Турция – страх от радикален ислям
в. Тудейс заман
В неделя на три различни места в Истанбул бяха извършени три бомбени нападения. Бомбите бяха самоделни и за тях бяха използвани газови запалки, бензин и други материали, достъпни за всеки. Както може да предположите, взривовете предизвикаха голяма паника. Опасявайки се, че може да бъдат нападнати големи търговски центрове, хората промениха социалния си живот.Големите молове – които представляват витрината на икономическата политика на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) – бързо опустяха.
Предполага се, че нападенията в неделя са дело на Кюрдската работническа партия (ПКК), но всички се страхуват от радикални ислямистки организации като „Ал Каида“ и „Ислямска държава в Ирак и Левант“. Вероятно различен вид ислямофобия, която би могло да бъде определена като радикална ислямофобия, бързо се разпространява в мюсюлманския свят.
Официалното осъждане на нападенията над „Шарли ебдо“ бе помрачено от ударението върху богохулството на сатиричното списание. Въпросът за това кое стои на първо място има логика, отразена в изявленията. Когато в. „Джумхуриет“ реши да препечата първата страница на „Шарли ебдо“, това беше сметнато за внасяне на дебата за обиждането на Пророка.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган е политик популист, който щедро използва фигури от исляма, за да изпраща определени послания на масите. Всъщност той побърза да изправи едно срещу друго „уважението към религиозните ценности“ и нападението над „Шарли ебдо“. Докато забавляваше млади бизнесмени в палата си миналата седмица, той каза: „Стотици хиляди биват избивани в Сирия. Онези, които не си мърдат пръста за тези жертви, сега жалеят за смъртта на 12 души. Това не ни звучи много убедително“.
Това поучение подхожда напълно на типичния популизъм на Ердоган. Около 300 хиляди души бяха убити в гражданската война в Сирия. Международната общност не предприе действия, за да спре убийствата, а призивите за хуманитарна намеса останаха без отговор.
Навсякъде по света мюсюлманите страдат от натиск, преследване и обиди. Противопоставянето на 300-те хиляди жертви в Сирия и на жертвите от нападението на Ал Каида в Париж и обвиняването на Запада в лицемерие е послание, което ще прозвучи добре в ушите на мюсюлманите. Но прекалено разводненият вариант на ислямистки популизъм на Ердоган е дълбоко пропит с евтина демагогия и изобщо не е убедителен.
А онази частица, която не е убедителна, е доста очевидна: Отговорните за смъртта на една голяма част от 300-те хиляди хора, убити в Сирия, са същите като онези, избили 12-имата души в Париж. В Сирия мюсюлмани убиват мюсюлмани.
Онези, които надигат оръжието, за да прережат гърлата на жертвите си, крещят: „Аллах е велик“, докато жертвите нашепват последните си думи: „Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият Пророк“. Онези, които избиха голям брой мюсюлмани, включват предимно такива, които възприемат религиозния начин на мислене на братята Куаши от нападението над „Шарли ебдо“. Дори джихадистки организации обявяват война едни на други и убиват членове на съпернически групировки.
Докато мюсюлманският свят извършва самоубийство в целия този хаос, а останалата част от света също бива въвлечена, не е нищо друго освен евтин популизъм въпросът да се представя като кръвна вражда и да се правят сравнения с броя на жертвите в двата лагера. Този популизъм не предлага нищо по отношение на реалната заплаха за мюсюлманските държави.
Докато подбира думите си, Европа пренебрегва важен факт – че мюсюлманските страни са изправени пред същата заплаха като Европа от радикален тероризъм. Нещо повече, и мюсюлманските държави трябва да използват същите методи, които и Европа ще вкара в действие, за да се справят с тази заплаха.
Няма друго решение освен взаимно разбирателство и мирно съжителство на различията. Сред мюсюлманските страни най-голяма е заплахата за Турция. Нужни са повече демокрация, повече свободи и свобода на изразяване, гарантирани от закона, които да доведат до по-голямо взаимно уважение и разбиране. Турция е най-подходящият кандидат да произведе и разпространи мирни интерпретации на исляма на фона на радикалната ислямофобия.
БТА