„Аз съм Сарко“

Никола Саркози. Снимка: официален сайт

Крайната десница във Франция се възползва от нападенията, свързани с „Шарли ебдо“, но Никола Саркози е този, който е на път да се върне на власт в страна, търсеща твърда ръка.

Франция се опитва да се възстанови след една от най-драматичните седмици за нея през последните десетилетия. Над 3 милиона души излязоха по френските улици в неделя, за да демонстрират единство след двете терористични нападения миналата седмица – срещу супермаркет за еврейски храни и редакцията на сатиричното издание „Шарли ебдо“. „Франция винаги е възтържествувала над своите врагове, когато се е обединявала около своите ценности. Именно това ви призовавам да направите сега. Обединете се по всякакъв възможен начин“, каза президентът Франсоа Оланд.

В дните непосредствено след клането миналата сряда Оланд се срещна с лидери от всички политически партии, представени в парламента, включително лидерката на крайнодясната партия Национален фронт (НФ) Марин льо Пен, която рядко е канена в Елисейския дворец. Бившият президент Никола Саркози и лидер на десноцентристката партия Съюз за народно движение (СНД) призова за единство срещу варварщината и се включи в неделното шествие – само на няколко крачки от Оланд.

Целият този ужас не е лоша новина за трайно непопулярния президент. Най-новото проучване на френската социологическа агенция OpinionWay показа, че нивото на одобрение за Оланд се е покачило от 21 на 25 процента след кризата. „Критиките са малко, защото това е време на национално единство; изпълнителната власт добре използва тези събития; няма грешки нито във вземаните решения, нито в изявленията и действията“, каза Жером Фурке от Френския институт за изследване на общественото мнение.

Подобряването на позициите на Оланд (преди няколко седмици някои допитвания показаха, че нивото на одобрение за него е 13 процента) отчасти се дължи на значителните и наглед компетентни усилия на френските власти за справяне с терористите и възстановяване на реда. Но последната криза също така позволява на Оланд да изглежда като президент на цялата френска нация – за първи път, откакто беше избран през 2012 г.

И все пак, въпреки приказките за единство по улиците на Париж и в залите на Елисейския дворец, е съмнително дали настървените политически елити на Франция ще останат единни, след като обстановката се успокои. Вече започват да се показват пробойни. „Не бих искал да преминавам от национално единство в национален спор . . . но единството не бива да пречи на ясния поглед“, каза Саркози. Льо Пен е съгласна, че времето на единството бързо се приближава към своя край. „Би трябвало да започнат обсъждания за това, което е направено, и това, което не е направено“, заяви тя в неделя.

Още преди събитията през уикенда беше съмнително дали усещането за обща цел може да продължи дълго. В петък Льо Пен обяви във видеоклип на уебсайта на НФ, че правителството не я е поканило официално на неделното шествие в Париж. Служителят от социалистическата партия Франсоа Лами, който отговаряше за организирането на шествието, каза, че „като партия, която разделя френския народ от години и заклеймява французите според техния етнически произход или религия, НФ нямаше място там“. Льо Пен нарече решението „сектантско“ и „скандално“. Вместо да участва в масовата демонстрация в Париж, НФ реши да тръгне на поход в други големи градове, за да „бъде с френския народ“. В крайна сметка Льо Пен се включи в шествие от около 1000 човека в южното градче Бокер, чийто кмет е от НФ.

Това, че НФ е готов да се възползва по опортюнистичен начин от терористичните нападения в Париж, не бива да изненадва никого. Враждебността към мюсюлманското население на Франция е основен елемент от самоличността на партията, ако не и причина за нейното съществуване. Всяващият все повече смут 86-годишен баща на Марин льо Пен – Жан-Мари – каза пред френското издание на „Хъфингтън пост“: „Аз не съм Шарли ебдо, аз съм Шарли Мартел“, визирайки франкския предводител Карл Мартел, разгромил нахлуващата армия на емир Абд ар Рахман през 732 г. По-младата Льо Пен избегна подобни разпалващи страстите препратки към историята. Говори се, че тя „модернизира“ партията, откакто пое ръководството от баща си през 2011 г., и в същото време се придържа към силно послание против имиграцията. Изглежда, че това дава резултат: някои проучвания прогнозират, че тя ще стигне до втори тур на следващите президентски избори през 2017 г.

