Крал Абдула и неговата стратегия на баланса

Саудитският крал Абдула. Снимка: официален сайт

В стремеж да запази властта си, кралят на Саудитска Арабия, починал вчера на 91 (б. ред.: ненавършени) години, прояви умение да съчетава традиции и реформи. Абсолютен монарх, той предприе някои промени, за да успокои обществото, зажадняло за демокрация. И полагаше усилия да възпира с всички средства заплахата откъм Иран.

* * *

Саудитският крал Абдула, починал току-що на 91-годишна възраст, успя да изпълни своята мисия – да запази монархическото управление с цената на постоянно балансиране и компромиси.

Поел официално властта през 2005 г., когато умира брат му Фахд, той управлява на практика 9 години, след като мозъчен удар порази Фахд през 1996 г.

Полубратята изобщо не си приличаха. Фахд бе отдаден на всевъзможни излишества. Абдула минаваше за благочестив, скромен човек и малко нещо провинциален. Веднъж при посещение в Хонконг, например, той се качи в автобуса на делегацията по анцуг и гологлав – нещо небивало за саудитски монарх.

Абдула безспорно е рожба на племенната политика, водена от Абдул Азиз бин Сауд – основателя на модерното кралство. Той е единственият син на краля от местна принцеса, чието могъщо племе шаммар населява още Ирак и Сирия. Неин първи съпруг впрочем е бил… най-големият съперник на Абдул Азиз – емир Сауд, глава на фамилията Рашид, разгромен от Абдул Азиз през 1921 г. Също както при европейските монархии, саудитците виждат в брака предимно политически инструмент.

Щом новият крал поема реално държавното управление, Саудитска Арабия очаква той да е един преходен суверен, последван от неколцина други. Абдула вече е на възраст, а властта се предава от брат на брат сред многобройните синове на Абдул Азиз, най-младият от които е на повече от 70 години.

Кралят обаче държи скромно, но здраво кормилото всред вихрушките, поставил си две основни цели: във външната политика – да сдържа иранската заплаха, а вътре в страната – да я отвори към съвременния свят, без обаче да рискува властта на саудитската династия.

Благоразумна политика, водена с одобрението на цялата братска общност. Решенията й се вземат с консенсус и винаги надделяват над всички ежби между братята – и въображаеми, и действителни. Над всички други съображения се поставя оцеляването на единствената управляваща династия, дала името си на цяла страна (като изключим Лихтенщайн).

Той изпраща войските си да смажат бунта в съседен Бахрейн Тази сплотеност става още по-важна, щом бъде застрашена властта на саудитската династия. През 2003-2004 г. заваляват петиции от протестни активисти, проповедници, интелектуалци и адвокати с искане за конституционна монархия. Те поставят под въпрос властовия монопол на фамилията Сауд, легитимиран от официалния духовен елит.

По същото време Осама бин Ладен – саудитецът, стоящ зад атентатите от 11 септември и прокуден в Афганистан – решава да разпали война в сърцето на собствената си родина. Терористични атентати с почерка на Ал Каида поразяват резиденциите на представителите на западни държави, а също и на саудитци, по-специално хора от Националната гвардия.

Политическият гений на Абдула проличава в различното отношение към различни бунтовници*. Срещу подобните на Бин Ладен той хвърля службите за сигурност, подпомагани понякога от племенни милиции. Претърпели военно поражение, джихадистите се оттеглят в изгнание – в съседен Йемен. Но щом види пред себе си мирни опоненти, суверенът използва първо тояга – хвърля ги в затвора от време на време – а после и морков.

Успява да укроти някои с различни привилегии. Някои се стремят на първо място да участват в религиозната власт; мечтите им се сбъдват. Днес в Саудитска Арабия съществува не една, а две религиозни йерархични системи. Освен традиционните улеми (мъдреци), безусловно подкрепящи властта, на почит са и бившите протестиращи, включително някогашни „Мюсюлмански братя“ – думата им се чува често, например щом се обсъжда образователната реформа или правото на жените да шофират. Засега те вече не настояват за дял от политическата власт, но идеите им все така присъстват в обществото.

Това ново съдружие е сред причините Саудитска Арабия да избегне „Арабската пролет“. Привлечените от режима бивши противници спазват уговорките и вече не зоват за сваляне на монархията. Неколцина демонстранти понечиха да излязат на улицата, но бяха арестувани на мига. Така както и групичка, направила опит да регистрира политическа партия – нещо строго забранено в кралството. Монархът не може да понася тази „пролет“. Той подкрепя докрай Хосни Мубарак и Бен Али, когото приютява в Саудитска Арабия след свалянето му.

