Гръцкият синдром

в. Кориере дела сера

Каляската на Алексис Ципрас е препълнена с все повече поддръжници след победата му на парламентарните избори в Гърция на 25 януари. Но тук не става дума само за обичайния патетичен стремеж да се подкрепя победителят. Победата на Ципрас накара да ликуват и левицата, и десницата. Марин Льо Пен лидерката на крайната френска десница „Национален фронт“ и Матео Салвини лидерът на евроскептичната италианска партия „Северна лига“ се възхищават на звучния шамар, който победата на Ципрас нанесе на еврото.

Партии, които в Европа обикновено са определяни като ксенофобски и еврофобски, днес гледат към Атина като към нов Ерусалим, който ще победи бюрокрацията на Брюксел и хищните банкови олигарси. Освен това идеологическите бариери от миналото вече, както изглежда, са много крехки, след като само за няколко часа в Гърция крайната левица състави правителство с националистическа партия, която наподобява партията на така критикувания Найджъл Фараж във Великобритания.

В лявото пространство се появява стремеж за имитиране на „модела Ципрас“ – този на съвременния рицар, който ще победи дивия либерализъм. Но и в умерените реформистки среди на десницата и левицата, въпреки че няма действително ликуване заради победата на Ципрас, се долавя задоволство. Форца Италия десноцентристката партия на бившия италиански премиер Силвио Берлускони например заговори за урок, който няма да бъде забравен. А италианският премиер Матео Ренци твърди, че е доволен от евентуалната подкрепа на Ципрас в битката срещу мерките за строги икономии, въпреки че Италия може да изгуби около 40 милиарда евро в качеството си на кредитор на Гърция.

Но ако е така, значи става дума за символично поражение и за смъртна опасност за ЕС. Сякаш всичко, което беше постигнато досега, е за бунището. И тогава какво ще стане с балансирания бюджет, заложен в конституцията? Какво ще стане с реформите, които са неприятни, но необходими домашни задължения и които трябва да се прилагат, за да се преодолее бурята? Какво ще стане с параметрите, които трябва да се съблюдават, с разходите, които трябва да се контролират, с чудовищните държавни дългове, които трябва да се овладеят? И ако е истина, както се твърди, че хората се вълнуват, като слушат песента „Чао, красавице“ по площадите на Атина, възприемайки я като символ на освобождаването от някаква финансова диктатура, така както тази вдъхновяваща песен беше символ на освобождаването от нацистката и фашистката диктатура, то тогава каква представа за Европа се създава след тази единодушна подкрепа за Алексис Ципрас – пророка срещу мерките за икономии Алексис Ципрас?

Успехът на Ципрас, както изглежда, е свързан с едно колективно търсене на самоопрощение. Ако сме толкова зле днес, то не е защото сме били безотговорни и безгрижни в миналото като щуреца от баснята за щуреца и мравката, не е защото сме натрупали ужасяващо високи държавни дългове, не е защото не сме държали под контрол обществените разходи, не е защото в Европа, преди всичко в латинската и средиземноморска Европа, балансираните бюджети бяха възприемани като едно прекалено разтегливо понятие, което е несъвместимо с търсенето на един скъп консенсус. Не, днес ние сме зле по вина на Европа. Така че е безполезно да заобикаляме истинското ядро на проблема, който поражда омраза и безкрайна горчивина към безмилостната Германия и към Меркел, която вече за нас не е един обикновен човек, а символ на всичките трудности, с които ние се сблъскваме.

Всичко това се случва, защото Европа беше зле изградена.

Защото се даде смисъл на един узурпиран суверенитет, на една бездушна парична единица, на един характер, лишен от каквато и да е културна основа и народна страст, подобно на тази, придобила форма в модерната структура на националните държави и либералните демокрации. И именно този демократичен дефицит Европа трябва да признае смело, ако иска да запълни празнините.

Защото тук не става дума за виртуозно водене на сметките и овладяване на разходите, за дългови ограничения, които трябва да се спазват. Ако Европа не намери смелостта да признае този свой дефицит на демокрация, то нарастващата в ляво и в дясно еврофобия ще я съсипе. А не ни остава много време за поправяне на допуснатите грешки.
БТА

Още по темата: СИРИЗА пред финансовата планина

Себастиан Сейб
Франс 24

СИРИЗА, победителят на парламентарните избори в Гърция, иска да приложи програма за стимулиране на икономиката на стойност 12 милиарда евро. Намирането на пари за тази програма е едно от многобройните предизвикателства пред партията на Алексис Ципрас.

Един от първите туитове, изпратени от Ципрас след победата на партията му на вота на 25 януари, беше, за да благодари на британския актьор Хю Лори за неговите поздравления в Туитър.

„Благодаря Докторе“, написа Ципрас рано сутринта в понеделник в отговора си до онзи, който въплъщава по телевизията Доктор Хаус, специалиста по чудотворните лечения. Дали по примера на този полемичен медик Ципрас се надява да съживи страната си, като използва методи, които са в противоречие с методите за лечение, предписани на Гърция от международната общност?

