Критични дни очакват новото гръцко правителство

Новото гръцко правителство ще бъде изправено пред две главоболия още с идването си на власт, за да гарантира, че страната ще отговори на своите задължения.

Компетентни представители казват, че дните до края на март ще бъдат критични и че в момента никак не е сигурно дали няма да възникне „прецедент“ по отношение на погасяването на дълговете на страната в размер на 4 млрд. евро, чийто срок изтича през февруари-март 2015 г., както и по отношение рефинансирането на лихвените ценни книжа в размер на 7 млрд. евро със същия матуритет до следващите два месеца.

Гръцките банки са престанали да подкрепят сами емитирането на лихвени ценни книжа, тъй като на настоящия етап чуждите инвеститори са обърнали гръб на Гърция заради политическата нестабилност в страната. От тази гледна точка, новото гръцко правителство ще бъде изправено пред два проблема: Първият се отнася до това, че гръцките банки трябва да бъдат ангажирани отново в търговете за емитиране на лихвени ценни книжа, извършвани от финансовото министерство. В последния търг не участва една от четирите водещи гръцки банки.

В същото време за периода февруари-март 2015 г. гръцката държава ще трябва да пусне лихвени ценни книжа на стойност 7 млрд. евро, като тази сума следва да бъде пласирана от гръцките банки. Подобно нещо e много трудно да стане без ликвидност от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) и това е една от причините, за да бъде задействан преди седмица механизмът за спешна ликвидна помощ (ELA).

Вторият момент е свързан с обстоятелството, че за да бъде покрита сумата от 7 млрд. евро, е необходимо да бъде пусната нова извънредна емисия ценни книжа, с цел да бъдат обслужени и останалите задължения на Гърция в следващите два месеца, които възлизат на 4 млрд. евро.

Дълговете от 4 млрд. евро се отнасят до погасяване на част от заемите на МВФ /в размер на 2,1 млрд. евро/, изплащане на лихви на стойност 1,7 млрд. евро, както и на други по-малки задължения, които Гърция е длъжна безпроблемно да обслужва.

През април пък задълженията на гръцката държава възлизат на 615 млн. евро, през май – 1 млрд. евро и през юни – 2,6 млрд. евро. Компетентни източници смятат, че тези суми са управляеми, но при условие, че приходите от данъци са в рамките на разчетите.

Междувременно обаче тройката предупреди Гърция за финансовата дупка през 2015 г. Представители на кредиторите бяха установили срив на данъчните приходи и бяха алармирали гръцкото финансово министерство, че ако тази ситуация продължи, финансовите нужди на Гърция ще нараснат и заедно с тях ще се увеличи и дупката в бюджета.

С други думи това са капиталите, които Гърция ще трябва да вземе назаем /било по линия на някаква нова спасителна програма или по някакъв друг начин/, за да покрие тези свои нужди и да може да получи достъп до пазарите, тъй като в противен случай всичко това би породило отново съмнения за способността на страната да изпълнява своите ангажименти.

Още по темата: Пет години на икономически проблеми за Гърция

Агенция ДПА представя хронология на най-важните моменти в петгодишната битка на Гърция да избегне банкрут: декември 2009 г.: Гърция признава, че има дълг от 300 млрд. евро (336 млрд. долара), който представлява 113 процента от брутния вътрешен продукт и е най-високият в модерната история на страната.

януари 2010 г.: Европейският съюз критикува Гърция, че е манипулирала данните за бюджетния дефицит. Дефицитът на страната за 2009 г. е ревизиран към повишение от 3,7 на 12,7 процента от БВП – над четири пъти по-висок от максимално допустимия праг съгласно правилата на ЕС.

май 2010 г.: Европейският съюз и Международният валутен фонд (МВФ) одобряват спешен спасителен пакет от заеми на стойност 110 млрд. евро – първият по рода си за страна членка на еврозоната. В замяна гръцкото правителство обявява строги мерки за икономии. Синдикатите свикват общонационална стачка в знак на протест. Трима души са убити, когато е запалена банка в центъра на Атина.

юли 2011 г.: Лидерите на еврозоната подготвят предварително споразумение за втори спасителен пакет с участие на притежатели на облигации от частния сектор на стойност 50 млрд. евро.

октомври 2011 г.:
Лидерите на еврозоната се съгласяват на отписване на 50 процента от гръцкия дълг в замяна на допълнителни мерки за икономии. Но тогавашният премиер Георгиос Папандреу излага на опасност споразумението с изненадващия призив за референдум по последното споразумение за заем, което принуждава международните кредитори на Гърция да замразят помощта.

