Саудитска Арабия укрепва влиянието си като регионална сила, докато другите рухват

в. Ню Йорк таймс

Управниците на Саудитска Арабия сериозно се разтревожиха, когато избухнаха бунтовете на Арабската пролет преди 4 години.

Но вместо да подкопае позициите на саудитската династия, последвалият хаос, обхванал региона, точно обратно – засили до ненадмината степен мощта и влиянието на тази монархическа държава. С възкачването на нов крал на престола в Рияд авторитаризмът, който поставя стабилността над всичко и отдавна е приоритет на саудитците, се надига от Тунис до Кайро и Манама.

Онези ислямисти, които залагаха на избори и от които саудитците преди се страхуваха, сега губят позиции. Вътрешният министър принц Мохамед бин Найеф, който оглавяваше кампанията срещу тях, бе възнаграден миналата седмица с въздигането му до следващ престолонаследник, което го поставя на първо място сред наследниците на трона от неговото поколение.

Уловката тук, според анализатори и дипломати, е, че рязкото засилване на влиянието на саудитците до голяма степен е вторичен продукт от слабостта и почти краха на много от страните около тях, включително Ирак, Египет, Сирия, Йемен, Либия, Бахрейн и Тунис. Следователно запазването на стария ред силно зависи от стабилния приток на саудитски ресурси към тях. Така че запазването на това влияние може да се окаже твърде скъпо (за Рияд).

Саудитците крепят бахрейнското кралство, сражават се редом до САЩ в подкрепа на правителството в Багдад. Милиарди долари от саудитската хазна крепят приятелските правителства в Египет и Йордания. Подкрепяни от саудитците милиции се сражават в Либия, а медии, които са саудитска собственост, оказват решаваща подкрепа за предпочитаните партньори на Рияд в Тунис и други страни.

Кралството може да си припише някои ограничени победи, като налагането на правителство в Кайро с помощта на военните и избирането на правителство в Тунис. Но същите грижи, които имат съседите, могат да се окажат причини за безпокойство и на управниците на Саудитска Арабия. Нейните усилия все още не са донесли някакви признаци на стабилност в Сирия, Ирак или Либия.

Подкрепяният от саудитците план за преход (към стабилно управление) в Йемен рухна, в резултат на което бунтовници, подкрепяни от Иран, установиха контрол над столицата Сана.

Фактът, че една абсолютна монархия с династични корени, датиращи отпреди триста години, се нагърбва с водеща роля в усилията да се преодолее хаоса (в Близкия изток), е неочакван резултат от Арабската пролет, която започна с надежди за върховенство на закона и модерна демокрация. „Това е ирония на съдбата ли е или анахронизъм, ако се гледа отстрани“, каза Гамал Абдел Гауад, изследовател от субсидирания от държавата Център за стратегически и международни проучвания „Ал Ахрам“ в Кайро, особено за онези, които вярват, че „регионът спешно се нуждае от демокрация“.

„Но последните 4 години говорят за обратното – ако регионът най-много се нуждае от стабилност, ефективно управление и ресурси – всичко, което Саудитска Арабия има, тогава е логично тя да играе водеща роля, каквито и да са характеристиките на нейната политическа система“, подчерта египетският политолог.

Според бившия американски посланик в Рияд Робърт Джордън, покойният крал Абдула нееднократно е посочвал на американското правителство, че греши в подходите си към събитията в Близкия изток. Кралят, според него, недоволствал от настоятелните призиви на правителството на Джордж Буш за демокрация, от вакуума, оставен след изтеглянето на американците от Ирак, от подкрепата на правителството на Обама за въстанията на Арабската пролет и особено от това, че той не изпълни заканите за военни действия срещу сирийския президент Башар Асад.

„Саудитците не искат да показват слабост. Те не искат да показват уязвимост от вятъра на промените по начин, който може да стимулира такива промени“, каза Джордън, проявявайки известно разбиране към желанието на саудитците „да управляват промяната, вместо да очакват тя да им бъде наложена“.

„Как би изглеждала Саудитска Арабия без кралското семейство? Тя би приличала на Либия или на Сирия без Асад“, отбеляза Джордън.

