Журналистика на п(р)очит
Има вероятност, ако съм жив и здрав, да си направя подарък за 60 годишнината на 16 април с представяне на книгата, която пиша в момента. Идеята ми, разбира се, не е уникална. Ето защо реших да се поуча от опита на други, минали по този път.
Взимам за образец дописката на в. „Преса”, който разказва как Валерия Велева, навършила наскоро 60 г. , е била почетена по невероятен, уникален, феноменален, невиждано почтителен начин от величия в българската политика. Сред тях липсва единствено Ахмед Доган, който обвини „Мадам В” в продажност и намеквайки за лични познания по въпроса си развила дългогодишните близки отношения с нея.
Така или иначе, факт е, че Валерия Велева е постигнала следния връх, описан от в. „Преса”:
„Само Валерия Велева е способна да събере на едно място двама президенти (Петър Стоянов и Георги Първанов), един вицепрезидент (Маргарита Попова), двама премиери (Георги Атанасов и Бойко Борисов) и петима председатели на Народното събрание (Благовест Сендов, Огнян Герджиков, Борислав Великов, Михаил Миков и Цецка Цачева). Това се видя на празненството по случай юбилея на журналистката и премиерата на книгата й „Рани от власт“ в ресторант „Форум“ в НДК.
Огромното заведение едва побра приятелите на Валерия от всички политически разцветки, които вдигнаха наздравици за авторката. Облечена в черна дълга рокля с апликации в старо злато, Велева посрещна не просто обектите на 46-те интервюта с политици и интелектуалци, включени в книгата, а хора, които са се изповядвали пред нея.
Самата журналистка също се развълнува при признанията в любов и уважение от най-близките й хора на видеостена – от писателя Любомир Левчев, главния редактор на „Преса“ Тошо Тошев, от колеги, нейни приятели от различни медии.
По гостите на Валерия Велева спокойно можеше да се състави издание „Кой кой е в съвременна България“. Премиерът Бойко Борисов пристигна с огромен букет и широка усмивка и пожела: „Да е жива и здрава и все така да продължава. Да е умна, да е щастлива и внучето й да е живо и здраво. Журналистите ги оценяват читателите, но щом аз съм тук, личи моето уважение към Валерия.“
Министърът на културата Вежди Рашидов се поддаде на емоцията: „Вече 40 години пътищата ни се срещат, влизала е в душата ми по пантофи. Затова й желая още дълги години да е жива и здрава, защото имаме нужда от нея. Тя е от малкото задълбочени, талантливи журналисти.“
Вицепрезидентът Маргарита Попова не бе изненадана от яркото съзвездие приятели на юбилярката. „Познавам добрите й качества и едно от най-хубавите неща, които виждам в нея, е нейната прямота. Тя обича човека, освен че го разбира.“ Кметът на София Йорданка Фандъкова усмихнато заръча на Валерия да има сили и това, което тя отправя като послания към всички, да се подкрепя от повече журналисти и да се изпълнява от повече политици.
Един от близките приятели на Валерия – Кеворк Кеворкян, заяви, че живеем във време на евтини приказки и единственото ни спасение е в книги като „Рани от власт“. Развълнуваната авторка призна: „Това е книга за нашия сбъркан преход – и се обърна към гостите си: – 25 години дишам вашия прах. Имали сме мигове, в които сме се гледали в очите. Допускали сте ме в душите си. Ние всички излизаме от годините на прехода с рани, с разбити илюзии и несбъднати мечти. Но ако вместо с омраза се гледаме с разбирателство, България ще върви напред!“
Не само в книгата й са събрани две епохи – те съжителстваха в топлата атмосфера на партито. Там бяха последният министър-председател на България от времето на социализма Георги Атанасов, железният шеф на протокола на Тодор Живков – Борис Джибров, последният шеф на УБО Георги Милушев, министърът на културата от онова време Георги Йорданов, придружен от дъщеря си.
Бяха и политици от най-новото поколение като бившия вицепремиер Николай Василев. Георги Първанов шеговито каза на Мая Манолова: „Отдавна не сме се чували“, а интелектуалци като професорите Георги Марков, Андрей Пантев, Георги Фотев, Кръстьо Петков, писателя Стефан Цанев, музикантите Богдана Карадочева, Васил Найденов и Хайгашот Агасян намериха общ език с вицепремиера Ивайло Калфин, дизайнерката Жени Живкова, шефа на НДК Мирослав Боршош и актрисата Биляна Петринска.
Добрата енергия на авторката се допълни от мощното „Многая лета“ при разрязването на огромната торта във формата на книга. Водещият на събитието Иван Гранитски, издател на „Рани от власт“, се справи блестящо с новото си амплоа. Десетина курса с кола едва стигнаха на Валерия Велева да закара букетите и подаръците в дома си.”
Ако сте прочели търпеливо отчета за тази невероятната почит и се чудите каква е причината за моя прочит, не си мислете , че е завист. Не е и заклеймяване, повярвайте. Тази почит просто има обратен прочит: показва каква любов, какъв симбиоз, какво пълно сливане между елитната ни журналистика и елитната ни политика цари в България.
Ето защо сме номер Едно в класацията на Репортери без граница по свобода на словото, нали! Тук цари миро съвместно съществуване, взаимно уважение между прокурори и престъпници, следователи и заподозрени, полицаи и бандити, интервюиращи и интервюирани.
На моята 60 годишнина, дори и да искам, няма как да постигна такава навалица от президенти и премиери. За Първанов съм „безобиден журналист”. За Петър Стоянов съм „единственият, който си призна за връзката с ДС” (че какво друго може да се каже за такъв, като мен!) – „похвала” с опакото на ръката.
Бойко Борисов ме отлъчи от своята църква, макар да не съм палил свещ в нея. Нарече ме три пъти „идиот” на 17 юни по Нова телевизия миналата година (именно по повод книгите ми, които, по думите му, си пиша на гърба му- нали светът се върти около него!).
Георги Атанасов, последният премиер от времето на Живков и внучката му Евгения, за нищо не света не биха се унижили да споменат името ми публично, както и подобните им соцаристократи от УБО и държавния протокол на НРБ.
Споменавам само онези от споменатите по-горе величия, които (също като Велева) съм интервюирал лично (без Георги Атанасов), но това не е предизвикало тяхната благодарност и не ме е направило близък до степен, да си празнувам рождения ден в компанията им. Ама никак!
Самата Велева изрази радост от факта, че са ме махнали от БТВ. Посвети ми злорада дописка в този смисъл на първа страница на в. „Труд” през онзи октомври 2008 в. (това не биваше да го споменавам, веднага ще ми си припише като основание за позицията ми спрямо нея).
Така че, да ви се похваля отсега: ако доживея до 16 април, няма да празнувам с онези началници в държавата, които през годините съм вбесил с моите интервюта и коментари. Тяхното отсъствие от личния ми празник ще бъде голяма награда.