Бъдещето на гръцката икономика е неустойчиво

в. Катимерини

Тези дни в Брюксел мнозина се сещат за лятото на 2012 г., когато всички се бяха подготвили за евентуален Grexit.

„Участието на Гърция в еврозоната е необратимо“. Уверението бе дадено от Европейската комисия в началото на миналата седмица с цел да бъдат успокоени пазарите, тъй като европейски представители видяха как общата валута е отбелязала най-големия си спад от въвеждането й за последните девет години.

Макар падането на европейската валута да не се дължи единствено на сценариите за излизане на Гърция от еврозоната, в Брюксел бе подадена тревога след публикация на германското сп. „Шпигел“ в началото на миналата седмица, в която се твърдеше, че Германия проучва вероятността за Grexit и че тази вероятност не само не я плаши, но в крайна сметка може да направи по-силна общата европейска валута.

За разлика от Берлин обаче европейските институции са особено внимателни по въпроса за евентуален Grexit. В момента те са съсредоточени главно върху това доколко фалит на Гърция е възможен по отношение на получените от нея заеми.

От 2010 г. досега Гърция е взела назаем от европейските си партньори 194,7 млрд. евро, от които 52,9 млрд. евро са заеми на двустранна основа в рамките на първия меморандум и 141,8 млрд. евро са заем от Европейския стабилизационен механизъм.

В случай на фалит обаче Европейският стабилизационен механизъм ще понесе сериозна щета, защото ако това се случи, ще трябва да бъдат използвани парите, дадени като гаранции от държавите членки.

За отбелязване е, че Гърция няма значими преки плащания към Европейския стабилизационен механизъм за следващите пет години. Ако обаче Гърция спре изобщо плащанията към която е да е страна от официалния сектор, тогава тя автоматично ще фалира и по отношение на заема си от Европейския стабилизационен механизъм.

Ако този краен сценарий се сбъдне и Гърция каже, че „спира плащанията“, Европейският стабилизационен механизъм ще понесе сериозен удар, тъй като значителна част от неговия портфейл включва тези 141,8 млрд. евро, предоставени на Гърция под формата на заеми. Тогава същият този механизъм ще трябва да покрие тази щета, като ще поиска това да стане от държавите членки.

Четиринайсетте държави членки са дали на Гърция пари назаем под формата на държавни гаранции, но при условие, че страната спазва поети ангажименти.

Ако обаче Гърция фалира, тогава държавите членки ще трябва да покрият загубите, като това ще бъде голяма финансова тежест за бюджетния им дефицит. А това се случва във време, когато орязването на разходите се смята за наложително дори и за най-мощните икономики на Европа, като Италия и Франция.

Тези дни мнозина в Брюксел говорят за лятото на 2012 г., когато опасността от Grexit не бе просто сценарий за бъдещето на Гърция, а реалност.

Въпреки това обаче тревогата е очевидно по-малка, отколкото през лятото на 2012 г., тъй като рискът е много по-ограничен за Европа, а европейските банки имат значително по-ограничени експозиции към гръцките ценни книжа.

През 2012 г. изчисленията на Института за международни финанси бяха, че евентуален Grexit ще струва един трилион евро. За момента такава статистика няма.

Основният въпрос сега е, че за момента никой в Брюксел не знае дали партията СИРИЗА притежава надежден план за договаряне с кредиторите, което кара европейските институции да изчакват.

Евентуален фалит на Гърция не означава атоматично излизане на страната от еврозоната. Рискът е повече политически, отколкото икономически за Европа, смята европейски представител.

От своя страна кредиторите са на мнение, че каквото и правителство да се сформира в Атина, то ще трябва да доведе докрай започналия от тях преглед за оценяване на гръцката икономика и че само тогава страната ще може да пристъпи към получаване на предвиденото за нея допълнително финансиране под формата на превантивна кредитна линия.

В този смисъл сигналът от кредиторите е ясен, а той е, че ако тази оценка за гръцката икономика не бъде завършена, не може да има какъвто и да било дебат за всичко останало.

БТА

_черновиСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.