Страхът и крайната десница водят до антиислямски митинги в Германия

 Асошиейтед прес

Точно преди Коледа се появили 17-те северноафрикански бежанци – а Симон Рихтер изобщо не се зарадвал от този факт. Електротехникът и приятелите му организирали събиране, на което било отправено силно и ясно посланието: не искаме чужденците сред нас. Само в рамките на няколко дни властите склонили под натиска и преместили младите мъже на друго място.

Този епизод отразява все по-напрегнатата обстановка в източната провинция Саксония, където антиимигрантските протести се разрастват с всяка изминала седмица, привличайки внимание в чужбина, както и опасения, че ксенофобията отново е във възход в Германия, чието нацистко минало дълго време правеше подобни настроения табу.

Според полицията повече от 25 000 души са участвали във вчерашния митинг в провинциалната столица Дрезден, свикан под знамената на организация, наричаща се „Патриотични европейци срещу ислямизирането на Запада“ (ПЕГИДА). Организаторите заявиха, че 40 000 човека са се включили в проявата, въпреки призивите на правосъдния министър на Германия за отмяна на демонстрацията поради терористичните нападения в Париж миналата седмица.

Някои участници в митинга носеха черни ленти, за да покажат солидарността си с жертвите, както и плакати с имената на убитите френски журналисти. Други бяха с транспаранти, осъждащи „лъжливата преса“, която според тях погрешно тълкува каузата им.

Един от организаторите на проявата Луц Бахман посочи, че „ужасяващите деяния в Париж са още едно доказателство за необходимостта от ПЕГИДА“.

Часове преди митинга германският канцлер Ангела Меркел се изказа остро срещу демонстрантите, цитирайки думи на бившия президент Кристиан Вулф, че ислямът е част от Германия. „Така е – и аз съм на същото мнение“, каза тя в кулоарите на среща с турския премиер Ахмет Давутоглу.

Меркел, която е начело на консервативните германски християндемократи, изрази увереност, че самите мюсюлмани отхвърлят насилие като това в Париж.

Много от демонстриращите в Дрезден през последните няколко месеца са от отдалечени райони по границите с Полша и Чехия. По време на митингите те носят надписи с имената на градовете и селата си и настояват, че не са расисти – а просто обикновени хора, обезпокоени заради престъпността – макар че сред множеството могат да се видят и скинхедове и крайнодесни активисти.

„Според мен каузата им е легитимна“, каза Рихтер. Самият той участвал в няколко протеста на ПЕГИДА. Малко след като кандидатите за убежище били преместени в бивша гимназия в покрайнините на градчето Гросрьорсдорф, определена от властите за настаняването им, се наложило да бъдат викани полиция и пожарна заради наранил се в нетрезво състояние бежанец, както и заради друг, който подпалил няколко торби с отпадъци.

„Наоколо живеят доста хора, има и детска площадка и училище“, каза Рихтер. „Просто това бе най-лошото място за настаняване на бежанци в малка община“.

Настроенията в Гросрьорсдорф – чието население е 6700 души – окончателно се обърнали срещу кандидатите за убежище, когато 23-годишен местен жител съобщил в полицията, че е бил нападнат от един от чужденците. Няколко дни по-късно полицията обявила, че той е излъгал.

Властите обаче вече били решили да опразнят гимназията и да разпръснат бежанците из други центрове за настаняване в региона. Това решение не било победа само за Рихтер и неговите приятели. Крайнодясната Германска националдемократическа партия също видя повод да празнува.

Местният й представител Юрген Кьоцинг каза пред Асошиейтед прес, че партията е подкрепила протестите в Гросрьорсдорф и е оказвала логистична подкрепа зад кулисите на митингите на ПЕГИДА в Дрезден.

„Подкрепяме подобни прояви с оборудване и отпечатване на листовки, но инициативата идва от обезпокоени хора в различни села“, заяви Кьоцинг. Това е част от новата тактика на партията, след като тя за малко не успя да преодолее 5-процентния праг за влизане в областния парламент на Саксония на регионалните избори миналата година.

„До следващите избори ще провеждаме политика, която бих определил като политика към хората в селските райони“, каза Кьоцинг, който по професия е строителен инженер.

Що се отнася до ПЕГИДА, „ние няма да се бутаме на предна линия“, посочи той. „По главния въпрос тук, че чужденците превземат Германия, сме на едно мнение с ПЕГИДА“. Представители на ПЕГИДА вчера отказаха да говорят пред Асошиейтед прес.

Протестантският пастор Щефан Шварценберг, който подкрепя бежанците, заяви, че хората в Саксония все още не са се отърсили от десителетията на комунистическо управление, дори 25 години след края на диктатурата в Източна Германия. „Има хора, които са застинали в старото си мислене и хоризонти“, каза той.

По думите му страхът от мюсюлманите – нагласи, които се засилват в различни части от Европа – до голяма степен се основава на невежество. „Въпреки че не познават почти никакви чужденци, нито пък имат кандидати за убежище в своите градове и села“, каза той, „те си имат това плашило ислямизирането на Запада“.

Пасторът отбеляза, че някои родители са заплашили да не пускат децата си на училище, докато не бъдат преместени бежанците: „Ситуацията бе доста емоционална“.

Според някои експерти ПЕГИДА вероятно ще остане явление, което ще се ограничи само в Саксония. Опитите да бъдат организирани подобни митинги в други градове бяха посрещнати с големи контрапротести – както стана и вчера.

„Особено селските райони в Саксония са известни със свръхконсерватизма си“, каза Михаел Люман от Института за изследване на демокрацията в Гьотинген. „Тях ги е страх от чужденците – може би и защото в Саксония няма почти никакви чужденци“.

Говорителят на регионалното министерство на вътрешните работи в Саксония, Мартин Щрунден, каза, че провинцията може да се справи със своя дял от бежанците – около 12 000 от общо 200 000 души, дошли в Германия миналата година, търсейки убежище от война и преследване.

По-голямото предизвикателство, посочва той, е в комуникацията с местното население и уверяването на хората, че страховете им са безпочвени. Всъщност Германия се мъчи да се справи с липсата на работна ръка – така че на нея й трябва повече имиграция, а не по-малко, заяви Щрунден. Саксония е загубила 10 процента от населението си след 1990 г. и ще загуби още толкова, преди да се стабилизира, каза той.

От 2014 г. пенсиониращите се са повече от тези, които влизат на пазара на труда от училищата – тенденция, която ще тежи на най-голямата икономика в Европа през идните десетилетия. Предаването на това послание ще е трудно в един регион, където хората ревностно пазят своите зони на комфорт.

„Наскоро чух по новините, че някои от бежанците, които прекосяват Средиземно море, плащат по 8000 евро на глава, за да дойдат тук“, каза Рихтер. „Това е сума, която много от работещите тук не могат да си позволят да похарчат за своята почивка“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.