СИРИЗА – гърците си купиха една опасна илюзия

Гръцкият вот залага нов сблъсък в Европа

Зиаре.ро

Митинг на СИРИЗА. Снимка: от тв екрана

Победата на крайната левица СИРИЗА в Гърция, съвсем не изненадваща, е много обезпокоителна от редица гледни точки.На първо място, виждаме как един народ, стигнал до гранична ситуация, не успява да научи историческите си уроци и е склонен да си „купи“ еда политическа илюзия, чийто резултат би бил тъкмо връщане в ситуацията, която предизвика катастрофата. Гърция стигна до ръба на фалита не защото беше окрадена от подлите чужденци, а защото сама се окраде, колкото можа.

Правителствата на Гърция, леви и десни, в еднаква степен не правеха до отприщването на кризата нищо друго освен да задълбочават популистки едни летални за гръцката икономика дисбаланси. Бюджетните служители получаваха 14 заплати годишно, пенсионерите – 14 пенсии годишно, бюджетните цифри бяха поправени с химикалка без никакви задръжки. Всички кранчета бяха широко отворени, да не говорим за данъчните измами.

Спомням се, че в Гърция преди големия срив на практика не можеше много-много да се плаща с карта. Само в брой. Ако влезеш в някой пансион и произнесеш думата „карта“, можеше да бъдеш изхвърлен през вратата. Добавете към това корупцията на политическата класа, не много по-различна от тази в Букурещ, и смъртоносни за икономиката решения, каквото беше организирането на Олимпийските игри, които генерираха огромна финансова дупка, или всякакви договори за външни заеми, силно обременяващи гръцката държава.

Но всички бяха щастливи от илюзията за едно благосъстояние без никакво покритие. Нямаше как тази ситуация да издържи. И неизбежното се случи.

Горчивата истина, която самите гърци признават в частни разговори, е, че сами са си вредили систематично, заблуждавайки се, че имат някаква полза.

Вярно е, че мерките за икономии бяха със строгост, съответстваща на натрупаните дисбаланси, и е вярно, че те представляваха брутално приземяване в реалността, писано на сметката най-вече на най-уязвимите категории.

Но тези мерки за икономии вкараха гърците в границите, които икономиката реално им позволява. Сега Гърция консумира колкото произвежда. Това, което СИРИЗА продава, е една илюзия, че може като преди, че тези икономии са незаслужено наказание, наложено от враговете на Гърция, и че веднъж щом бъде премахната жестоката несправедливост, всичко ще се върне към нормалното състояние отпреди кризата.

СИРИЗА предлага всъщност на гърците да се върнат по пътя на галопиращия и неустойчив дефицит, придружен от преструктуриране на външния дълг и, разбира се, отказ от финансовата дисциплина.

Нещо, което предполага в действителност Гърция да започне отново да яде повече, отколкото произвежда, тоест по румънския модел – да яде от чуждите пари, най-вече на тези, които са й дали назаем.

Обещавайки на Гърция, че ще я отърве от желязната финансова дисциплина, наложена й от МВФ и ЕС, Алексис Ципрас всъщност обещава единствено, че ще я тласне по същия път, който я доведе до фалит. И все пак, повече от една трета от електората не иска да разбере това. Не иска да разбере, че му се предлага да започне отначало пътя на страданието, но този път много по-къс и по-сигурен, защото без „враговете“ кредитори не виждам как Гърция ще успее да оцелее, дори в кратскорочен план.

В крайна сметка всеки народ има право да прави каквото иска със съдбата си. Но проблемът е, че Гърция е част от един европейски механизъм, което предизвиква изтичане навън на нейните решения. И нямам предвид само ефектите, които ще се усетят на финансовите пазари.

Имам предвид на първо място тласъка, който получават по този начин ектремистките движения в останалата част на Европа, които и без това са в опасен подем.

Точно по модела на СИРИЗА имаме движението „Подемос“ в Испания. Възможно е да се появят и други. Засега в Румъния още не е надигнало глава подобно движение, но има време.

И това ще продължи да бъде така, докато не разберем, че мерките за икономии бяха необходими, за да се избегне фалита, но това, което липсваше, беше продължаването им чрез интелигентна политика за стимулиране на икономиката.

Този недостатък, превърнал се в хроничен, е всъщност проблемът, но е много по-лесно да хвърлиш вината върху икономиите и дисциплината. Този начин на говорене е лесен и печеливш, но и изключително опасен, както виждаме.

Още по темата:

Гръцкият вот залага нов сблъсък в Европа

„Гръцкият вот залага нов сблъсък в Европа“, е заглавието на в. „Уолстрийт джърнъл“.Гръцките гласоподаватели дадоха властта на радикална лява партия на вчерашните избори. Това е народен бунт срещу горчивото икономическо лекарство, което Гърция преглъща от пет години и порицание на европейските страни, които го предписаха, пише вестникът.

