Гореща политическа пролет очаква Турция

От началото на 2015 г. Турция е скована от студено време, бури и валежи.Противно обаче на студеното време, в политиката, по-специално във вътрешен план, протичат горещи процеси.През юни 2015 г. в Турция ще се състоят парламентарни избори от изключително значение за управляващата ислямо-консервативна Партия на справедливостта и развитието /ПСР/.

През тази година се навършват 13 години откакто ПСР е на власт. Избирането на Реджеп Тайип Ердоган за президент на страната на първите пряко произведени избори през август миналата година постави началото на нов етап в развитието на ПСР.

Противно на очакванията Ердоган отказа да постави на овакантеното премиерско кресло бившия президент Абдуллах Гюл, заедно с когото на времето основаха ПСР и доста време вървяха рамо до рамо в коридорите на властта.

Ердоган се отказа от бившия си съратник и на негово място издигна Ахмет Давутоглу, който влезе в политиката от професорската катедра, отначало като съветник на президента Гюл, след това като министър на външните работи.

През септември миналата година Абдуллах Гюл се оттегли във вилата си в Истанбул и поне засега не прави никакви публични изяви. Дори през изключително напрегнатата изминала седмица във връзка с терористичните удари във Франция, които вдигнаха света на крак, Гюл запази мълчание.

Същевременно Давутоглу се изявява като премиер с изключителна интензивност. Той се включи в марша срещу тероризма в Париж въпреки протестите на някои среди във Франция, призова към организиране на подобни протести, когато се опожаряват джамии, посети Берлин, където с канцлера Ангела Меркел се договориха за основаване на Съвет за стратегическо сътрудничество на високо равнище. Давутоглу неотклонно следва линията на Ердоган, възприе неговия стил, дори използва характерни за речника на турския президент изрази.

На 19 януари Ердоган ще ръководи заседанието на Министерския съвет за пръв път като президент. Политическите анализатори тълкуват този акт като стъпка към промяна на парламентарната форма на турската република към президентско управление. Самият Ердоган още в първите си публични изяви като президент подсказа такъв вариант, заявявайки, че „няма да бъде президент, с какъвто сме свикнали в Турция“.

Според действащата турска конституция правомощията на президента са доста ограничени за сметка на правомощията на парламента, Великото национално събрание на Турция /ВНСТ/. За това обаче се налага промяна в конституцията на страната с референдум. Това би било възможно, ако ПСР увеличи подкрепата и броя на депутатите си в парламента на предстоящия вот.

Тези дни в парламентарните кулоари се чуха твърдения, че Ердоган вече недолюбва председателя на ВНСТ Джемил Чичек, с когото са съратници.

Предвид тези развития, естествено най-интересен е въпросът за съдбата на Абдуллах Гюл и на Ахмет Давутоглу.

Според източници от ПСР Ердоган е отхвърлил постъпилите две предложения във връзка с Абдуллах Гюл. Едното е Гюл да бъде назначен за посредник в отношенията на Турция с близкоизточните страни. Турската политика, респективно политиката на Ердоган и Давутоглу в близкоизточния регион, претърпя сериозни трусове, страната се оказа в изолация, докато допреди сирийската криза бе водеща сила. В Турция от доста време се надигат много сериозни гласове за радикални промени в близкоизточната политика на страната.

Второто предложение за Гюл било да бъде посредник в разрешаването на кризата между правителството и Конституционния съд. Правителството, за което се говори, че е направило тайно съглашение с прокюдската Демократична партия на народите за гласовете на кюрдите /около 12 милиона/ на парламентарните избори, иска избирателният праг от 10 процента да бъде намален.

Започна остра полемика между висшата съдебна институция и Ердоган по този проблем, както и във връзка с действията по оневиняването на обвинените в корупция бивши министри на ПСР, а също и по отношение на дейността на групировката на Фетхуллах Гюлен, срещу която в момента властите провеждат „лов на вещици“.

„От 17-членния състав на Конституционния съд, 10 съдии бяха назначени по време на моя мандат. Гордея се с тях, те действат според съвременните норми на правото“, бе заявил Абдуллах Гюл.

Това изявление е в основата на искането на някои среди в ПСР Гюл да бъдепосредник в разрешаването на тази криза. „В ПСР има доста личности, които държат на Гюл и на неговото връщане в политиката, но това се спира от президента Ердоган“, твърдят те.

И двете предложения към Ердоган били направени от среди в управляващата ПСР, а не от страна на Гюл.

Каква е ситуацията в лагера на Ахмет Давутоглу? Парламентарните избори през юни 2015 г. ще бъдат първият вот за Давутоглу като премиер и те ще бъдат определящи за него.

„Ако ПСР загуби гласове на изборите, Давутоглу ще загуби поста си. По всяка вероятност той ще си отиде. Засега много хора в партията чакат да видят първо резултатите от вота. Ако ПСР увеличи гласовете и числото на депутатите в парламента, Ердоган ще ръководи и правителството, така че Давутоглу пакще си отиде“ каза отговорен представител на ПСР, който пожела анонимност.

За да се застрахова от съперничество на Гюл при евентуален негативен резултат на изборите, Давутоглу, както се твърди, предложил на Гюл депутатско място в бъдещия парламент. Не е известно отговорил ли е Гюл на това предложение. Гюл мълчи, а дали това е затишие пред буря, ще видим.

На другата страна на везните са опозиционните партии. При тях също се наблюдава активизиране. В основната опозиционна Народнорепубликанска партия на Кемал Кълъчдароглу текат процеси на отделяне на няколко групи. При националистите на Девлет Бахчели също вървят процеси на трансформиране и разговори за предизборни коалиции. Прокюрдската партия определя действията си спрямо курса на правителството за разрешаване на кюрдския проблем. Развития, които по всяка вероятност ще окажат влияние на парламентарния вот. С две думи, очаква ни гореща политическа пролет в Турция.

БТА