Буксуващият конфликт със сепаратистите прави Украйна по-уязвима
Франс прес
Конфликтът с проруските сепаратисти на изток, чийто край не се вижда, поставя Украйна в сложна икономическа и политическа позиция, от която Москва възнамерява да се възползва, за да попречи на съседката си да влезе в НАТО и Европейския съюз, смятат много експерти, с които разговаря АФП.
„Няма да има замразен конфликт“, заяви в края на октомври президентът Петро Порошенко, сякаш за да успокои себе си и общественото мнение преди решаващите парламентарни избори. Три месеца по-късно обаче не беше постигнат никакъв напредък в определяне на бъдещото на сепаратистките Донецка и Луганска републики, обявили се за независими от Киев през април миналата година.
Във военен план няма промяна в позициите на украинската армия и проруските сепаратисти, а от няколко дни боевете са станала доста по-интензивни.
Във вторник броят на жертвите на конфликта, които за девет месеца бяха над 4700, се увеличи с още 12 цивилни, загинали при обстрел срещу контролен пункт на украинската армия.
В дипломатически план дискусиите боксуват. В понеделник вечерта събралите се в Берлин външни министри на Украйна, Русия, Франция и Германия си тръгнаха с ентата констатация за неуспех, принудени да отложат за неопределено време планираната за 15 януари в Астана мирна среща на високо равнище.
А Украйна е по-уязвима от всякога в конфликта с Русия, която тя, както и Западът, обвинява, че снабдява бунтовниците с оръжие и хора. Москва отрича обвиненията, представяйки се просто за посредник в един вътрешноукраински конфликт.
Според независимия експерт от Москва Мария Липман „именно поради това не е възможно да се постигне компромис: Русия по никакъв начин не се смята за страна в конфликта, а според Запада нейната и вината конфликтът да не може да се реши“.
„Ако се върви към замразяване на конфликта, този район ще се превърне в зона на нестабилност за цялата страна“, казва украинският анализатор Вадим Карасьов.“В Украйна няма да има никакви реформи, никакво икономическо развитие, никакви чуждестранни инвестиции. А ако конфликтът продължи до безкрай, хората ще се разочароват от настоящото правителство и понеже няма никаква алтернатива, ще настъпи анархия“, допълва той.
„Котка и мишка“ САЩ и ЕС въведоха икономически санкции срещу Русия в опит да променят позициите й.
Съчетани с падането на цените на петрола, през ноември те вкараха руската икономика в рецесия (-0,5 процента) за първи път от пет години и предизвикаха срив на рублата с 41 процента през 2014 г., а после с още 16 процента от началото на 2015 г.
Украйна обаче също страда и то много. „Това е игра на котка и мишка“, казва Джон Лох от лондонския институт „Чатам хаус“. „Ако това е надпревара кой ще рухне по-бързо, Москва смята, че първа ще е Украйна“, отбелязва той.
Конфликтът се отразява все по-тежко на украинската икономика, за която 2014-а бе най-тежката следвоенна година: брутният вътрешен продукт (БВП) намаля със 7,5 процента, а валутата се обезцени наполовина. Според украинския президент Петро Порошенко войната в източната част на страната струва над 10 милиона долара на ден.
Международните институции и някои страни вече отпуснаха няколко милиарда долара помощи, а Порошенко очаква още „13 до 15 милиарда“ за следващите две години.
Колко дълго обаче западните страни ще са съгласни да плащат? Още повече, че те плащат цената на собствените си санкции, които ги лишават от пазари на важен партньор, а успоредно с това преживяват и световна икономическа криза. А в ЕС се чуват гласове за облекчаване на санкциите.
Руският гигант „Газпром“ нагнети допълнително напрежението в сряда, като предупреди, че има опасност доставките на газ за ЕС през Украйна тази зима да бъдат нарушени, въпреки временното споразумение, постигнато от Москва и Киев по газовия им конфликт. „Путин иска Европа да се умори и да не се интересува повече от положението в Украйна“, казва Карасьов.
За президента Порошенко и неговия премиер Арсений Яценюк положението е в деликатно равновесие и в политически план.
Прозападните власти са под натиска на все по-антируски настроено обществено мнение и „всяко пораженческо поведение може да доведе до остра политически криза“, предупреждава Мария Липман.
Това статукво, следователно, представлява „възможност за Русия да създаде замразен конфликт, който не може да се реши без нейна намеса“, казва Джон Лох.
Според украинския му колега Олексий Мелник от изследователския Център „Разумков“ в Киев „така Кремъл запазва инициативата“ в мирните преговорите.
БТА