Защо съдиите обявиха за невинен президента Йоханис

в. Ромъния либера

Клаус Йоханис. Снимка: от тв екрана

Всички кметове, които бяха съдени по подобни дела като президента Клаус Йоханис, загубиха процесите и бяха обявени за несъвместими. Съдиите от Върховния касационен съд имаха сложна мисия, в която нямаше как да се интересуват само от самия случай.

Клаус Йоханис имаше категорична победа на изборите на 16 ноември и огромна вълна от народна подкрепа и тъкмо затова не беше дадено решение веднага, защото, ако беше положително за новия президент, щеше да се каже, че е ефект от масовата симпатия, на която се радва, а ако беше отрицателно, можеше да предизвика улични протести. Нима можеше правосъдието да обяви за невалиден народния вот? И с какви рискове? Същевременно правосъдието трябва да бъде с вързани очи и да отсъжда само казуса, без да се интересува от последиците. Дилемата на съдиите може би беше решена включително чрез отказ от мита за сляпото правосъдие и чрез отсъждане на делото на президента с придържане не към буквата на закона, а към неговия дух.

Клаус Йоханис беше обявен за несъвместим от Националната агенция по прозрачността /НАП/ през 2013 г., защото е участвал в общите събрания на акционерите на дружествата „Водоснабдяване и канализация“ и „Пазари“. Според закона за НАП постът на местните избранници е несъвместим с длъжността на представител в общите събрания на компании от местен интерес. Конституционният съд реши миналия месец, че тази разпоредба е конституционна, но бившият кмет на Сибиу се защити, като каза, че „Водоснабдяване и канализация“ е регионална, а не местна компания, както казва законът, а що се отнася до дружество „Пазари“, той не е имал мандат за представителство в общото събрание на акционерите.

Нещата са по-сложни, а след това решение на Върховния касационен съд, което обяви Йоханис за невинен, може би законът за НАП трябва да бъде изяснен. Нормално би било кметовете да присъстват, когато се вземат решения, свързани с обществените услуги, засягащи бъдещето на градовете, които ръководят. Само че в Румъния традицията на споразуменията под масата направи така че много кметове да работят с тези дружества за собствения си интерес, да уреждат благоприятни договори за семействата си и за политическата клиентела. Всяко изменение на антикорупционните закони обаче е трудно в Румъния, защото резултатите не винаги водят до по-голяма последователност, а отварят повече вратички за бягство за онези, които са тренирани да работят на ръба на закона.

Решението за невинност в случая на Йоханис може да потисне останалите кметове, обявени за несъвместими, които нямат други пътища за оспорване и които вече загубиха креслата си. И няма да разберат защо президентът спечели, а те загубиха. Съдиите от Върховния касационен съд имаха на своя страна както аргументацията на колегите си от Апелативния съд в Алба Юлия, които обявиха Клаус Йоханис за невинен миналата година, така и мотиви, свързани с националния интерес. Съществуваха, разбира се, и възможности за замразяване на ситуацията, както обясниха местните конституционни специалисти, но с едно отрицателно решение или със замразен процес Клаус Йоханис щеше да бъде един уязвим президент.

Върховният съд отсъди смело, защото в действителност не ставаше дума нито за корупция, нито за някакво престъпление, а за една ситуация, подлежаща на интерпретация според закона за НАП. Какво би се случило, ако съдиите бяха останали блокирани в клишетата, внушени от НАП? Трябваше ли Клаус Йоханис да се откаже от мандата си, поставяйки моралните ценности над поста така, както казваше по време на предизборната кампания? Или цялата работа щеше да бъде консервирана, оставяйки на опонентите на президента отворен път за евентуален импийчмънт? Подобна перспектива щеше да направи от президента на Румъния един слаб човек и вътре, и навън, без сила за преговаряне и без перспективата да има ефективен и цялостен мандат.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.