в европейски контекст желанието на някои румънски политици за отмяна на докладите по Механизма за сътрудничество и проверка, то също стои зле.

Още през 2012 г. в рамките на Европейската комисия бе повдигнат въпросът за иницииране на механизъм за проверка на съдебната система на равнище всички страни членки. Старата комисия, координирана от Жозе Мануел Барозу, направи ясно предложение в този смисъл през 2014 г. и ако бъде прието, всички отклонения, които касаят правосъдието, може да бъдат санкционирани на европейско ниво.

В онзи момент имаше държави, малко наистина, които се противопоставиха, но резултатите ще бъдат очевидни. Като да видим големите риби в целия Европейски съюз – разследвани и осъдени за корупция, а не само в Румъния. В крайна сметка корупцията не е само при нас. Припомням само случая ЕАДС, който изведе на преден план силна корупция в Германия например – случай, който разследва и прокуратурата в Мюнхен.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.