Спокоен момент в бурния брак по индийски между САЩ и Индия
Изминаха 15 години, откакто американският президент Бил Клинтън дойде в Индия на петдневна обиколка в пет града, която бе сякаш ново начало в напрегнатите индийско-американски отношения. Никой от предшествениците му не бе посещавал страната от 22 години. Обиколката предизвика еуфория, особено когато Клинтън в емоционално обръщение към парламента описа Делхи и Вашингтон като „естествени съюзници“, които трябва да изградят „истинско партньорство с взаимно уважение и общи усилия“.
Пътуването на Барак Обама до Индия – второто, откакто е президент – също бе наречено „повратно“. След като постигна неочаквано разбирателство с премиера Нарендра Моди във Вашингтон преди четири месеца, той стана почетен гост на парада по случай Деня на републиката – годишната демонстрация на военната техника, с която разполага Индия – повечето от Русия, главният оръжеен доставчик на Делхи от времето на Студената война.
Изминаването на хиляди километри, за да види как прелитат стари руски изтребители, бе жест, символизиращ дългосрочен ангажимент към Индия. В имейл интервю за индийско седмично издание Обама написа, че се надява визитата „да даде началото на нова ера в историята на нашите взаимоотношения“. И все пак защо два „естествени съюзника“ се нуждаят от такъв рестарт? Въпросът води към емоционалните перипетии в индийско-американските отношения от последните десетилетия.
Подобно на индийските двойки, чиито бракове се уреждат от роднините, които проверяват потеклото и хороскопите на бъдещите брачни партньори, Индия и САЩ на хартия изглеждат много подходяща партия. Те са жизнени демокрации, които споделят много ценности и имат общи грижи – как да се справят с военния възход на Китай, как да предотвратяват тероризма и да гарантират глобалната морска сигурност.
Но подобно на много индийски младоженци, които едва се познават, Вашингтон и Делхи изпитват трудности да се свържат емоционално заради наследените от Студената война пропити от спорове отношения и огромното неравенство между тях в политическо, икономическо и материално отношение.
Изучаването на чувствителността на ответната страна на моменти е предизвиквало буреносни процеси – както през 2013 г., когато Делхи бе вбесен заради ареста в Ню Йорк на своя дипломатка, обвинена в измама с издаването на виза на домашната си прислужница. След силен оптимизъм по време на управлението на Джордж Буш и отново след преизбирането през 2009 г. на Манмохан Сингх, се надигна остро недоволство и от двете страни.
Както във филма от 1978 г. „Съпругът, съпругата и другия“, Делхи от дълго време се бори с флирта на Вашингтон с Пакистан – база на терористичните нападения в Мумбай от 2008 г., но САЩ настояват, че подкрепата им за Исламабад е стратегическа необходимост.
Вашингтон също се е чувствал недооценен. Той вкара Индия в клуба на страните, на които е позволено да търгуват с технологии за ядрена енергия. Но Делхи започна да приема закони за отговорност при ядрени инциденти до такава степен несъответстващи на световните норми, че американски компании не могат да правят бизнес там. Голямата американска бизнес общност се оплака от протекционизъм, непредвидимост и проблеми с интелектуалната собственост.
Предвид тези търкания, отношенията между САЩ и Индия можеха да се изродят, подобно на много неработещи бракове, в любезно преструване. Само че техните потомци не позволиха това. И двете страни постоянно биват призовавани да уредят различията си от тези защитници на силните връзки: влиятелната индийска диаспора в САЩ.
САЩ са дом на 3 милиона души с индийски произход: първо поколение имигранти, много от които успешни предприемачи, важни корпоративни клечки и потомци на по-рано заселили се индийци.
Свързана с лични, културни и емоционални връзки с двете страни, диаспората насърчава по-топло, по-дълбоко партньорство, което засега не се усеща.
Вероятно не е съвпадение, че Обама прие поканата на премиер, чието идване на власт наелектризира много индо-американци, убедени, че той ще донесе благоденствие за страната. Или това, че новият американски посланик в Индия, Ричард Върма, е син на индийски имигранти и има детски спомени от лета, прекарани в къщата на баба си в Пенджаб.
Подпомагани от тези, които разбират двете страни, макар че самите те не се разбират една друга, САЩ и Индия изглеждат орисани да продължат да опитват да оправят нещата – да работят заедно, когато могат, и да смекчават различията.
БТА