Продължавайте с шествието, г-н Давутоглу, в Анкара също

в. Хюриет дейли нюз

Ахмет Давутоглу в ООН. Снимка: от тв екрана

Париж показа в неделя, че революцията от 1789 г. е станала не къде да е, а във Франция. Милиони демонстрираха в Париж на 11 януари в знак на протест срещу убийствата на 7 януари, при които двама терористи с ислямистки връзки убиха 12 души при нападение срещу френския сатиричен седмичник „Шарли ебдо“.

Около 50 лидери участваха в демонстрацията, за да изразят солидарност с френския народ срещу тероризма. Сред тях бе турският премиер Ахмет Давутоглу.

Не беше ясно до събота дали той ще се присъедини или не към демонстрацията. Решението бе обявено след обаждане по телефона на турския президент Тайип Ердоган до френския държавен глава Фрасоа Оланд, за да му изкаже съболезнования.

Независимо от това какъв е бил мотивът, решението на Давутоглу да се присъедини към протеста бе правилно.

Присъствието му на шествието бе важно не заради факта, че Турция стана първата мюсюлманска страна, обявила, че неин премиер ще участва в демонстрацията. Противоположното решение щеше да бъде неправилно, тъй като Турция все още е активен член на западния алианс за сигурност НАТО и Съвета на Европа (макар и не на Европейския съюз).

Значението идва от неговия вътрешен ефект. Ако Давутоглу (или Ердоган) не бе участвал в демонстрацията в Париж, тогава възприятието сред турците – особено поддръжниците на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), щеше да бъде, че правителството „разбира“ основните причини за терористичния акт, дори да не ги посреща с топли чувства.

Въпреки това старите тактики за пропаганда все още се виждат, например когато в прякото предаване по държавната телевизия ТРТ бе казано „И други лидери се присъединиха към Давутоглу на шествието в Париж“. Слава Богу, че подобни тактики не работят, тъй като хората гледат новините по други канали. И все пак правителството успя да предаде послание към международната общественост, че е срещу терористичните атаки, въпреки че са били извършени от мюсюлмани.

Образцовата позиция на френския президент Оланд, който нарече братята Куаши „френски терористи“ вместо да ги нарече „ислямистки терористи“, помогна много на всички световни лидери да се справят със ситуацията.

Германският канцлер Ангела Меркел също имаше важна роля при поемането на ударните вълни, породени от атаките срещу мюсюлмански общности в Европа.

Стъпките, които обаче Турция трябва да предприеме за възпирането на появата на тероризъм от радикалните ислямистки движения, не трябва да бъдат ограничавани до шествието в Париж.

Преди да отлети за Франция Давутоглу потвърди информациите за турска подкрепа за френските служби за сигурността и разузнаването, наред със службите на много други държави, особено страните от НАТО, на която и Франция, и Турция са членове. Разбира се, Турция трябва да помогне на съюзниците си, когато те са подложени на заплаха, както и самата тя очаква помощ от съюзниците си, когато е необходимо.

Това, което турското правителство може да направи още, е контролирането на местния политически климат, който осигурява плодотворна почва за ислямистките бойни действия заради възхода на радикалния ислямизъм с Ал Каида и Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) в Сирия и Ирак недалеч от южните граници на Турция. Това се случва във време на възход на ислямистката реторика от правителствени фигури, които управляват в светска демократична Турция според върховенството на закона, както все още пише в нейната конституция.

Това, което турското правителство може и би трябвало да направи още, е да наложи по-строги мерки по границите й срещу инфилтрирането на радикални ислямистки бойци, като окаже повече натиск върху дейността им в Турция, включително набирането на джихадисти. Може да е истина, че ислямофобията е проблем в Европа, но да се направи това въпрос на пропаганда във всекидневната вътрешна политика няма да помогне за отслабването на ислямофобията в Европа; вместо това ще засили антизападните настроения в Турция, от което радикалните организации могат да извлекат полза.

Така че, г-н Давутоглу, моля Ви продължете в Анкара вашето шествие в Париж.

Още по темата: Защо присъства турският премиер

в. Тудейс заман

Няколко известни журналисти на големи европейски вестници критикуваха присъствието на премиера Ахмет Давутоглу на шествие в памет на убитите при нападението на 7 януари срещу френския сатиричен седмичник „Шарли ебдо“, мотивирайки критиките си с влошаването на характеристиката на Турция по отношение на свободата на печата.

Джон Личфийлд, коментатор на в. „Индипендънт“, написа в своя статия,публикувана в неделя, че „присъствието на лидери на държави, известни с посегателства върху свободата на словото, е предизвикало изумление сред лявоориентираните коментатори и правозащитниците във Франция“.

Личфийлд посочи, че Турция заема 154 място сред 179 държави в индекса за свобода на словото за 2014 година на международната организация „Репортери без граници“, нареждайки се след Русия, Габон и Унгария. Той отбеляза, че правителството в Турция в последно време е ангажирано в стремителна кампания за арести на критични към правителството и свободомислещи журналисти.

Статията, озаглавена „Шествието в Париж: политици, потъпкващи свободата на словото, се присъединиха към митинга“, споменава премиера Давутоглу заедно с руския външен министър Сергей Лавров, унгарския премиер Виктор Орбан и президента на Габон Али Бонго като лидери, за които се смята, че потъпкват свободата на словото и независимостта на медиите в своите страни.

Друга критична статия за присъствието на Давутоглу на демонстрацията за „Шарли ебдо“ е поместена във френския в. „Монд“. В нея турският министър-председател е посочен като един от лидерите на страни, които се справят много зле по отношение на свободата на печата и свободата на словото.

„Монд“ отбелязва, че президентът Реджеп Тайип Ердоган наскоро е привлякъл вниманието с огромна вълна арести, насочена срещу медии, критични към правителството, споменавайки конкретно операциите срещу в. „Заман“ и телевизия Саманйолу.

Журналистката на „Монд“ Марион Ван Рентергем използва профила си в социална медия, за да критикува явяването на някои лидери на шествието, като отбеляза: „Нетаняху, Лавров, Орбан, Давутоглу, Бонго на демонстрация за свободата на печата. Защо не и Башар Асад?“ Турция е „сурова среда“ за журналистите, написа и британският в. „Гардиън“. Журналистът на вестника Марк Тран също коментира посещението на турския премиер в Париж за шествието за солидарност с френския народ и в памет на жертвите на нападението срещу „Шарли ебдо“.

В статията на журналиста, озаглавена „Присъствието на митинга в Париж на лидери с лошо досие по отношение на медийните свободи беше осъдено“, се подчертава, че „Репортери без граници“ определя лидерите на Египет, Русия, Турция, Алжир и ОАЕ за „отговорни за особено сурова среда за журналистите“.

„Около 70 журналисти са преследвани в Турция за това, че са се занимавали с твърденията за корупция срещу приближени на бившия премиер Реджеп Тайип Ердоган, който сега е президент“, се твърди в статията на „Гардиън“.

Френската телевизия Франс 24 също коментира появата на тези лидери на протеста, отново цитирайки индекса за свобода на словото на „Репортери без граници“. В частта за Турция се изтъква, че на шествието тази страна е била представена от премиера Ахмет Давутоглу, както и лошото й положение в класацията за медийната свобода.

„Турция прати в затвора редактори на вестници заради предполагаемите им връзки с Фетхуллах Гюлен, влиятелен мюсюлмански духовник, който понастоящем е обект на заповед за арест, след като беше обвинен за заговор за сваляне на турското правителство от власт“, посочва журналистът Александър Капрон.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.