Може ли да се публикуват такива карикатури? Отмъщение ли е атентатът и теориите на конспирацията

Карикатури, заради които убиват
Католически, еврейски и мюсюлмански религиозни водачи казват: Трябва „Шарли Ебдо“ да бъде забулен!

Избухнаха гласове на недоволство – ама тези карикатури са грозни, кощунствени, пошли, нямат стойност и т. н.
Най-напред, създава се погрешно впечатление – списанието „Шарли ебдо“ е публикувало всякакви карикатури, срещу всякакви религии, политици и т. н. В момента медиите вадят само най-скандалните карикатури, свързани с исляма и показват само тях. Затова не трябва да се правят прибързани оценки за списанието и карикатурите му като цяло.

Сред възгласите на недоволство се усеща някак, че у нас доста гласове се надигат да цензурират. Не можело да се публикуват подигравки с религиозните чувства на хората. Някои разсъждават какви трябвало да бъдат карикатурите, да не обиждат.
Да, ама не.
Може да се публикуват. Карикатурата по принцип е осмиване, подигравка, обида. Едно списание с карикатури не е първи или втори канал на френската телевизия, че към него да се предявяват изисквания като към обществена медия. Който иска да го купува, който не го харесва – да не го купува.

Карикатуристите са онези хора, които не просто осмиват и подиграват, те намират противоречия във всичко ставащо около нас. Изострят нашата чувстителност, с хиперболите си ни отварят очите за неща, които иначе няма да забележим. С рисунките си, дори когато минават границата на приличието и обидата, те маркират

границите на свободата на печата

Защото с търпимостта към тях се създава онази атмосфера в обществото, от която зависи свободата на словото въобще. А свободата на словото е майка на всички свободи.

Карикатуристите от френското списание са спечелили дело в съда за правото си да пускат такива карикатури. Република Франция в това дело е защитила себе си. Една от тезите, които тези карикартуристи са защитили в съда, е че имат право да свързват тероризма с исляма в карикатури. Не да създават целенасочено омраза към мюсюлманите, но имат право да намират връзка между двете. Някои от тези карикатуристи през годините са били съдени по 10 пъти, и осъждани. Те са като мъченици на свободата.

Парадоксът е, че ислямските терористи убиха в името на аллаха двама от най-видните френски карикатуристи – Валински и Оноре, работили за много френски издания повече от 40 години и създавали образи за две-три поколения французи. Това е голяма загуба, карикатуристите не са много. Оказва се, че радикалният ислям нанася непоправими поражения.
Най-голямото поражение е, че създава чувство на страх в други медии и те няма да си позволяват да осмиват исляма или дори да засягат болезнени теми, свързани с него.

И у нас има хора, които по логиката „Преклонена главица сабя не я сече“ се възмущават от карикатурите. Поради криворазбрана толерантност западният свят, свободният свят, започва да се подчинява на шантажа и на терора. Приема онова, което му налага ислямизмът.
Да цензурираш карикатури е средновековие. И автоцензурата също е липса на свобода на печата.

Провокация, отмъщение и налудничавите теории на конспирацията

Сред множеството глупости, които се изписаха в българския Фейсбук и интернет (бел. авт. – за чуждия нямам пълни наблюдения), имаше една версия, че атентатът в Париж не бил тероризъм. Той бил отмъщение, предизвикано от обидите на карикатуристите. Така както мафията отмъщава на конкретни хора.
Опитът да се обяснява убийство, терор, с идеята, че това било отмъщение и било предизвикано, е примитивно съзнание, отричане на законите, признаване на правото за отмъщение. Това е средновековно мислене, също, както на ислямските терористи.

Атентатът в Париж е терор, шантаж, посегателство на основни свободи. Това е посегателство върху светската държава. Мюсюлманските екстремисти искат да налагат законите на шериата върху светската държава. Това е същността на конфликта между исляма и европейската цивилизация.

И в тази ситуация много хора у нас имат нагласи от комунизма, приемат ограничаване на свободи, искат забрани. И разбира се ще срещнат противници, които ще им показват среден пръст, като карикатура или не.

Има един политик у нас, който се гневеше на карикатури – Бойко Борисов. Той се скара се в ефир на Виктор Николаев в сутрешен блок, че често го показвал нарисуван от карикатуриста Комарницки във в. „Сега“. Това е симптоматично за нивото на мислене на Борисов.

Разбира се, веднага се появиха теории на конспирацията – атентатът бил организиран от Мосад, от ЦРУ и др.
Най-налудничавата теория в българкото интернет пространство беше, че издателите на „Шарли“ нарочно провокирали тези събитията и сега едно закъсало списание щяло да се продаде в милионни тиражи, да спечелят пари. Тоест – карикатуристите (някои от които са и собственици на списанието) са предизвикали смъртта си, за да спечелят…

Арт & ШоуМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.