Секцията за интереси на САЩ в Куба – сцена на провокации от 38 години

Франс прес

Крайбрежният булевард „Малекон“. Снимка: Любомир Любенов

Секцията на американските интереси в Куба или т. нар. СИНА през последните години бе епицентър на множество спречквания и провокации, предприети от едната или другата страна на високата й ограда, гледаща към Флорида.Под охраната на кубински полицаи и намираща се официално на швейцарска дипломатическа територия, тази внушителна сграда от стъкло и бетон се издига край Малекон, прочутия от колониалните години крайбрежен булевард на Хавана. Няма как да паркираш, нито да се разходиш край нея, без да изпиташ гнева на бдителните пазачи.

В момента СИНА и нейните 360 служители – главно кубинци, официално се занимава само с консулски операции и подкрепа на човешките права. Скоро обаче се очаква, имайки предвид сближаването между Вашингтон и Хавана, мисията да възстанови ранга си на посолство.

Закрито през 1961 г. със скъсването на дипломатическите отношения между двете страни, през 1977 г., по споразумение между Джими Картър и Фидел Кастро, американското посолство пак отвори врати като „секция за интереси“. И дълго време след това кубинските власти го смятаха за средище на подривна дейност и заговори, кроени от Вашингтон.

Под прозорците на постройката, която датира от 1953 г., се простира широка площадка с издигнат на нея подиум, получил прякора „антиимпериалистическа трибуна“. На него предизвикателно е изписан прочутият лозунг на бившия президент Фидел Кастро „Patria o muerte, venceremos!“ („Свобода или смърт, ще победим!“).

Изградена през 2000 г. по време на проточилата се дипломатическа дискусия между Вашингтон и Хавана по повод случая с Елиан – кубинско дете, спасено от американската брегова охрана през ноември 1999 г. и в крайна сметка върнато в Куба от баща му през 2000 г., – тази „протестна“ площадка, както я наричат, през миналото десетилетие бе сцена на многобройни антиамерикански демонстрации.

В източната й част се издига статуя на националния герой – освободителя Хосе Марти, сочещ с пръст към американското представителство. В ръцете му е сгушено дете, странно напомнящо малкия кубинец.

Бурното първо десетилетие на века През 1980 г. закрилата, предоставена от СИНА на близо 400 дисиденти, поискали убежище и подложени на побои, разгневи Фидел Кастро точно по време на Мариелското бягство, когато за 7 месеца в САЩ бяха експулсирани 125 000 кубинци. Гигантските демонстрации срещу правителството на САЩ събираха тогава към 5 милиона души общо в страната – кажи-речи половината население.

През 2000-те обаче конфликтите около СИНА достигнаха своя апогей. Пред 2004 г. Хавана бе направо разярена от коледната украса на мисията, в средата на която блестеше числото 75 – броят на дисидентите, арестувани през предходната година.

Дни по-късно пред фасадата бе монтиран огромен плакат със снимки от изтезания, на които американски войници подлагат задържаните в иракския затвор Абу Гариб. Кадрите бяха придружени с пояснението „Фашисти made in USA“.

След 2006 г. секцията се впусна в нови провокации, разпространявайки политически послания към населението на Куба чрез грамадно светещо табло, разгръщащо се като свитък. Вбесен, Фидел Кастро разпореди пред СИНА да бъдат вдигнати 138 черни знамена, за да скрият от хорския поглед подривните послания. Таблото угасна едва през 2009 г., месеци след като Барак Обама дойде на власт в Щатите.

За няколкото десетки американци, командировани в СИНА, задачата да представляват страната си в Куба дълго време бе рисковано начинание.

Сред американските представители, третирани най-зле от кубинските власти и държавните медии, са Вики Хъдълстън (1999-2002) и Джеймс Кейсън (2002-2005) – бивш служител на ЦРУ, удостоен през 2005 г. дори с карикатурен образ в кубински анимационен филм.

Колкото до г-жа Хъдълстън, неоснователното изключване на афганската й хрътка от конкурс по време на кучешка изложба през 2001 г. вдигна шум в целия световен печат.

От няколко години насам взаимните нападки и предизвикателства са намалели, отразявайки напредващото разведряване в отношенията между двете съседни страни, разделени само от 170-километровия Флоридски пролив.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.