Новият силен човек на Атина иска да даде надежда на гърците и да скъса с политиката на строги икономии, която задушава страната му от 2010 г. насам. За целта той смята да харчи, за да спечели повече в икономически и политически план.

Но залогът е пълен с рискове, тъй като бюджетните маневри за действие са малко. Гърция се огъва под бремето на масова безработица и в хазната й трудно влизат постъпления заради рецесията, чийто край не се вижда, и заради ендемичните данъчни измами. И преди всичко страната е затънала до шия в дългове.

Политиката за съживяване на Гърция, планирана от СИРИЗА, рискува да се сблъска със задълженията, поети от Атина пред нейните кредитори – Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейския съюз, както и пред частните инвеститори. Но на СИРИЗА, която иска да предоговори част от дълга си към тези кредитори, ще й бъде трудно да приложи амбициозната си програма, без ново подпомагаме от страна на нейните кредитори.

2 милиарда за разрешаване на хуманитарната криза

Алексис Ципрас иска спешното деблокиране на 2 милиарда евро, за да се разреши гръцката хуманитарна криза след 6 години на рецесия. Приоритетът за Ципрас е да се увери, че домакинствата, живеещи под прага на бедността, няма да бъдат лишени от електричество, че няма да има конфискации на имоти заради неплатени данъци, че безработните ще имат здравна осигуровка, че ще се върне тринадесетата заплата за хората, печелещи под 700 евро на месец и че ще се гарантира безплатен обществен транспорт за най-недоимащите.

10 милиарда за съживяване

По-малко ясна, но доста по-амбициозна е тази част от програмата на СИРИЗА, предвиждаща да се отпуснат 10 милиарда евро за една или две години за обща политика за съживяване на икономиката. Ципрас иска по този начин да сложи край на строгите икономии, които бяха водещите принципи на гръцката икономика в последните няколко години. Най-символичната мярка, планирана от Ципрас, е увеличаване на минималната брутна заплата с около 70 евро. СИРИЗА се надява освен това да постави началото на програма за благоустройство със срок две години, която ще осигури работни места за 300 000 души. И накрая, новата първа партия на Гърция иска да увеличи помощите за малките и средни предприятия, които са най-съществената част от икономиката на страната.

10 милиарда за погасяване на дълга към Тройката

Преди края на юли 2015 г. Атина трябва да плати на теория 10 милиарда евро на Тройката МВФ, ЕС и ЕЦБ . За да бъдем по-точни, Атина трябва да върне 4,3 милиарда евро идния март и после 6 милиарда евро преди месец август. Ципрас има намерение да предоговори част от този дълг. Той планира европейска обиколка, за да обсъди графика на връщането на тези суми. Европа даде вече ясно да се разбере, че оставането на Гърция в еврозоната означава спазване на правилата.

7,9 милиарда за погасяване на лихвите по дълговете към частни кредитори

Освен това Атина все още влачи дълговете си отпреди 2010 г., от времето, когато тя все още можеше да заема пари на финансовите пазари. Страната трябва да плати през 2015 г. 7,9 милиарда евро лихви на частни инвеститори. СИРИЗА увери, че новото правителство ще изплати този дълг. Но не само тези дългосрочни заеми тегнат върху гръцкия бюджет. Атина продължава да взима краткосрочни заеми за 3 до 6 месеца . Предимството на тези краткосрочни заеми е, че срокът за погасяването им по принцип може да се предоговаря няколко пъти. Но факт е, че през 2015 г. Гърция трябва да погаси 18 милиарда евро освен лихвите.

Все още предстои да се разбере дали частните инвеститори ще гласуват доверие на новото гръцко правителство.

26,5 милиарда евро постъпления през 2015 г.

Но СИРИЗА може да разчита на около 26,5 милиарда евро извънредни постъпления през 2015 г. Тази манна небесна може да дойде от приходите, които гръцката държава се надява да извлече от приватизацията на част от обществените си активи лотарията, водоснабдителната си компания и др. или от недвижимите си имоти. Атина би трябвало да получи и 1,8 милиарда от ЕС през февруари, както и 7 милиарда от МВФ. Тези заеми обаче подлежат на едно условие. Гърция трябва да прилага политиката за намаляване на разходите. Ципрас изглежда малко склонен да спазва това условие, така че преговорите тази насока се очертават напрегнати.

СИРИЗА разчита на други финансови ресурси. Партията се надява да получи 3 милиарда евро в резултат на засилването на борбата срещу данъчните измами. СИРИЗА уверява също, че икономическият подем ще донесе допълнителни 3 милиарда евро приходи за държавата. Но остава висящ въпросът за фонда за подкрепа на банките – Европа отпусна кредитна линия от 11 милиарда евро за спасяването на финансовите институции. Дали радикалната левица планира да вземе оттам пари, за да финансира частично плана си за съживяване на страната?

Изводът от тези счетоводни сметки показва, че СИРИЗА няма финансовите средства, за да осъществи амбициите си. Не й достигат близо 3 милиарда евро. И това прави още по-значима фазата на преговорите между новото гръцко управление и гръцките кредитори.
БТА