Огромният дълг на Гърция очаква победителя в изборите

Франс прес

Необходимото съкращаване на гигантския гръцки дълг ще бъде поставено на дневен ред независимо кой е победителят на парламентарните избори в неделя, смятат анализаторите, предвиждайки нови главоболия за европейците.Излизане на Гърция от еврозоната – сценарий, споменаван отново в последно време – се преценява като малко вероятен от повечето анализатори. Но отвъд вероятно удължаване на спасителната програма, се поставя въпросът за състоянието на дълга, който достигна 177,7 процента от БВП през 2014 г.

Алексис Ципрас, лидерът на радикалната лява партия СИРИЗА, иска, ако бъде избран, да сложи край на мерките за икономии и желае голямо преструктуриране на дълга, което сериозно безпокои редица европейски столици.

Атина живее от 2010 г. с помощи от международните й кредитори, които се ангажираха да й предоставят близо 240 милиарда евро в замяна на драстични мерки за икономии. Страните от еврозоната са тези, които държат най-големия дял от гръцкия дълг, било пряко, било чрез Европейския фонд за финансова стабилност.

Германският министър на финансите Волфганг Шойбле многократно предупреди, че Гърция трябва да спазва своите обещания. Финландският премиер Александер Стуб увери, че ще се противопосотави твърдо на всеки опит за отписване на гръцкия дълг.

Макар идеята за отписване засега да не е на дневен ред, много икономисти се обявяват поне за преструктуриране, тъй като „дългът е толкова висок, че бъдещото правителство няма да бъде в състояние да продължи да го изплаща“, обобщава Пол дьо Грау, преподавател в Лондон скул ъф икономикс.

Въпросът не е нов. Още от ноември 2012 г. министрите на финансите от еврозоната обсъждаха допълнителни мерки, за да „се осигури надеждно съкращаване на коефициента на гръцкия дълг“, ако страната успее да постигне първичен бюджетен излишък, тоест извън обслужването на дълга.

Това се случи през 2014 г. и би трябвало да се повтори през 2015 г., подчертават двама анализатори от европейския изследователски център „Брьогел“ – Жолт Дараш и Пиа Хютл.

Следователно условията са налице.

Но „няма толкова възможност за действие отвъд това“ за предоговаряне на дълга, подчертава европейски дипломатически източник. МВФ, който е сред кредиторите на Атина, призна, че състоянието на гръцкия дълг е източник на „сериозно безпокойство“ и призова европейските си партньори да й „предоставят допълнително облекчение“.

Но институцията във Вашингтон изключи да направи подобно нещо. Нейната директорка Кристин Лагард се изказа недвусмислено в интервю в понеделник за в.“Айриш таймс“. „Един дълг е дълг, това е договор. Обявяване на дефолт, преструктуриране, промяна на условията има последици върху подписа“ на една страна и върху „доверието в този подпис“, предупреди тя.

Колкото до Европейската централна банка (ЕЦБ), която изкупи част от гръцкия дълг на пазара, тя не може да се намеси по законови причини, предупреди един от нейните ръководители, французинът Беноа Кьоре.

Европейците вече направиха много, припомнят икономистите от „Брьогел“: намаляване на лихвените проценти, удължаване на срока на заемите, който средно надхвърля 30 години, прехвърляне на Атина на печалбите, които ЕЦБ реализира от повторната продажба на гръцките облигации, 10-годишен мораториум върху връщането на дълга. Симулирайки подкрепа, те оценяват, че е възможно да се сведе гръцкият дълг до ниво около 160 процента.

Ниво, което ще остане опасно високо и ще бъде достигнато едва след няколко десетилетия.

Без да се брои това, че при всички случаи съкращаването на дълга „ще зависи от растежа на страната“, подчертава дипоматически източник – растеж, който самият е зависим от бремето на обслужване на дълга.

Според Пол дьо Грау отказ от облекчаване на дълга би било грешка, тъй като това „ще осъди Гърция на много години трудности и ще насърчи екстремистките политически движения“, което „ще разстрои еврозоната като цяло“.
БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.