Победата на СИРИЗА бележи изумително разбъркване на политическия ред в Европа, който преди десетилетия се намести в ортодоксален центризъм, докато мнозина в СИРИЗА се определят като марксисти. Тази победа дава дързост на други радикални партии, от крайнодесния Национален фронт във Франция до новосформираната лява партия „Подемос“ в Испания, и засилва Гърция към челен сблъсък с Германия и другите й спасители от еврозоната, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“.

След пет години непрекъснато затягане на коланите гърците казаха „Стига“. Сега въпросът е как другите страни от еврозоната ще реагират на победата на противопоставящата се на бюджетните икономии партия СИРИЗА и нейния лидер и вероятен следващ гръцки премиер Алексис Ципрас, пише агенция Блумбърг.

Според цитирания от Блумбърг преподавател по политология от Йейлския университет Статис Каливас, най-положителният сценарий би бил Ципрас „да получи няколко моркова“, тоест да подпише нов финансов спасителен план под друго название и да накара партията си да го приеме. В този случай, който според Каливас все пак е слабо вероятен, Ципрас ще се превърне в социалдемократ, ще реформира Гърция и ще доминира в политиката й в следващите 10-15 години.

Според Каливас най-вероятният сценарий е Ципрас да успее да състави коалиция, която ще я кара криво-ляво без определен план, може би възползвайки се от подобрените икономически перспективи. Ако Ципрас се опита да договори някакъв компромис, партията може да се разцепи, което ще значи, че ще му е нужна подкрепа от други депутати, за да остане на поста си.

Новият гръцки лидер може да разбере по трудния начин, че преговорите с ЕС не са задушевното празненство, което е очаквал, казва Каливас. Дори ако Ципрас се опита да постигне някаква сделка, не е сигурно, че партията му ще го последва, пише Блумбърг.

„Гърците категорично отхвърлят бюджетните икономии, избират СИРИЗА в исторически вот“, е заглавието на в. „Вашингтон пост“.

Ципрас, който е вероятният следващ премиер, води предизборната си кампания с приповдигната, но не особено реалистична платформа за съживяване на пострадалата икономика на Гърция чрез увеличаване на държавните стимули. Той обеща да върне на работа съкратените работници, да повиши минималната заплата, да разшири достъпа до здравното осигуряване и да осигури електроподаване на домакинства, които не могат да си го позволят.

Тези обещания отекнаха могъщо в страна, където една трета от населението живее на прага на бедността или под него след години на съкращения и рецесия. Избирането на първото ляво радикално правителство в историята на Европейския съюз обаче е ярко предизвикателство за международните кредитори, които отпуснаха на Гърция финансова помощ от 284 милиарда долара при условие страната да ограничи раздутите си държавни разходи, отбелязва „Вашингтон пост“.

„Гърците издигнаха на власт врагове на бюджетните икономии“, е заглавието на в. „Ню Йорк таймс“.

Победата на СИРИЗА е повратен момент в Европа. Дълготрайният икономически спад породи популистки реакции от Франция до Испания и Италия. Все повече избиратели отхвърлят политиките, които изискват жертви за покриване на исканията на кредиторите, но не са осигурили повече работни места и благоденствие.

СИРИЗА става първата противопоставяща се на бюджетните икономии партия, която идва на власт в страна от еврозоната и разбива двупартийния модел, който господстваше в гръцката политика от четири десетилетия, отбелязва вестникът.

„Гърците дадоха шокираща победа на противопоставящата се бюджетните икономии СИРИЗА“, е заглавието на британския в. „Дейли телеграф“.

Вестникът отбелязва, че партията СИРИЗА е разнороден сбор от комунисти, маоисти и социалисти и иска да отмени петте години на политика на бюджетни икономии и да анулира голяма част от дълга на Гърция, който е в размер 320 милиарда евро – над 175 процента от БВП, или по близо 30 000 евро на всеки гръцки гражданин.

Ако тези заплахи се изпълнят, членството на Гърция в еврозоната може да се постави под въпрос, отбелязва „Дейли телеграф“.

„Дали лидерът на СИРИЗА Ципрас ще се окаже Лула или Чавес?“, пита в заглавие британският икономически ежедневник „Файненшъл таймс“.

Според авторът на коментара Тони Барбър Ципрас водеше предизборната си кампания като радикал, но е възможно да управлява като прагматик.

Главният въпрос, на който все още не може да се даде окончателен отговор е дали Ципрас ще се окаже умерен като започне да управлява и ще е склонен да сключва сделки с кредиторите на Гърция. В продължение на три години той звучеше понякога като починалия популистки президент на Венецуела Уго Чавес, а друг път като бившия президент на Бразилия Луис Инасиу Лула да Силва, който след като дойде на власт управляваше като реформатор, а не като ляв радикал, отбелязва „Файненшъл таймс“.

