Дюнери срещу плиткоумието

Росбалт

Докато европейските лидери маршируваха из Париж, в родните им страни също се развиха дискусии за ислямистката заплаха. Десните настояват властта да прогони мигрантите, а според левицата за всички беди са виновни неонацистите и чиновниците. Разбирателство няма.

Не само Франция реши да митингува в неделя. Масови акции се състояха и в други страни от ЕС – най-често прояви на солидарност. Имаше обаче и изключения: в Германия, където мюсюлманската общност наброява към 4 милиона души, лозунгите на мнозина активисти явно бяха в разрез с либералната същност на парижкото шествие.

Така европейските крайнодесни политици се стремят да използват трагедията в Париж за вдигане на собствената си популярност в обществата, където рязко се засилват ксенофобските нагласи. Ислямът изведнъж се превърна сякаш в основна заплаха за съществуването на Европейския съюз – дори в страни като Чехия, където според статистиката мюсюлмани кажи-речи няма. А да не говорим за Белгия и столицата й Брюксел (където са централите на НАТО и Еврокомисията): през последните години новородените там момчета най-често получават името Мохамед.

Погледнем ли поотделно страните от ЕС, ще видим доста разлики в ситуацията, но е любопитно, че навсякъде политиците следват еднаква логика. Голяма рядкост са разумните гласове, които предлагат да поверим анализите на експерти, приканват да правим изводи „на трезва глава“ и може би с доверие към евробюрократите дори да насочим внимание към реформения план за миграционната система на ЕС, разработван от Европейската комисия.

Видимо повече са мненията, съзвучни с изявлението на чешкия президент Милош Земан, неучаствал в парижкия марш на солидарността. Според него, „тези хора трябва да живеят в страните си и там да изповядват своята религия, без опити да нарушават нормалния ход на живота в страни с друга култура“. И не е важно къде са родени европейските мюсюлмани – в държавите от Магреба или в пражкия район Жижков, включващ малка ислямска махала.

Тяхна родина, по думите на Земан, „си остават Алжир, Либия или Мали по простата причина, че е налице известна „генетична зависимост“. Един чех си остава чех, дори да живее във Франция (…) А хората от тези страни нямат никакви възможности да се адаптират. Това не е критика. Това е констатация на фактите“.

Цитираме впрочем далеч не най-радикалното изказване за мюсюлманското малцинство, а то е под 1 процент от населението на Чехия. Лидерът на политическото движение „Усвит“ Томио Окамура – чешки национал-популист от японски произход призова, например, европейците да разхождат край джамиите кучета и свине. „Всеки купен дюнер е нова стъпка към фереджетата“, заяви радикалът. В отговор представители на чешката левица организираха на 9 януари акция за ядене на дюнери в подкрепа на местните мюсюлмани под наслов „Дюнери срещу плиткоумието“.

Явно им е доста по-лесно да действат, отколкото на съседите в Германия. Мюсюлманското малцинство там (предимно турци) наброява най-малко четири милиона души. Ще отбележим, че за германските десни радикали терористичното нападение в Париж само е потвърдило всичко, което те са говорили през последните седмици.

Вълна от антиислямски митинги заля страната още преди Нова година. Те продължиха и след 1 януари. Последните събраха вече близо по 20 000 души, и то в големи градове от бившата ГДР като Дрезден и Лайпциг, а сред ключовите организатори бе движението ПЕГИДА – съкращение от „Патриотични европейци срещу ислямизирането на Запада“.

Германски блогъри между другото пишат, че също като френския Национален фронт това сдружение получава финансова помощ от руския бизнес – значи, според извода им, от властите в Русия. А гръбнакът на движението, по данни от местни медии, се формира от деснорадикални политици и активисти, свързани с Националдемократическата партия на Германия, смятана за десноекстремистка от Федералната служба за защита на конституцията.

След парижкия атентат обаче по-толерантната част от германското общество откликна на проявите на ПЕГИДА и съюзниците й с по-многобройни акции от митингите на десните радикали. На 10 януари например, също в Дрезден, около 35 000 души участваха в протестно шествие срещу антиислямската демонстрация.

Организатори на шествието бяха премиерът на федералната провинция Саксония Станислав Тилих и Орош, кметът на град Гелм (Мекленбург – Предна Померания, б. р.). Подкрепи го и местният университет. Прочее, остава само да се чудим защо германските десни радикали, ако наистина получават консултации и подкрепа от някого в Русия, не разправят как за „толерантното“ шествие са били докарани студенти и държавни служители с общински автобуси.

Германия може би бе единствената европейска страна, където видяхме масови акции не само с антитерористични, но и с радикално антимюсюлмански лозунги. В Брюксел, например, където местни хора се оплакват, че целият градски център е завзет от пришълци от Близкия изток и Северна Африка, митингът, осъдил парижкия атентат, събра към 20 000 души, без да има сериозни алтернативни акции на десните радикали.

Мнозина в Русия днес разсъждават как ще се промени ЕС след терористичната акция в Париж, но като цяло те по-скоро грешат.

Също както взривовете в московското метро не внесоха промени в политиката на днешните руски власти, гибелта на френските карикатуристи няма да повлияе особено европейската миграционна политика. Освен че всички страни ще се възползват от повода и ще засилят „избирателните“ проверки по границите със съседните държави от Шенген. Нищо повече – при все че шумните изявления няма да са малко и занапред.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.