Не стреляйте по Йоханис. Още може да се оправи, ако иска

Клаус Йоханис. Снимка: от тв екрана

На президента не му бе даден 100-дневен гратисен период, през който да бъде оставен да свикне в Котрочени (президентството), но и той сякаш избърза да излезе с теми и послания, които не е имал време да смели, след като в първия ден от мандата си награди бивш политически затворник, който се възхищава на неолегионерите.

Президентството на Йоханис не хвърля страната във въздуха, както щеше да стане, ако беше дошъл Виктор Понта: не иска да смени ръководството на Националната дирекция за борба с корупцията, не предлага дискусия за необходимостта от стратегическо партньорство с Китай, не прави споразумения под масата с барони, не иска да „изчисти обществото и институциите от Бъсеску“, не иска да сложи намордник на печата и вероятно не иска да бъде нещо различно от това, което е. В предизборната кампания не даде преувеличени обещания, каза ни, че ще работи „институционално“ с Виктор Понта и ще прави „друг вид“ политика, тоест няма да си създава враждебност, която не му служи за нищо и няма да прави сцени.

Клаус Йоханис спечели президентския пост случайно, без да е показал, че е подготвен за него, без да бъде убедителен и без да предизвиква ентусиазъм чрез собствената си харизма. Той е обаче политик с потенциал, който може да нарасне, ако има силата да се учи и от собствените грешки, а не само от тези на предшествениците си, още повече, ако може да събере около себе си интелигентни хора, които владеят добре техните сфери на интерес и които могат да му помогнат наистина да взема най-добрите решения.

Отмяната на Механизма за сътрудничество и проверка, чрез който Европейската комисия наблюдава правилния ход на правосъдието в Румъния и България, не е цел сама по себе си, защото Румъния няма причини да се чувства затормозена от тази грижа, която й предлага безплатно Брюксел в полза на изчистването на местната политика от корумпирани. Клаус Йоханис би могъл вместо това да започне от нови позиции преговорите със страните, които неправомерно обвързват приема на Румъния в Шенгенското пространство с отмяната на Механизма за сътрудничество и проверка, сред които Германия, Австрия, Франция.

Букурещ изпълни всички технически условия, изисквани от договора по присъединяване към Шенген, а новият президент трябва да започне „добре свършената работа“ (това бе лозунгът му в предизборната кампания – бел. ред.) чрез разговори със своите колеги, които поставят пречки пред страната. Клаус Йоханис вероятно си спомня как изглеждаше доклада по Механизма през 2012 г., когато хората на Виктор Понта искаха да уволнят Траян Бъсеску, принуждавайки законите и институциите да се подчинят на едно разрушително мнозинство. Механизмът за сътрудничество и проверка би могъл да бъде полезен механизъм за всички страни от ЕС, а успехът, който имаше Румъния, е само един от аргументите.

Истина е, че „правосъдието трябва да се раздава с умереност“, без „медийна екзотика“, но в Румъния медиатизирането на корумпираните политици накара хората да разберат колко полезно е независимото правосъдие и защо трябва да бъде подкрепено. Онези, които разбраха това, са и тези, които гласуваха за Клаус Йоханис. Иначе в страна, в която малцина са тези, които се занимават наистина с реални журналистически разследвания, журналистите трябва да бъдат оставени да си вършат работата без политически поръчки. Темата за „правосъдието като супервласт“, за която говори президентът, е фалшива в Румъния, където политиците винаги опитват да си увеличат привилегиите и да попречат на правосъдието.

Клаус Йоханис би трябвало да се върне към големите теми и да не се губи във фантастични предложения, каквото би било вкарването на главния прокурор във Върховния съвет за национална отбрана. Да излиза с публични изявления само тогава, когато наистина има нещо за казване, да посочва отклоненията – например спешната наредба, чрез която Виктор Понта иска да амнистира плагиатството, и да покаже на своите избиратели какъв вид външна политика иска да прави, по какъв начин ще може да преговаря с едно враждебно на реформите в образованието и здравеопазването мнозинство. И евентуално, да държи сметка за заключенията, до които е достигнал Макиавели в своя опит на съветник: „За да се отърват от настоящите опасности, нерешителните владетели най-често следват пътя на неутралитета и, разбира се, повечето пъти се провалят.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.