Какво трябва и какво не трябва да правят мюсюлманите…

Нападението в Париж е събитие, чиито последствия, опасявам се, ще ни се отразят много силно. Не само заради вероятността условията на живот за мюсюлманите на европейския континент да станат по-трудни; същевременно това събитие ще има негативни последствия и за напреженията във вътрешната политика на Турция.

Когато чух за нападението срещу (френското сатирично списание) „Шарли ебдо“, се почувствах много зле. Зная, че навсякъде по света ще има такива, които ще обръщат особено внимание не само на политическата, но и на „религиозната самоличност“ на онези, които изстреляха куршумите в телата на убитите 12 души.

Нападението в Париж, това „злонамерено убийство“ на главния редактор и карикатуристи на сатирично списание, има и един такъв аспект, който почти смъртоносно наранява всички нас, заради това, че принадлежим към същата религия или най-малкото към еднакъв „културен район“ с нападателите.

Нека не започваме с безполезни приказки като „Какво общо имаме ние с тези терористи?“; „Тези хора не представляват исляма“; „Тероризмът няма религия“; „Убиецът няма религия“ и пр.

Да си спомним какво се случваше навсякъде по света след 11 септември, пред какви проблеми бяха изправени мюсюлманите. След 14 години, изминали оттогава, едно подобно нападение, извършено в Париж, ще предизвика подобни „рефлекси“.

Тероризмът, разбира се, не е свързан с исляма, но е явление, което до голяма степен трябва да бъде свързвано с „ислямистите“. „Ислямистите“ всъщност са „активисти“, които казват, че действат „в името на исляма“.

Вместо да осъждат със суховати изявления, турските власти трябва да изтеглят категорична, твърда и дълбока разграничителна линия между мюсюлманите в Турция и „ислямистите“. В този смисъл осъдителното изявление на Президентството е недостатъчно.

Това е така, защото то казва „тероризмът няма религия и националност“. Защото този израз е доста конвенционален. Не може да бъде достатъчно за мащаба и смисъла, който съдържа в себе си събитието от 7 януари, да се използва един израз, който е бил изричан много пъти преди, и да се следва подобен подход.

Единственият и най-ефективен начин да се попречи на вредите за исляма и мюсюлманите от 7 януари, точно както и от 11 септември, минава през това именно мюсюлманите преди всички останали да се обявят против, а ислямските страни – разбира се и Турция – да осъдят 7 януари, да застанат „най-енергично“ и „най-решително“ срещу извършителите.

Точно по тази причина е изключително погрешно днес (7 януари) да бъдат изречени следните думи на турското министерство на външните работи: „Друг елемент, който особено заплашва Европа, е нарастващата ислямофобия и расизъм. Това подстрекава тероризма. Нужно е да се проявява уважение към религиозните вярвания на хората.

Нужна е борба с ислямофобията. Много от чуждестранните бойци казват, че отиват да се сражават заради дискриминацията, на която са подложени. Не е правилно ислямът да бъде свързван с тероризма. И в другите религия има тероризъм. Ще разговаряме с френския външен министър, все още не сме го направили, защото той е в заседание.“

Тези думи може и да не са погрешни сами по себе си. Може би са правилни за всеки доцент по политология или социална психология, но не и изречени от устата на външния министър на Турция в деня на едно събитие като това срещу „Шарли ебдо“ в Париж, което вдигна на крак целия свят.

Така не се води борба с „ислямския тероризъм“. Така не може да бъдат защитени честта и достойнството на ислямската религия, великата ислямска култура и стотиците милиони мюсюлмани по света.

Без да се поддава на никакви комплекси и без да прави социо-психологически анализи, властта в Турция да обяви, че застава твърдо против нападателите, тяхната идеология и организациите им и ще се бори с тях до край. В противен случай всички ни чака трудна работа.

И като казвам „всички“, се обръщам към мюсюлманите, вярващи или не. И внимание: Не към „ислямистите“! От собствено име искам още веднъж да подчертая чувството за солидарност с „Шарли ебдо“ и своята ангажираност към „свободата на мисълта“…
БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.