Тайните служби искат още правомощия, но срещат отпор

Ройтерс

От мерки, осигуряващи по-голям достъп на разузнаванията до средствата за комуникация и по-разширено следене на телефоните до събиране на бази данни за пътниците на самолетите – европейските правителства обмислят по-големи правомощия за службите за сигурност след нападенията миналата седмица в Париж.

Но въпреки предупрежденията, че бездействието поставя под заплаха гражданите им, плановете им се натъкват на съпротива на политически и съдебни кръгове, както и на известна доза обществен скептицизъм.

Но с каквито и нови правомощия да се сдобият шпионските служби, пресяването на масивите от разузнавателни данни, за да се определи кои заподозрени представляват реална заплаха, както и появата в последно време на „вълците единаци“, означава, че те са изправени пред наистина трудна задача. „Изключително трудно е с оглед на сегашния обхват на проблема, както и на кадровия ресурс на службите за сигурност, да се наблюдават всички потенциални заплахи“, посочи директорът на паневропейската полицейска организация Европол Роб Уейнрайт.

„Такава е болезнената действителност, която ни разкриха нападенията в Париж. Не забравяйте, че френските служби са едни от най-добрите и най-добре подготвените за борба с тероризма“, каза той във вторник пред британските депутати. Из цяла Европа правителствата обмислят как да реагират на убийствата в Париж, където въоръжени ислямисти нападнаха сатиричното издание „Шарли ебдо“ и супермаркет за кашерна храна.

Двамата братя Саид и Шериф Куаши, които извършиха атаката срещу вестника, присъстваха в базата данни на САЩ за заподозрени в тероризъм, но през последните няколко години френската полиция е отслабила наблюдението си върху тях.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА РОЛЯТА НА ИНТЕРНЕТ

От години властите предупреждават за влиянието на интернет и за това как хората вече могат се радикализират бързо чрез видеозаписи и послания, които гледат у дома онлайн, без да е необходимо да ходят в тренировъчни лагери. Гражданската война в Сирия засили тази динамика. По оценки на Европол до 5000 граждани на Европейския съюз са ходили в този регион, за да се бият, и сега са заплаха за своите родни страни.

Депутати и шефове на разузнавания от цяла Европа заговориха, че службите за сигурност имат нужда от повече правомощия, за да не се допусне да се повторят нападенията в Париж. Те посочват, че технологичният напредък притъпява способностите им за наблюдение. Миналата седмица ръководителят на британската контраразузнавателна служба МИ-5 призова отново за по-големи правомощия за следене на комуникациите на екстремистите, определяйки това като „най-голямото си безпокойство“.

„Според мен действителността днес е, че службите за сигурност не разполагат с нужния капацитет да защитят обществото напълно от този вид заплахи“, заяви шефът на Европол Уейнрайт. Той отбеляза, че силно криптираните онлайн средства за общуване засега на практика остават недостъпни за правоприлагащите органи.

Британският премиер Дейвид Камерън обеща нови закони при победа на изборите през май, по силата на които интернет доставчиците да бъдат обхванати от правила, позволяващи на службите за сигурност да следят средствата за общуване и в някои случаи да имат достъп до съдържанието им.

Предишни опити за осигуряване на това правомощие обаче бяха осуетени от по-малките коалиционни партньори на Камерън, така че няма изгледи за незабавни действия. „Всеки изминал ден, с който се отлагат предложенията в законопроекта за комуникационните данни, означава, че възможностите на хората, които се грижат за сигурността ни, намаляват и че все повече хора са в опасност“, заяви в сряда в британския парламент министърът на вътрешните работи на Обединеното кралство Тереза Мей. „Животът на невинни хора ще бъде изложен на риск“.

Подобно на партията на Камерън, консерваторите на германския канцлер Ангела Меркел също биха искали законодателство, чрез което телефонните и интернет данните да бъдат съхранявани така, че службите за сигурност да имат достъп до тях, но срещат съпротива от техните коалиционни партньори – социалдемократите.

Някои в консервативния блок на Меркел призоваха за още по-драстични мерки – например депутат от баварските консерватори, според когото Германия трябва да обмисли въвеждане на електронни етикети за предполагаеми джихадисти.

Друг иска затвор за германските бойци, които се връщат от Сирия и Ирак, посочвайки, че „правото на защита на гражданите трябва да стои по-високо от правото на свобода на водещите свещена война“.

Тобиас Плате, говорителят на германския министър на вътрешните работи, заяви, че не е време за първосигнални реакции. По думите му ще се помисли дали са нужни допълнителни мерки, но засега няма „никакви конкретни планове“. Меркел е твърдо решена да избегне враждебна реакция срещу 4-те милиона мюсюлмани в Германия.

НОВИ ЗАКОНИ ИЛИ ПОВЕЧЕ РЕСУРСИ

По подобен начин мерките в тази насока се натъкнаха на съпротива и в Испания. Нейното правителство още преди убийствата в Париж работеше по ново законодателство, позволяващо да се следят телефони свободно без съдебна заповед, както и разузнавателните служби да следят организации и отделни лица за период до две години. Планът обаче бе разкритикуван от съдии и все още е предмет на обсъждане.

Както Германия, така и Испания, се обявяват в подкрепа на нови правила за създаване на база данни на всички авиопътници в Европа, но идеята среща отпора на Европейския парламент, който се безпокои, че мярката ще наруши неприкосновеността на личния живот. Вероятно министрите на вътрешните работи от ЕС ще подновят усилията в тази посока в светлината на нападенията в Париж.

В самата Франция, която миналата година затегна законите за борба с тероризма, правителството ще предложи идната седмица проектозакон, който да улесни събирането на разузнавателни данни и наблюдението, заяви говорителят на кабинета Стефан льо Фол.

Правният акт ще позволи на полицията да поставя проследяващи устройства под колите на заподозрени, да получи достъп до компютрите и дигиталната им информация, както и да ги следи в Скайп и да поставя микрофони и камери на места, където е вероятно те да отидат.

Премиерът Манюел Валс съобщи, че личният състав на разузнавателната служба Главна дирекция за вътрешна сигурност ще бъде увеличен в добавка към вече планирано назначаване на 400 нови служители.

Министър-председателят също така иска да бъде разширена спорна пилотна програма за изолиране на затворници, свързани с радикален ислям. Пренаселените френски затвори се доказаха като благоприятна среда за радикализиране на млади мюсюлмани.

Но каквито и сведения да могат да съберат разузнавачите, остава проблемът с анализирането им и с определянето на истинските заплахи. „Често имаме информацията и разузнавателните данни, но какво да правим с тях, как да преценим важността им и да ги свържем с друга информация?“, попита Ан Джудичели, шеф на „Терориск“, парижка компания за консултантски услуги за рискове, свързани с тероризма.

Бившият топ аналитик от ЦРУ Брус Ридъл добави: „Ако не сте нарушили никакви закони, разузнавателните служби в демократичния свят не могат да ви арестуват или следят постоянно, само защото сте фанатичен джихадист. В повечето случаи не може да се предвиди само въз основа на разузнавателни данни кога някой фанатик ще се промени от радикален мислител към склонен към насилие терорист“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.