Защо тогава подпомага сирийската революция – дори се кани да въоръжи въстаниците? Противоречието е само привидно: саудитското кралство цели единствено да отслаби един режим, съюзен с Иран. Иранската ядрена заплаха е обсебила цялата външна политика на Рияд. По същата причина Абдула изпраща войските си да смажат бунта в съседен Бахрейн. Демонстрантите там са главно шиити като иранците, а монархията – сунитска, както и в Саудитска Арабия. И саудитският монарх се страхува най-вече заразата да не засегне собственото му шиитско население в източните области, където има най-много петролни кладенци.

Палестинската политика на краля също дава възможност за прочит през „иранската“ призма. Абдула използва целия си авторитет в множество опити да помири враждуващите братя в Палестина не за друго, а за да намали влиянието на Техеран върху Хамас: кралят бленува да изтръгне сунитското движение от този противоестествен според него съюз. Рияд гледа толкова сериозно на иранската бомбена заплаха, че се разпространяват слухове, че той е сключил тайно споразумение с Пакистан, за да получи при нужда ядрени бойни глави от Исламабад.

Иначе Абдула не е посегнал на основното за саудитската външна политика – пакта, подписан през февруари 1945 г. в Суецкия канал на борда на американския крайцер „Куинси“ от баща му, крал Абдул Азиз, с президента Рузвелт. Документът осигурява на кралството защита срещу петрол. През управлението на Абдула, също както и по време на предшествениците му, Саудитска Арабия съдейства за регламентиране на петролните цени, като произвежда максимално възможния обем за страната.

В самото кралство Абдула се опитва да осъществи надеждите на младото поколение (половината саудитци са под 25 г.), което се отваря към света и общува чрез Фейсбук: създава Консултативен съвет, провежда частични местни избори, организира „Национален диалог“ под формата на конференции с жените, с младежта и дори с представители на шиитите, учредява официално сдружение в защита на човешките права. На журналисти с модерни възгледи се разрешава да критикуват в уводни статии ексцесите на духовната полиция или да настояват жените най-сетне да получат право да карат коли.

Нови градове и скоростни влакове Пред външния свят суверенът също демонстрира воля да проправи за Саудитска Арабия път към съвременния свят. Той възвеличава отново доислямското минало на страната и стига дотам, че изпраща в Лувъра експозиция с творби на изкуството, създадени далеч преди раждането на Пророка. Това е опит да намери отново за страната място в историята, да създаде нация, която да не се определя само чрез религиозната си идентичност, произтичаща от радикална интерпретация на исляма.

По същите причини Абдула покровителства „междурелигиозния диалог“, приканва свещеници да разговарят с имами и сам стиска ръката на един равин по време на симпозиум в Мадрид. Всички тези конструктивни стъпки обаче достигат бързо своите граници. Диалогът с другите религии не означава да се разреши градежът на църкви в саудитските земи, при все че там живеят мнозина филипински работници. В политически план страната живее постарому, като почти абсолютна монархия. Суверенът царства – и управлява. Монархът същевременно е и министър-председател.

Основните министерства са все така в ръцете на братя или братовчеди на краля, или пък на техни деца. Принцовете – няколко хиляди на брой – запазват своите привилегии. Делът от петролните доходи, който отива директно в семейството, остава тайна. Няма особени промени и във всекидневния живот. Жените все още чакат правото да хванат волана. А в първия университет със смесено обучение следват само няколко десетки студенти.

Крал Абдула се опита да промени всичко, за да не се промени нищо – също като героя от „Гепардът“ на Лампедуза. С което изложи на риск бъдещето. Безработицата надхвърля 20 на сто.

Големите проекти, лансирани от краля – строежът на нови градове и високоскоростни железници – разчитат на работна сила от чужбина. „Саудизацията“ на работните места – заместването на чуждестранните работници със саудитски, е затруднена от бремето на традициите и недостатъчното образование на младежта.

Някои следват духовниците, протестирали преди срещу властта, и мечтаят за политически промени; множество други обаче имат профили във Фейсбук и са отворени към света – те копнеят за повече свобода във всекидневието, искат да се изтръгнат от саудитската скука – едно задушаващо общество, отреждащо твърде малко пространство на своите младежи. Предизвикателство, което е част от наследството на един крал, успял най-вече да управлява дълго.

БТА

* бел. изд.: Вж. книгата „Саудитските ислямисти – едно неуспешно въстание“ от Стефан Лакроа (Les Islamistes saoudiens, une insurrection manquee, par Stephane Lacroix, Presses universitaires de France)