Под ръководството на Марин льо Пен НФ иска да извлече полза от слабото представяне на френската икономика и обществените борби, за да спечели подкрепа сред избирателите, разочаровани от левоцентристите и десноцентристите, които се сменят на власт през последните 50 години. „Изключването“ на НФ от парижкото шествие на единството може да е тъкмо това, от което има нужда крайнодясната партия, за да засили позициите си като глас извън системата.

Кризата във връзка с терористичните нападения също така ще върне в центъра на вниманието Саркози, който е един от най-висшите политици във Франция. Бившият президент беше преизбран миналия ноември за лидер на СНД след „оттегляне“, продължило само две години и половина. Откакто през 2012 г. беше победен от Оланд на изборите, Саркози е преследван наред със свои сътрудници от редица корупционни скандали. Завръщането му начело на СНД не беше приветствано с огромен народен ентусиазъм: само 64 процента от членовете на СНД гласуваха за него. Извън партията френската общественост изглеждаше още по-колеблива относно евентуално завръщане на Саркози на власт.

Но паниката от тероризма може да е именно това, от което се нуждае изпадналият в немилост бивш президент, за да възроди политическия си живот. Саркози започна политическата си кариера като прям кмет на богатото парижко предградие Ньойи сюр Сен, като лично се включи в преговори с похитител, взел заложници в детска градина през 1993 година. От 2002 до 2007 г. той беше вътрешен министър, известен с безкомпромисните си изказвания, като увеличи работния бюджет на полицейските сили и правеше твърди изявления срещу екстремистите и престъпниците. Той все още е доста харесван в армията и кръговете в областта на сигурността във Франция. Но енергичният и свадлив бивш президент също така продължава да е популярен сред консервативните избиратели, включително пенсионерите и множество представители на бизнес средите. За разлика от него Оланд е известен със своите политики, насочени към търсене на съгласие и включване на всички засегнати, а до миналата седмица президентът не се беше прочул със заемането на твърди позиции по въпроси на вътрешната сигурност.

Именно тези качества, свързани с твърдостта, са това, което ще искат френските избиратели, след като страната се възстанови от шока, причинен от събитията миналата седмица. Има голяма вероятност те да дадат възможност на бившия президент да вземе преднина спрямо своите съперници в надпреварата за спечелване на първичните избори на СНД през 2016 г. за определяне на кандидат-президент. Саркози има насреща си силни съперници като бившия външен министър Ален Жюпе, бившия министър-председател Франсоа Фийон и бившия министър на земеделието и храните Брюно льо Мер. Но никой от тях няма опита на Саркози в областта на сигурността.

Саркози е навярно единственият политик, който може да попречи на НФ да стигне до последния кръг на изборите през 2017 година. При президентството на Саркози – от 2007 до 2012 г. – НФ нямаше нито един представител в Националното събрание или Сената и контролираше само една община – Оранж (и то чрез близък до партията политик). Очевидно, управление начело със Саркози отдалечаваше избирателите от намиращата се вдясно от СНД партия, каквато е НФ.

Саркози вероятно ще прецени днешната политическа обстановка във Франция и ще се опита да се представи като национален спасител на страната, може би дори като нов Шарл де Гол. До следващите президентски избори остават две години и половина и само времето ще покаже дали французите искат да го видят по този начин. Но след най-жестоките терористични нападения във Франция от десетилетия мнозина в страната поставят сериозни въпроси за бъдещето на френското общество и търсят сигурност и сила. Няма съмнение, че дясното крило в страната също ще се опита да възкръсне от пепелта.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.