Конфликтът в Донбас може да препречи пътя на Украйна към НАТО и ЕС
в. Независимая газета
Подновените военни действия в Донбас са знак за сериозна криза в Минския процес. Пре есента страните подписаха пакет от споразумения за спиране на огъня. Опитите за пълноценни преговори с помощта на външни посредници обаче приключиха с неуспех. Боевете за летището в Донецк и въздушните атаки на украинската авиация срещу Горловка прераснаха в мащабни сражения почти по цялата „линия на примирие“.
Графикът от Минск за разграничаване на страните под контрола на ОССЕ, одобрен на 13 ноември 2014 г., бе провален.Но колкото и да са трагични, бойните сблъсъци са тактически ориентирани. Киев направи безуспешен опит да си възвърне Донецкото летище и да изравни линията на фронта край Горловка. За Новорусия стратегическа цел е да отдалечи позициите от Донецк и може би да превземе Мариупол.
Засега и двете страни не могат да осъществят по-мащабни задачи. Киев няма армия, способна да реши конфликта със сила; Новорусия също няма сили за настъпление към областните центрове в Източна Украйна. Страните решават откъде да мине демаркационната линия между Украйна и Новорусия – край Донецк и през Дебалцево или малко по на запад, например отвъд Мариупол и Краматорск.
Най-вероятно е конфликтът в Донбас да бъде замразен. Опълченците трябва да наложат на Киев наистина действащо споразумение за примирие, изтегляне на тежката бронирана техника и формиране на „коридор за сигурност“. Администрацията на Петро Порошенко използва засега двояка тактика – Киев подписва такива споразумения, но не бърза да ги изпълнява. Първо, защото украинският президент се страхува от бунт на радикалите и най-вече на националните гвардейци, върнали се от фронта. Второ, премиерът Арсений Яценюк е убеден привърженик на партията на войната. Но всяко тежко поражение на украинските сили може да промени нещата. Киев ще се стреми да спре военните действия, щом стигнат определена черта, за да предотврати нарастване на хаоса.
Прогнозата, че ще има опит за замразяване на конфликта, се потвърждава от запазването на институцията външни посредници. Все още се търси група преговарящи, с които биха могли да водят диалог и Киев, и Новорусия. През юни се образува „нормандският формат“ – контактна група, включваща Русия, Франция, Германия и Украйна. Този вариант не проработи, защото Берлин подкрепяше твърде силно политиката на Порошенко. През декември видяхме опит да бъде допълнен с „мински формат“ – Порошенко се срещна с президентите на Беларус и на Казахстан. Новото примирие, ако бъде подписано, ще е опит диалогът да бъде подновен с участието на група външни посредници.
Едно примирие в Донбас неизбежно ще постави въпроса в какъв формат ще преговарят Киев и народните републики. Теоретично тук са възможни два варианта.
Първият е замразяване на конфликта по модела на Приднестровието. В този случай тъкмо групата външни посредници ще посочи формата, в която да съществуват съвместно Украйна и Новорусия. Ако при бъдещи разговори страните склонят на този вариант, ще последва продължителен – за години напред, преговорен маратон. В рамките му ще се обсъжда преформатиране на Украйна с оглед да стане или федерация, или конфедерация.
Московският меморандум от 1997 г. открои резки различия между приднестровския конфликт и другите замразени конфликти в постсъветските територии. Приднестровието заяви, че смята да гради връзки с Кишинев в рамките на единна държава (вместо да създаде собствена държава като Абхазия, Южна Осетия и Нагорни Карабах). И обликът на бъдещата молдовска държавност отпадна от дневния ред на преговорите. Може би лидерите на Украйна и на Новорусия ще подпишат някакъв меморандум, че предвиждат да развиват отношения в една обща държава.
Но за да бъде осъществен този план, радикалите в Киев трябва да напуснат властта. Тази стъпка се вписва в приднестровския модел – за да започнат преговори по конфликта в Приднестровието, тогавашният молдовски президент Мирча Снегур напусна поста и бе сменен от по-лоялния Петру Лучински. Може да припомним и друг пример. Президентът на Грузия Едуард Шеварднадзе трябваше да започне труден диалог с Абхазия след войната в региона, затова се наложи през 1993 г. да отстрани от властта тогавашния министър на отбраната генерал Тенгиз Китовани: нямаше как абхазците да седнат с него на преговорната маса. Ако обаче радикалите останат в украинското ръководство, след време нищо чудно „партията на войната“ да се насочи към ново военно настъпление.
Втори вариант за уреждане в Украйна е карабахският. Той също предполага група от външни посредници, които тежко и мъчително да обсъдят процедура за развод между Украйна и Новорусия. Тогава като посредник може да се очертае нещо, наподобяващо Минската група на ОССЕ за Карабах. Конфликтът в Донбас поддържа Украйна във „висящо“ положение.
Заради този замразен конфликт страната не може да бъде приета нито в НАТО, нито в партньорството с Евросъюза. Четирийсетмилионната държава всъщност е на път да повтори съдбата на Грузия, която също „виси“ – заявява, че смята да се интегрира със Запада, но технически не може да го направи. При това положение дневният ред на всички международни формати ще бъде сведен до мониторинг на ситуацията в Донбас. И политическият процес де факто ще бъде блокиран. /
БТА