Други два британски вестника – „Гардиън“ и „Индипендънт“ също пишат в заглавие, че победата на СИРИЗА засилва Гърция към челен сблъсък с ЕС.

„Гардиън“ пише, че макар и широко прогнозирана, победата на лидера на СИРИЗА Ципрас въпреки това шокира със своите мащаби и последици. Еднопартийните мнозинства са много редки в парламентарните системи в Европа в днешно време и през последните години са се случвали само в Унгария и Словакия под властта на авторитарни лидери от десницата и левицата. За млада партия като СИРИЗА, която досега не е била изпробвана във властта, победата подчертава как пет години строги фискални мерки в Европа преобърнаха политика с главата надолу, отбелязва „Гардиън“.

Гърция остава натоварена с дълг от 240 милиарда евро, който не е способна да върне, но трябва да продължи да обслужва, пише в. „Индипендънт“. Продължителните бюджетни съкращения и данъчни увеличения правят невъзможно Гърция да избегне тежка рецесия въпреки незначителни подобрения миналата година.

Ципрас казва, че не иска Гърция да излезе от ЕС или от еврозоната и нито един от тези два варианта не е популярен в Гърция. ЕС пък няма да иска облекчаване на бюджетните икономии в Гърция, защото това би се отразило на силно задлъжнели страни като Италия, Испания и Франция.

Гръцкият бунт срещу икономическите господари от ЕС може да доведе до продължителна икономическа обсада, тъй като СИРИЗА се стреми да договори нови условия за финансов спасителен план, а ЕС чака свършването на финансовите ресурси да принуди Гърция да спазва съществуващите споразумения, отбелязва „Индипендънт“.

Кошмарни задължения от 11 млрд. евро чакат новото гръцко правителство

С. Никас, в. Катимерини

Новото гръцко правителство ще бъде изправено пред две главоболия още с идването си на власт, за да гарантира, че страната ще отговори на своите задължения.

Компетентни представители казват, че дните до края на март ще бъдат критични и че в момента никак не е сигурно дали няма да възникне „прецедент“ по отношение на погасяването на дълговете на страната в размер на 4 млрд. евро, чийто срок изтича през февруари-март 2015 г., както и по отношение рефинансирането на лихвените ценни книжа в размер на 7 млрд. евро със същия матуритет до следващите два месеца.

Гръцките банки са престанали да подкрепят сами емитирането на лихвени ценни книжа, тъй като на настоящия етап чуждите инвеститори са обърнали гръб на Гърция заради политическата нестабилност в страната. От тази гледна точка, новото гръцко правителство ще бъде изправено пред два проблема: Първият се отнася до това, че гръцките банки трябва да бъдат ангажирани отново в търговете за емитиране на лихвени ценни книжа, извършвани от финансовото министерство. В последния търг не участва една от четирите водещи гръцки банки.

В същото време за периода февруари-март 2015 г. гръцката държава ще трябва да пусне лихвени ценни книжа на стойност 7 млрд. евро, като тази сума следва да бъде пласирана от гръцките банки. Подобно нещо e много трудно да стане без ликвидност от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) и това е една от причините, за да бъде задействан преди седмица механизмът за спешна ликвидна помощ (ELA).

Вторият момент е свързан с обстоятелството, че за да бъде покрита сумата от 7 млрд. евро, е необходимо да бъде пусната нова извънредна емисия ценни книжа, с цел да бъдат обслужени и останалите задължения на Гърция в следващите два месеца, които възлизат на 4 млрд. евро.

Дълговете от 4 млрд. евро се отнасят до погасяване на част от заемите на МВФ /в размер на 2,1 млрд. евро/, изплащане на лихви на стойност 1,7 млрд. евро, както и на други по-малки задължения, които Гърция е длъжна безпроблемно да обслужва.

През април пък задълженията на гръцката държава възлизат на 615 млн. евро, през май – 1 млрд. евро и през юни – 2,6 млрд. евро. Компетентни източници смятат, че тези суми са управляеми, но при условие, че приходите от данъци са в рамките на разчетите.

Междувременно обаче тройката предупреди Гърция за финансовата дупка през 2015 г. Представители на кредиторите бяха установили срив на данъчните приходи и бяха алармирали гръцкото финансово министерство, че ако тази ситуация продължи, финансовите нужди на Гърция ще нараснат и заедно с тях ще се увеличи и дупката в бюджета.

С други думи това са капиталите, които Гърция ще трябва да вземе назаем /било по линия на някаква нова спасителна програма или по някакъв друг начин/, за да покрие тези свои нужди и да може да получи достъп до пазарите, тъй като в противен случай всичко това би породило отново съмнения за способността на страната да изпълнява своите ангажименти.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.