Подобно на Либия при полковник Муамар Кадафи, Саудитска Арабия се контролира от управляващо семейство, но без предимствата на стабилни правителствени институции или на гражданско общество. А подобно на Сирия, саудитците – сега начело с крал Салман – държат под строг контрол тлеещите религиозни различия между шиитското мюсюлманско малцинство в страната и нейните сунитски управници.

Някои историци твърдят, че Саудитска Арабия често проектира своите „домашни проблеми“ върху целия регион. Притесненията от търканията с шиитите в кралството подклаждат неговото съперничество с шиитски Иран, а страховете от вътрешна политическа съпротива от ислямистите пораждат враждебността на кралството към „Мюсюлманските братя“ в чужбина, казва историкът Тоби Джоунс, познавач на Саудитска Арабия, от университета „Рутгерс“.

„Като арабската страна с най-голямо население, Египет дълго време се смяташе за фактическия лидер на арабския свят, инициатор на Арабската лига, за „надзорник“ на израелско- палестинските преговори и за главна военна противотежест на иранската мощ. Но когато революцията през 2011 г. свали президента Хосни Мубарак и хвърли страната в хаос, Саудитска Арабия „пое отговорността си“ като „регионален капитан“, каза Абдел Гауад от египетския център „Ал Ахрам“.

Крал Абдула задкулисно даде да се разбере, че не одобрява свалянето на Хосни Мубарак, като скастри американците, че са го изоставили. Саудитските управници без много шум заклеймиха последвалата изборна победа на ислямистите от „Мюсюлманското братство“. А когато Абдул Фатах ас Сиси – тогава генерал и бивш военен аташе в Саудитска Арабия, застана начело на военен преврат в Кайро през лятото на 2013 г., Саудитска Арабия стана най-важният му спонсор, като бързо осигури над 12 милиарда долара финансова помощ.

Миналата седмица Сиси, който вече е президент, обяви необичайно дълъг 7-дневен траур за крал Абдула. Той включваше отменяне на празненствата, насрочени за неделя в чест на 4-та годишнина от Арабската пролет – ход, който бе преценен в Кайро като признание за ролята на крал Абдула в провалянето на въстанието.

Сега Саудитска Арабия, заедно с Обединените арабски емирства, се е ангажирала да подкрепя правителството на Сиси с помощ за милиарди долари, вероятно за години напред. Египет прахоса около 20 млрд. долара, получени от Саудитска Арабия и съюзниците от Персийския залив, само през първата година след военния преврат, без голяма промяна в балансите на правителството, а египетската лира продължава да пада по отношение на долара.

„Да, това несъмнено е тежко бреме, особено като се вземе предвид сривът на цените на петрола. Но те (саудитците) са готови да поддържат египетската икономика за дълго време, защото стратегическата цена на провала би била още по-голямо бреме, ако Египет рухне“, каза Мустафа Алани, анализатор от Изследователския център за Персийския залив, който е близък но саудитските власти.

Саудитската сателитна тв мрежа „Ал Арабия“ и други регионални медии със симпатия отразяват действията на силите на реда и на противниците на „Мюсюлмански братя“, във всяка страна от региона. Рияд предоставя непряка помощ за антиислямистките сили, борещи се за власт в Либия, чрез Египет и ОАЕ.

Саудитците оказаха финансова помощ за стабилизиране на правителството в Тунис и „морална подкрепа“ на антиислямистките лидери, давайки рамо на политическите сили, поставящи сигурността на първо място, да отстранят ислямистката партия от власт чрез демократични избори, отбеляза Алани.

Саудитска Арабия се оформи като регионален лидер, защото „се оказа в състояние да устои на бурята“, подчерта той. „И сега те разбират, че „да, оцеляхте, чудесно, но трябва да стабилизирате обстановката около вас, ако искате да оцелеете за по-дълго време“.

Според цитирания историк Джоунс обаче все още е рано да се направи преценка. „Те подкрепят същите хора, които най-вече ги поставиха в уязвимо положение, когато Арабската пролет разтърси региона през 2011 г. Това просто връща часовника назад“, каза Алани.

Според него именно слабостта на съществуващия ред е довела до това саудитците да изглеждат още по-могъщи, защото са единствените, запазили достатъчно сили и ресурси да го укрепват.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.