„Ислямска държава“ смята да открие втори фронт в Киргизстан и Узбекистан

в. Независимая газета

Карта с мечтания в бъдеще Ислямски халифат, който искат да създадат ислямистите.

Казахстанският президент Нурсултан Назарбаев обсъди проблемите на тероризма и екстремизма с Нуртай Абикаев, шефа на Комитета за национална сигурност, съобщи вчера пресслужбата на държавния глава. Назарбаев разпореди нови мерки за укрепване на държавната граница – главно защото радикалното движение „Ислямска държава“ (ИД) действа все по-активно в Централна Азия.Съобщено бе, че ръководството на ИД отпуска 70 милиона долара за дестабилизиране на региона. ИД цели най-вече да дестабилизира ситуацията във Ферганската долина – в южните части на Киргизстан и Узбекистан. Това съобщи вчера на пресконференция в Бишкек Кадир Маликов, директор на аналитичния център „Религия, право и политика“.

В ИД е формирана бойна група „Мавераннахр“, включваща представители и доброволци от Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. Тъкмо този централноазиатски отряд ще получи парите, за да организира с тях терористични атентати в региона, разказа експертът. „Сведенията не са потвърдени засега, но получаваме сигнали. По наши данни, ИД се кани да дестабилизира ситуацията в Узбекистан чрез Южен Киргизстан, което поставя Киргизстан в застрашената зона“, каза Маликов.

Още на 26 септември 2014 г. впрочем лидерът на екстремисткото „Ислямско движение на Узбекистан“ (ИДУ) Усмон Гозии заяви, че се обединява с ИД – в този контекст намерението Узбекистан да бъде „взривен“ не изглежда неправдоподобно. И това само по себе си е очевиден риск за Централноазиатския регион.

Шефът на службата за стратегическо планиране към Асоциацията за крайгранично сътрудничество Александър Собянин напомни, че ИД е проект на американските тайни служби, формално контролиран от уахабитите. А всички уахабитски монархии от Персийския залив са икономически самостоятелни страни, но без самостоятелна военна политика. В Саудитска Арабия, Катар и Кувейт са разположени десетки мощни американски военни бази, включително едни от най-големите в цялата система от бази на САЩ по света.

Тъй че ИД си поставя по-мащабни цели от дестабилизация на Узбекистан. Вече бе заявено, че движението разглежда като крайни точки татарско-башкирските региони на Русия и Казахстан.

„В Казахстан имаше бурни дискусии по повод излъчен през декември видеоклип, в който казахски деца се занимават с бойна подготовка. И на 11-годишна възраст тези „ислямистки полпотовци“ вече са твърдо убедени, че имат за задача да ликвидират врагове. Много сериозна заявка. Разпространен беше и друг клип, демонстриращ бойната подготовка на казахи средна и старша възраст. Показано бе също как ги подкрепят жените на тези бойци, пристигнали от различни градове в Казахстан: Уралск, Актюбинск, Кзълорда“, разказа Собянин.

„По-рано въоръжените бойци, базирани в Афганистан и Пакистан, бяха избрали за обект две страни, Таджикистан и Киргизстан – като плацдарм за удар срещу Узбекистан. Но се разбра, че тази държави са само част от общата цел. Вече става дума за страни като Казахстан, Туркменистан и Русия. Каквото и да говорят днес казахстанските политици за курса на държавата, САЩ и уахабитските им съюзници вече не виждат в Казахстан страна, която не бива да закачат. В очите им Казахстан е станал член на Евразийския икономически съюз, съответно светският режим там трябва да бъде премахнат. Естествено това е практически невъзможно, но в случая говорим за цели и задачи“, добави Александър Собянин.

Туркменистан също е публично провъзгласен обект на военна атака за северноафганистанските бойни отряди. Според експерта, дестабилизацията на Централна Азия цели по-специално да възпрепятства развитието на Евразийския икономически съюз. На друго мнение обаче е Александър Князев, специалист по Централна Азия и Близкия изток. „Според мен, слуховете за триумфално настъпление на ИД в Ценрална Азия са силно преувеличени“, заяви той.

„Първо, след като успя да вземе под контрол територии в Ирак и отчасти в Сирия, днес движението гледа да се закрепи в извоюваното вече пространство. Второ, основните вектори в по-нататъшното му движение минават все пак през Близкия изток, както сочат косвено и скорошните битки в гранични райони от Саудитска Арабия. Където впрочем за разлика от Централна Азия, дори от Афганистан, ИД може да получи безпрецедентна масова подкрепа – според някои, към 80 процента младежи в саудитското кралство споделят идеите на групировката. Адепти на този вид джихадизъм безспорно има и в нашия регион, но тук изобщо няма шанс за подобна масова подкрепа“, казва Князев. Твърде се надценяват според него и възможностите ИД да сътрудничи с афганистанските талибани или с ИДУ.

„Всички организации от нейния тип развиват мощна конкуренция помежду си. ИДУ в Афганистан например има нужда от текущи доходи: бойците му припечелват с примитивен рекет, придружаване на контрабандни пратки, въоръжени обири. И получат ли поръчка (преки възложители са главно арабските страни, напоследък изпъква Катар), действащите вече организации едва ли ще склонят да делят с пришълци от Близкия изток“, обясни специалистът. Той отхвърля мненията, че в групировките цари единство, солидарност и сплотеност. Крайно изострената конкуренция, борбата за влияние между тях често прераства и във въоръжени сблъсъци – тук не помага никаква идеология.

„Във Ферганската долина, особено в киргизстанската и таджикистанската й част, действат твърде активно редица други екстремистки и терористични групировки. Киргизстан например назначава дори в силовите си структури хора от „Таблиги Джамаат“, забранена в Казахстан, Русия, Узбекистан и Таджикистан. ИД може би ще се опита да дестабилизира ситуацията и тук-таме в Централна Азия, но не и с преки действия, нито ще използва само бойците, които се връщат у дома от Ирак или Сирия“, посочи Александър Князев. Експертът е убеден, че рискът се дължи на протестния потенциал в самите страни от региона – той ще улесни вербовката на нови последователи и за ИД, и за всяка друга подобна организация.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.