Жил де Керхов – „голият цар“ на европейския антитероризъм

Франс прес

Жил де Керхоф. Снимка: от тв екрана

Американците наистина разполагат с телефонен номер, за да искат от Европа данни за бойците на джихада – това е номерът на белгиеца Жил де Керхов. Но този „цар“ на европейския антитероризъм страда от жесток недостиг на средства.Сигурността и борбата с тероризма са изключителна компетентност на страните членки; нормите обаче са разработени и гласувани от европейските институции. Петдесет и осемгодишният Де Керхов е вече втори европейски координатор за борбата с тероризма от създаването на тази длъжност през 2004 г. след атентатите в Мадрид.

Доктор по право (той впрочем още преподава), високопоставеният европейски служител смени през 2007 г. холандеца Гейс де Врийс, излязъл в оставка поради незачитане на координаторския му пост. Твърде учтив и изпълнен с търпение, Жил де Керхов успя да преодолее остракизма на Комисията и на министрите, разви чудесна мрежа от контакти и вече няма как да бъде заобиколен.

„Жил е всичко онова, което ние не сме; ние обаче притежаваме всичко, което му липсва“, споделя висш европейски представител. „Разрешават му да говори свободно, дори непочтително“, изтъква служителят. Де Керхов работи за Съвета, представляващ държавите членки. Той предлага идеи, дава мнения, разработва даже препоръки, без да спазва задължително правилата, налагани от тежката административна машина на Комисията.

В края на ноември например външните и правосъдните министри от ЕС получиха от него 20-странична докладна записка за проблемите с „чуждестранните бойци“ – младите европейци, заминали в чужбина, за да се включат в джихадистки движения.

Изброяват се редица мерки, целящи борба срещу радикализацията на младежите и засилване на проследяването им. Приети преди повече от година, те включват създаване на общоевропейски регистър на лицата, пътуващи със самолети, и системни проверки по външните граници на ЕС за влизане и излизане на европейски граждани от пределите на общността.

Да се избягва принципът „всеки за себе си“ „Царят“ обаче е гол. В екипа му работят трима съветници и две секретарки. Настанени са в едно от крилата на сградата на Съвета в Брюксел, в тесен и забутан офис.

Кабинетът му впрочем е с дневна светлина и обезопасен. Затрупан е с папки и книги, все още неподредени, защото стопанинът е непрекъснато в движение. По време на атентатите в Париж беше в България, „транзитен маршрут към Турция, съответно и към Сирия“.

Средствата, отказвани на Жил де Керхов, се намират отсреща – в седалището на Европейската комисия. Тъкмо там са парите, с които се финансират общи инициативи, например тренировките за действия при заложнически кризи.

Жил де Керхов обаче не се чувства засегнат. „Ролите ни се допълват“, твърди той. Убеден европеец, той се обявява за общи правила и се бои страните членки да не се върнат към принципа „всеки за себе си“. „Подкрепям въвеждането на европейско законодателство срещу джихадистите, тъй като имаме нужда от общо определение, за да събираме доказателства“, наблегна координаторът тази седмица в интервю за АФП.

„Едно общоевропейско определение за джихадист би било много силен сигнал, опорна точка за всички полиции. Щом 28-те приемат една норма, тя се налага на цялата планета“, казва той. Но се оплаква: „Страните членки не ме подкрепят и приемат прибързано национални законодателства“.

Едва след тригодишни усилия е издействал да бъде приет от шефа на МИ-5 – британското контраразузнаване. Оттогава впрочем два пъти в годината го кани на заседания групата по антитероризъм, обединяваща шефовете на службите за вътрешна сигурност от 28-те страни членки на ЕС плюс тези от Швейцария и Норвегия. Все още обаче няма пряка връзка с директорите на тайните служби.

„Аз не съм политик. Изпълнявам ролята на съветник. После обаче страните членки правят каквото пожелаят“, казва Жил де Керхов.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.