Борисов (о)скърби

Иво Инджев

Интересно, защо на никой коментатор – политик или журналист- не му ме интересно да сподели мнението си по въпроса за това как расте невидимата за незрящата ни публика грамада от противоречия между премиера Борисов и президента Плевнелиев? Дори и на жълтата преса, която обича да си измисля небивалици, май й е ясно, че не бива да се „закача” с тази граната, върху чийто политически взривател е седналата мълчаливата ни публичност.

Днешният повод да обърна отново внимание върху тази тема, която прогнозирах като очертаваща се голяма интрига за България в първия си коментар за ivo.bg за тази година, разбира се е предизвикан от новата страница в задочния разговор между двамата, който се води през медиите.

След като през седмицата главнокомандващият Плевнелиев предупреди да не се предизвиква дипломатически скандал като се намесва армията в гранични операции срещу проникване на бежанци от юг, премиерът Борисов днес му отвърна също медийно, че няма опасност от подобен скандал и че тъкмо военните имат потенциал за подпомагане на МВР.

Така въпросите от областта на националната сигурност, по които главнокомандващият и натовареният с реалната власт в държавата премиер не просто се разминават, а се противопоставят чрез послания от телевизионния екран, стават цели четири.

1. Припомням, че Борисов отговори троснато на напомнянето на Плевнелиев, че България е длъжна да спазва обещанията си за редовно плащане на вноската си в НАТО и че е длъжна да спазва обещанията си пред съюзниците да съобразява военните си разходи в духа на общата натовска политика. Борисов, държейки се като онези, които смятат за нормално да не си плащат тока поради бедност, се позова на необходимостта да мисли за пенсиите.

2. Още по-рано Борисов се изказа хашлашки за подкрепяната от Плевнелиев линия, че е крайно време България да превъоръжи военновъздушните си сили по натовски стандарти. Премиерът се сопна, че не искал американски „бракми” по повод хипотезата руските бракми да бъдат сменени с американски употребявани самолети.

3. Началото на този разлом най-ярко се видя от гнева на Борисов срещу споменаването на руската хибридна война, водена в България, обозначена като факт в края на август 2014 г. сайта на Министерството на отбраната в документа „Визия 2020”. Разлютеният Борисов публично се сля с официалната позиция на БСП, че служебното правителство на Близнашки, назначено от Плевнелиев, нямало право да разсъждава стратегически по такива въпроси и нарече министъра на отбраната Велизар Шаламанов „чиновник” (напълно в духа на руския вицепремиер Рогозин, който се изказа за него в интернет като за „някакъв си Шаламанов”).

Освен публичната реакция, Борисов е имал и задкулисна. Както вече няколко пъти писах, той е вдигнал на Близнашки скандал по телефона с настояване от документа да отпадне оценката за руската враждебност. Натискът му, както знаем, доведе до цензуриране на първоначалния вариант на „Визия 2020”, който междувременно получи демонстративна подкрепа от президента Плевнелиев и от няколко посланици на натовски държави в София. Интервюиращите Борисов журналисти в България обаче упорито не го питат нищо по този въпрос.

Това, че Плевнелиев и Борисов все повече се противопоставят по злободневни и стратегически теми за българската управленска визия, (не) е трудно за прикриване- при такъв медийно-политически сговор, българската аудитория е оставена сама да се оправя с догадки за обяснението на задълбочаващата се тенденция.

Тя се вижда и от ценностното разминаване в контекста на трагедията в Париж. Отношението към драмата с терора във Франция показа кой кой е. Плевнелиев (и военният министър Николай Ненчев), отдадоха лично почит на жертвите на тероризма в Париж пред френското посолство в София, а Борисов- не. Но ще бъде напълно в негов стил да “склони” в последния момент да се включи в шествието на световни величия утре в Париж и да стане “един от тях” (Борисов отиде в Париж – б.р.). Така и популистките му критики към Франция днес ще му свършат работа на руско-българска почва, а в същото време ще може да се оправдава, че е почел френската скръб.