ноември 2011 г.:
След силен натиск от европейски лидери, Папандреу решава да се откаже от референдума. Гръцките политически лидери се договарят за ново коалиционно правителство и Папандреу подава оставка. Бившият вицепрезидент на Европейската централна банка Лукас Пападимос е назначен за служебен премиер.

февруари 2012 г.:
Гръцкият парламент одобрява нов пакет от строги мерки за икономии, свързан със спасителното споразумение. Десетки хиляди протестиращи влизат в сблъсъци с полицията за борба с безредиците в центъра на Атина и палят сгради. Еврозоната официално одобрява второ спасително споразумение на стойност 130 млрд. евро.

март 2012 г.: Гърция постига сделка за размяна на дълг с частните си инвеститори, което е ключово условие по второто спасително споразумение.

април 2012 г.:
Самоубийство на възрастен грък заради политиката на правителството за строга финансова дисциплина предизвиква сблъсъци с изблици на насилие в Атина. Пападимос свиква парламентарни избори, след като прокарва тежки икономически реформи, за да избегне катастрофален дефолт.

май 2012 г.: Председателят на Държавния съвет Панайотис Пикраменос е назначен за служебен премиер до нови избори през юни, докато гърците изтеглят милиони евро от банките на фона на опасения, че скоро Гърция ще бъде изключена от еврозоната.

юни 2012 г.: Гръцки политически партии се договарят за ръководено от консерваторите коалиционно правителство. Андонис Самарас се заклева като министър-председател.

ноември 2012 г.: Парламентът трудно приема ключов закон за икономии на фона на придружени с насилие улични протести. Финансовите министри от еврозоната неколкократно отлагат решение за отпускане на следващи траншове преди да ги одобрят след споразумение за мерки за намаляване на дълга.

юни 2013 г.: Правителството нарежда закриване на обществената радиотелевизионна компания ЕРТ заради съкращенията, което предизвиква партията Демократична левица да напусне коалицията. Самарас прави промени в своето правителство.

ноември 2013 г.: Правителството оцелява при вот на недоверие в парламента, докато няколко хиляди души протестират срещу мерките за икономии пред сградата на парламента.

април 2014 г.: Финансовото министерство дава указания на банките да издадат петгодишни облигации, отбелязвайки завръщането на Гърция на капиталовите пазари за първи път от четири години. Събрани са около 3 млрд. евро. Европейският съюз по-късно обявява, че страната е постигнала първичен излишък от 1,5 млрд. евро през 2013 г. – обрат след почти десетилетие на бюджетен недостиг.

май 2014 г.: Крайнолявата партия СИРИЗА, която е противник на спасителните споразумения, побеждава на изборите за Европейски парламент, отразявайки гнева на гърците срещу ограничителните реформи. Партията е на крачка от нивото на подкрепа, необходимо да свали правителството на Самарас.

септември 2014 г.: По време на посещение в Германия Самарас казва, че Гърция е готова да излезе предсрочно от спасителната програма. Той е подложен на политически натиск у дома, тъй като СИРИЗА води в социологическите анкети и се появява заплаха от предсрочни парламентарни избори, ако правителството не успее да събере необходимата подкрепа за избор на нов президент от парламента.

октомври 2014 г.: Финансовите пазари увеличават лихвите за Гърция поради опасения от планове за напускане на еврозоната.

ноември 2014 г.: Финансовите министри от еврозоната изразяват подкрепа за нова кредитна линия за Гърция, за да успокоят инвеститорите. Но за да влезе в сила новия механизъм, Атина първо трябва да постигне споразумение за реформи с международните си кредитори в рамките на последния преглед на спасителната програма.

декември 2014 г.: Поради липсата на споразумение по прегледа на програмата, финансовите министри от еврозоната дават на Гърция двумесечно удължаване на спасителната програма, която трябва да приключи в края на годината. Спасителната програма на МВФ за Гърция трябва да завърши в началото на 2016 г.

В Гърция междувременно Самарас изтегля по-рано гласуването в парламента за нов президент, но не успява да събере необходимото мнозинство за своя кандидат и при трите опита, което води до предсрочни парламентарни избори.

януари 2015 г.: СИРИЗА печели 36 процента от гласовете на парламентарните избори в Гърция, като малко не й достига за абсолютно мнозинство в парламента. Партията решава да състави коалиционно правителство, което е против спасителната програма, с дясната партия Независими гърци, което да бъде ръководено от лидера на СИРИЗА Алексис Ципрас.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.