САЩ трябва да се радват на следобедното слънце, докато не е залязло

През 2015 година Европа все още ще чака Годо, докато Америка се връща към нормалното положение

Преди три десетилетия Роналд Рейгън обяви настъпването на „утрото в Америка“ след години на икономически сътресения.

Неговото определение за времето на деня бе съвършено. Последваха няколко години на икономически бум. Никой днес няма да се осмели да оспори, че САЩ са били „сияещ град на хълма“. От 2008 година има прекалено много фалшиви развиделявания. Повратна точка обаче бе премината. Икономическото възстановяване при президента Барак Обама е болезнено бавно по стандартите от времето след Втората световна война, но то е бързо в сравнение с по-голямата част от останалия свят. То освен това ще продължи през 2015 година. САЩ трябва да се радват на следобедното слънце, докато не е залязло.

Повече добри новини в Америка са относителни. Икономиката на САЩ е нараснала през миналата година с 2,6 % – близо половин процент повече, отколкото през предишните пет години на възстановяване. Този растеж е слаб в сравнение с всички предишни възстановявания на американската икономика, с изключение на първия икономически цикъл на 21-и век. Той обаче изглежда отличен спрямо еврозоната, която едва премина единия процент.

Новата година по всяка вероятност ще прилича много на миналата.

Икономиката на САЩ ще нарасне с около 3 %, докато Европа и Япония ще са късметлии, ако прескочат единия процент.

Безработицата в САЩ освен това намалява по-бързо, отколкото през последните години. С близо 3 милиона разкрити работни места, 2014 година бе най-добрата за американския трудов пазар от 1999 година – апогея на икономическия бум при президента Бил Клинтън. На равнище от 5,8 %, безработицата в САЩ е близо два пъти по-малка, отколкото в еврозоната. По-голямата част от новите работни места в Америка може да са непостоянни и слабо платени. Те обаче са си работни места. В същото време страни като Италия, Франция и Испания са неспособни да генерират каквито и да било работни места. Цяло поколение европейци вехне вкъщи.

Следващите няколко месеца ще кристализират нарастващото раздалечаване между САЩ и Европа. В даден момент – вероятно през юни – президентът на Управлението за федерален резерв Джанет Йелън ще постави началото на дългоочаквания цикъл на повишаване на лихвените проценти в САЩ. Ако САЩ продължат да създават повече от 250 000 работни места месечно, този момент може да дойде по-скоро.

Ерата на изключително лесните пари е към своя край в САЩ. Ще е късмет, ако Европейската централна банка (ЕЦБ) поеме в обратна посока. Уви, ЕЦБ все още води дебати как и в какъв мащаб да използва същия набор от инструменти, които помогнаха за измъкването на САЩ от дупката, в която бяха попаднали след рецесията от 2008 година. През 2015 година Европа все така ще чака Годо, докато САЩ ще се приспособяват към завръщането към нормалното състояние.

Това е добрата новина за Америка. Тя обаче е от естество, което сме свикнали да определяме като лошо. Нито пък тази ситуация ще се запази много дълго време. Възстановяването на икономиката на САЩ вече се е разгърнало в пълна степен – няма бум на средната класа наблюдавания по времето на Клинтън.

Въпреки седем години на нулеви лихвени проценти САЩ все още не са прехвърлили знаковия за икономическия растеж праг от 3 %. Безплатните пари не отиват далеч в наши дни. Дългосрочният растеж падна от над 3 до около 2 %. Средната класа в САЩ все още не си е възвърнала средното равнище на доходите си отпреди 2008 година. Ще са необходими няколко години на растеж от 3 %, за да стане това факт. Има всички шансове този икономически цикъл да се затвори през 2016 или 2017 година, ако това не се случи.

Контрастът с годините на Рейгън е подчертан. В онези години САЩ бяха двумоторният двигател на глобалната икономика. Днес САЩ не са достатъчно силни, за да извадят останалата част на света от кризата. Те обаче са достатъчно здрави, за да продължат да се движат напред, дори Европа и Япония да заседнат. Най-важният елемент от тласъка на растеж, който американската икономика получи неотдавна, е спадът почти наполовина на световните цени на петрола през последните шест месеца.

Това поставя стотици долари допълнително в джобовете на американците всеки месец, като увеличава потребителските разходи. Ако цената на петрола остане под 60 долара за барел през 2015 година, това неочаквано щастие ще добави около половин процент към американския икономически растеж – достатъчно, за да компенсира липсата на растеж на реалните трудови възнаграждения.

По-устойчивият стимул дойде от покачващите се цени на активите в САЩ. Бумът на фондовия пазар помага за съживяването на пазар за имоти и за повишаването на пенсиите. Някои от придобивките са уязвими при едно затягане на паричната политика, което може за изпрати нагоре лихвените проценти. Част от тях може освен това да бъдат заплашени от типа криза, който идва толкова често след обръщане на паричния цикъл в САЩ.

Анализатори на риска посвещават в наши дни половината от времето си в търсене на неексплодирали бомби в балансите на нововъзникващите пазарни икономики. По исторически стандарти обаче фондовите пазари в САЩ все още не преживяват бум. Корпоративните баланси в страната също са силни. Като изключим възможността за глобална криза, устремното повишаване на цените на американските активи трябва да преживее постепенното затягане на паричната политика.

Защо тогава толкова малко хора отварят шампанското? Отговорът е прост. Повечето американци сега са по-зле, отколкото бяха в началото на 21-и век, докато един много малък елит е драстично по-богат. Няма причина да мислим, че САЩ са намерили отговора на тази ситуация. В сравнение с по-голямата част от Европа американската средна класа има по-добри перспективи, особено в краткосрочен план. В дългосрочен обаче ние всички сме подложени на един и същ голям натиск.

Американската система все пак разполага със средствата, необходими за генериране на икономически растеж – при все че печалбите са придобити почти изцяло от най-богатите слоеве.

Сегашното икономическо възстановяване обаче няма да е като възстановяването от времето на вашите родители, нито на вашите баби и дядовци. Тази година ще е най-добрата за САЩ през последното десетилетие. Повечето американци обаче изобщо няма да забележат това.

БТА