Как се въоръжава Румъния

Клаус Йоханис. Снимка: от тв екрана

Румъния се намира сред малкото страни от Европейския съюз, които отпускат 2 процента от брутния вътрешен продукт /БВП/ за отбрана. Това правят също големите сили като Франция и Великобритания – 2,2 процента от БВП през 2013 г., Гърция – 2,5 процента и Кипър – 2,1 процента, според данни на Световната банка. Германия е отпуснала едва 1,3 процента от БВП през 2013 г. за военни разходи.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи след срещата с президента Клаус Йоханис едно изявление, което би трябвало да прозвучи като алармен сигнал в ушите на гражданите, а не като похвала, както беше предадено в пресата: ако Румъния може, тогава това е доказателство, че всички съюзници могат.

С други думи, ако Румъния, която се намира на опашката на ЕС по отношение на заплатата или стандарта на живот, може да направи това, тогава скандинавските страни, от където идва и Йенс Столтенберг и чиито индикатори по отношение на демокрацията и жизнения стандарт са отлични, но които отделят около 1 процент от БВП за отбрана, трябва също да могат. Северните страни могат, но не искат, защото имат други приоритети.

И (американският помощник-държавен секретар по европейските и евразийските въпроси-бел.ред.) Виктория Нюланд беше доволна от политическия консенсус за 2 процента за отбраната, макар че това не е сред приоритетите на гражданите, които продължават да очакват процъфтяването на държавата на благосъстоянието, за която мечтаеха през 1989 г.,когато излязоха на улицата, за са сринат тоталитаризма на Чаушеку. И е очевидно, че отпуснатите пари ще отидат за военни технологии от развитите страни.

Икономистът Лучиан Исар е напълно прав, когато казва, че щом все пак сме взели това решение, парите би трябвало поне да бъдат инвестирани в румънската отбранителна промишленост, за да създадат работни места примерно за производителите на блиндирани бронетранспортьори „амфибия“ в завода Аутомеканика Морени (окръг Дъмбовица).

В качеството си на гражданин на тази страна бих била по-горда, ако моята страна имаше толкова добра образователна система, колкото е финландската, или ако следваше Франция не по размера на бюджета за военните разходи, а за да излезе успешно от демографския преход. Социологът Мариус Лазар искаше в една публична дискусия на Фондация „Фридрих Еберт“ национален пакт за демографията, придружен от интегрирана стратегия, при условие че през 2090 г. Румъния ще има при настоящия си демографски ритъм едва 7 милиона граждани.

Вместо с национален пакт за демографията, който да предложи активна политика за стимулиране на раждаемостта, както във Франция, за подобряване на системата за обществено здравеопазване за удължаване на продължителността на живота, за реинтегриране на възрастните хора в полето на труда, Румъния се гордее с пакт за въоръжаване. В една криза на обществените блага, които изглеждат преднамерено зле управлявани с цел да бъдат приватизирани, Румъния излиза на шопинг за военна технология.

Неотдавнашният пакт за отбраната, първото действие на новия президент Клаус Йоханис, е пример за това, което се случва когато други определят националните ти приоритети. Вижда се от Луната, че Румъния няма нужда от Мистрал, а от демографски пакт.

Похвалата от НАТО, от Държавния департамент, от МВФ или Европейската комисия за някои политици, заемащи държавни постове, е по-важна от националните интереси.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.