Ето как междувременно той използва трагедията на Франция, за да уязви Париж за уязвимостта пред терористичните заплахи.

Борисов си „отмъсти” в днешния ден на френски траур и световна съпричастност, отговаряйки на френските дългогодишни критики (не само от страна на настоящия посланик, а на поне още двама негови предшественици) спрямо неефективността на българската съдебна система:

”Видя се, че трима души могат да убият десет пъти повече, включително полицаи. Действат изненадващо, действат професионално. Службите дори да им влязат в дирите, не можеш, преди да извършат престъплението, да ги осъдиш в доживотен затвор или на 20-30 години. Виждате, че дори и френската система, която посланикът ни я даваше за пример, е давала условни присъди, три години. Сега на фона на извършеното от тези хора на всички им се вижда, че това явно е много малка присъда или много мека, или би могло при една работеща съдебна система това да се предотврати. Така че виждате колко човек трябва да бъде пестелив, когато дава оценки и когато се изказва по дадени системи. Защото действително едно е да си публика, едно е отвън да наблюдаваш дадена система, съвсем различно е вътре с тогата да взимаш решенията”.

И още: ”…както нас обичат да ни съветват отвън – да интегрираме ромите, би трябвало отдавна да са ги интегрирали, но когато се дават съвети на България е по-лесно”.

Тази позиция по нищо не се различава от антиевропейските опорни точки на московската пропаганда, препредавани у нас най-често от Сидеров. Единствената особеност е във факта, че атакистът е дръпнат в момента някъде зад кулисите и необичайно за него- мълчи. Говори(т) Москва. Този път направо чрез Борисов.

Не мога да предвидя докъде ще стигне тази студена война, но нямам никакво съмнение, че тук нямаме измама, като в Москва, където Медведев топлеше стола на Путин за президент и двамата си играеха (с руското и световното мнение) на относително либерално ченге (Медведев) и консервативен кагебист (Путин). Мнозина приписваха тук по аналогия на Плевнелиев ролята на по(д)лога на Борисов заради факта, че му беше министър и като такъв беше номиниран от него за президент през 2011 г.

В един социологически анализ от миналата седмица, в който левеещи социолози се умилкват на Борисов за шансовете му да стане (и) президент, Плевнелиев беше определен като „най-големия ястреб” (спрямо Русия) в ЕС! Чисто фактологично това е глупава хипербола в една Европа, в която балтийските държави (например) пропищяха от руските военни провокации, поискаха и получават засилена протекция от НАТО. Но подобно русофилско заклеймяване е показателно за общия фронт, който се опитват да организират на президента от всички възможни страни адептите на петата колона.

Това, което току-що прочетохте за отдавна разведената двойка Борисов-Плевнелиев, която обаче съжителства под управленския покрив на България поради невъзможност за официален развод и „подялба на имуществото”, със сигурност е известно с много по-големи подробности на американските власти, подготвящи посещението на Кери в София.

Сега те имат възможност да се „насладят” на факта, как играещият двойни игри Борисов е в състояние да издевателства над скърбящ съюзник, като Франция. Обвинявайки я доста невъзпитано в такъв момент в двойни стандарти (заради повече от основателните френски критики към българската съдебна система), Борисов твърде явно се издаде, залагайки на усилието да се хареса като „патриот” на българската и руската публика.

Ако ние, българските избиратели, сме поставени в трудното положение вече десетина години да не можем да намерим управленска алтернатива на този популист, западните партньори вероятно биха могли да го „прежалят”.

Какви ли ще ги разправя на 15 януари Бойко Борисов по този повод на своя гост, държавния секретар на САЩ Джон Кери? Дали ще му сподели вижданията си за „американските бракми” и за Русия като велика държава, за която лично той не позволява (на Близнашки) да се говори истината, като за страна, която на практика обяви България за враг в актуализираната си военна доктрина в навечерието на Новата година?

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.